Братя и сестри в Христа
Нека се радваме на по-задълбочена духовна близост помежду си и нека ценим различните качества и дарби, които имаме.
Мои скъпи приятели, днес участвахме в прекрасните сесии на тази конференция. Всички почувствахме Духа Господен и Неговата обич чрез прекрасните послания на нашите ръководители. Привилегия е за мен да се обърна към вас като заключителен говорител на тази сесия. Моля се Духът Господен да продължи да бъде с нас във взаимната ни радост като истински братя и сестри в Христа.
Нашият скъп пророк, президент Ръсел М. Нелсън, заявява: „Днес призовавам нашите членове навсякъде по света да дадат пример, изоставайки поведение и действия, базирани на предубеждения. Умолявам ви да насърчавате уважение към всички Божии чеда“1. Като една световна и непрестанно разрастваща се Църква, следването на тази покана на нашия пророк е важна предпоставка за изграждането на царството на Спасителя във всяка страна по света.
Евангелието на Исус Христос учи, че всички ние сме родни духовни синове и дъщери на Небесни Родители, които наистина ни обичат2, и че сме живели като семейство в Божието присъствие преди да се родим на земята. Евангелието също така ни учи, че всички сме създадени по образ и подобие на Бог3. Затова всички сме равни пред Него4, защото Той е направил „от една кръв всички човешки народи“5. Затова всички имаме божествено естество, наследство и потенциал, защото има „един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички (нас)“6.
Като ученици на Христос, ние сме канени да увеличаваме своята вяра в духовното си братство и сестринство и обичта си към всички братя и сестри, като искрено обвързваме сърцата си в единство и любов, независимо от различията си, така увеличавайки своята способност да насърчаваме уважение към достойнството на всички синове и дъщери Божии7.
Не е ли точно това състоянието, в което се намира народът на Нефи в продължение на почти два века след като Христос им служи?
„И наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия. (…)
Нито пък имаше ламанити, нито какъвто и да е друг вид -ити; но те бяха всички събрани в едно, чедата Христови и наследници на царството Божие.
И колко благословени бяха те!“8
Президент Нелсън допълнително набляга колко е важно да затвърждаваме достойнството и взаимното уважение сред хората чрез следните свои слова: „Творецът на всички нас призовава всеки един да изостави предубежденията към която и да е група от Божии чеда. Всеки от нас, който е предубеден към друга раса, трябва да се покае! (…) Всеки от нас има задължението да направи всичко възможно в своята сфера на влияние да защитава достойнството и уважението, което заслужават всеки син и всяка дъщеря на Бог“9. Всъщност, човешкото достойнство предполага уважение към нашите различия10.
Предвид святата връзка, която ни обединява с Бог като Негови чеда, това пророческо напътствие на президент Нелсън несъмнено е важна стъпка при изграждането на мостове от взаимно разбирателство, вместо на стени от предубеденост и разделение помежду ни11. Но, както Павел предупреждава ефесяните, ние трябва да осъзнаваме, че ще е необходимо лично и общо усилие да действаме със смирение, кротост и дълготърпение един към друг12.
Има една история за равин, който гледал изгрева с двама приятели. Той ги попитал: „Как знаете кога приключва нощта и започва нов ден?“.
Един от тях отговорил: „Когато погледнеш на изток и можеш да различиш овца от коза“.
Другият отвърнал: „Когато погледнеш хоризонта и можеш да различиш маслина от смокиня“.
След това се обърнали към равина и му задали същия въпрос. След продължителен размисъл, той отговорил: „Когато погледнеш на изток и видиш лицето на жена или лицето на мъж и можеш да кажеш: „Тя е моя сестра; той е мой брат“13.
Мои скъпи приятели, мога да ви уверя, че светлината на новия ден сияе по-ярко в живота ни, когато обръщаме внимание и се отнасяме към хората с уважение и достойнство, като към наши истински братя и сестри в Христа.
По време на Своето земно служение Исус дава съвършен пример за този принцип, като „обика(ля) да прави благодеяния“14 на всички, канейки ги да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, независимо от произход, социален статус или културни особености. Той служи, изцелява и винаги обръща внимание на нуждите на всеки, особено на различните, омаловажаваните или игнорираните. Не отхвърля никого, а се отнася към всички с равенство и обич, защото ги възприема като Свои братя и сестри, синове и дъщери на един Отец15.
Един от най-ярките примери за това е, когато Исус пътува до Галилея, като нарочно минава през Самария16. Тогава Исус решава да седне при Якововия кладенец и да си почине. Докато е там, една самарянка идва, за да си напълни вода. Бидейки всезнаещ, Исус се обръща към нея и казва: „Дай Ми да пия“17.
Жената е удивена от това, че юдеин иска от самарянка помощ, и изразява изненадата си със следните думи: „Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните“18.
Но Исус, изоставяйки дългогодишната вражда между самаряни и юдеи, с обич служи на тази жена, като ѝ помага да разбере Кой наистина е Той – Месията, Който ще изяви всичко и Чието пришествие тя очаква19. Влиянието на това внимателно служение подтиква жената да изтича в града и да разкаже на хората какво се е случило, казвайки: „Да не би Той да е Христос?“20.
Изпитвам дълбоко състрадание към хората, с които са се държали лошо или които са били омаловажавани и преследвани от безчувствени и неразумни хора, защото в живота си лично съм виждал болката, изстрадана от добри хора за това, че са говорили, изглеждали или живеели различно. Също така в сърцето си изпитвам искрена скръб към тези, чиито умове са помрачени, чийто поглед е ограничен и чиито сърца остават закоравели от вярването, че различните от тях хора са по-низши. Ограниченият им поглед към другите всъщност им пречи да видят себе си като чеда на Бог.
Както е предсказано от пророците, ние живеем в опасните времена, предшестващи Второто пришествие на Спасителя21. Като цяло светът е поляризиран от големи разделения на расова, политическа или социално-икономическа основа. Тези разделения понякога влияят на мирогледа на хората и действията им спрямо техните ближни. Затова е нормално да виждаме как някои характеризират начина на мислене, действията и говора на други култури, раси и етноси като по-низши, използвайки ограничени, погрешни и често саркастични идеи, като така създават вражда, безразличие, неуважение и дори предубеденост. Такова отношение се основава на гордост, арогантност, завист и ревност, характерни за плътското естество22 и напълно противоположни на Христовите качества. Такова поведение е неуместно за всички, които се стремят да бъдат Негови истински ученици23. Всъщност, мои скъпи братя и сестри, в общността от светии няма място за основани на предубеденост мисли и действия.
Като синове и дъщери на завета, ние можем да помагаме за премахването на този вид поведение, като гледаме на явните разлики между нас през погледа на Спасителя24 и въз основа на общите ни характеристики – нашата божествена същност и близост. Също така можем да се стремим да виждаме себе си в мечтите, надеждите, скърбите и болките на нашите ближни. Като Божии чеда, всички ние сме спътници, равни в несъвършеното си състояние и способността да израстваме. Поканени сме да вървим заедно в мир, със сърца изпълнени с любов към Бога и към всички човеци – или, както отбелязва Ейбрахам Линкълн, „без злоба към никого и с милосърдие към всички“25.
Замисляли ли сте се някога как уважението към човешкото достойнство и равенство намира израз в простотата на нашето облекло в дома Господен? Всички ние отиваме в храма единни в целта си и изпълнени с желание да бъдем чисти и свети в Неговото присъствие. Облечени в бяло, всички сме приети от Самия Господ като Негови възлюбени чеда, Божии мъже и жени, потомство на Христа26. Имаме привилегията да извършваме едни и същи обреди, да сключваме едни и същи завети, да се посвещаваме на по-висш и свят живот и да получаваме едни и същи вечни обещания. Единни в целта си, ние се възприемаме едни други по нов начин и в своето единство празнуваме различията си като чеда на Бог.
Наскоро придружавах официални лица и държавни служители по време на отворените врати на храма Бразилия Бразилия. С вицепрезидента на Бразилия се спряхме в съблекалните и обсъдихме бялото облекло, което всички носят в храма. Обясних му как използването на бяло облекло от всички символизира равенството ни пред Бог и че в храма ние се характеризираме не като вицепрезидент на държава или църковен ръководител, а по своята вечна същност като синове на любящ Небесен Отец.
Река Игуасу тече през Южна Бразилия и се разгръща на едно плато в система от водопади, известни като водопадите Игуасу – сред най-красивите и впечатляващи Божии творения на земята, считани за едно от седемте чудеса на света. Колосално количество вода тече в една река и се разделя на стотици единствени по рода си водопади. По метафоричен начин тази феноменална система от водопади е като Божието семейство на земята, тъй като ние споделяме духовен произход и естество, произлизащи от нашето божествено наследство и близост. Но всеки от нас се влива в различни култури, етноси и националности и има различни мнения, преживявания и чувства. И въпреки това, ние вървим напред като Божии чеда и като братя и сестри в Христа, без да губим божествената връзка помежду си, като така сме уникални като хора и възлюбена общност27.
Мои скъпи братя и сестри, нека приведем в хармония сърцата и умовете си със знанието и свидетелството, че всички сме равни пред Бога, че всички сме пълноценно надарени с еднакъв вечен потенциал и едно и също наследство. Нека се радваме на по-задълбочена духовна близост помежду си и нека ценим различните качества и дарби, които имаме. Ако правим това, обещавам ви, че ще се вливаме по свой собствен начин, подобно на водата на водопадите Игуасу, без да губим нашата божествена връзка, която ни определя като особен народ, „чедата Христови и наследници на царството Божие“28.
Свидетелствам пред вас, че като продължим да се вливаме по този начин по време на земния си живот, ще настъпи нов ден с нова светлина, която ще благославя живота ни и ще ни дава прекрасни възможности да ценим повече и да бъдем по-изобилно благославяни от създаденото от Бог разнообразие сред Неговите чеда29. Със сигурност ще бъдем инструменти в Неговите ръце за увеличаване на уважението и достойнството сред всички Негови синове и дъщери. Бог е жив. Исус е Спасителят на света. Президент Нелсън е Божият пророк в наши дни. Свидетелствам за тези истини в святото име на Исус Христос, амин.