И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви

От Барбара Томпсън

Втора съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ

Красотата на обучението при посещение е в това да видим промяна в живота, избърсани сълзи, растящи свидетелства, обичани хора, укрепени семейства.

Скъпи мои сестри, каква благословия е да бъда с вас, да усещам вашата сила и любов към Господ. Благодаря ви за любовта и състраданието, които вие споделяте всеки ден с другите хора.

Знаем, че в началните дни на Обществото за взаимопомощ сестрите ходели от къща на къща, служели една на друга, като определяли нуждите, носели храна, грижели се за болните и показвали състрадание към всяка жена и нейното семейство¹. Това ми напомня стихът от Послание Юдово: “И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви”². Като размишлявам над този стих и смисъла му, мислите ми се обръщат към Спасителя и множеството пъти, когато Писанията ни разказват за любовта и състраданието, които Христос изпитвал към всеки.

В Новия завет ние четем многократно, че Христос “се смили”³ над хората, докато откликвал на нуждите им. Той изпитвал състрадание, когато ги виждал, че са гладни и ги нахранвал, или когато били болни и Той ги изцелявал, или когато се нуждаели от духовно обогатяване и Той ги учел.

Състраданието означава да изпитваме любов и милост към друг човек. То означава да изпитваме симпатия и желание да облекчим страданията на другите. Означава да показваме доброта и нежност към друг човек.

Спасителят е поискал да вършим нещата, които вършил Той⁴, да носим един другиму тегобите, да утешаваме онези, които се нуждаят от утеха, да скърбим с онези, които скърбят⁵, да нахраним гладния, да посещаваме болния⁶, да помагаме на слабия, да издигаме отпуснатите ръце⁷ и да се поучаваме един друг за учението на царството⁸. Според мен тези слова и действия описват посещаващите учителки – онези, които служат на другите.

Обучението при посещение дава на жените възможност да се грижат, да се укрепват и учат една друга. Подобно на това как един учител от Аароновото свещеничество е натоварен с отговорността да “да бди винаги над църквата” и “да бъде с членовете, и да ги подсилва”⁹, една посещаваща учителка показва обичта си, като с молитва мисли за всяка жена, на която е призована да служи.

Сестра Джули Б. Бек ни напомня, “Тъй като следваме примера и ученията на Исус Христос, ние ценим тази свята задача да обичаме, познаваме, служим, разбираме, учим и помагаме от Негово име”¹⁰.

Днес искам да говоря за две неща:

Благословиите, които давате на другите, като служите като посещаваща учителка.
И благословиите, които получавате, като служите на другите.

Благословиите, които давате на другите, като служите като посещаваща учителка

Неотдавна посетих група жени в Анкъридж, Аляска. Имаше около 12 жени в стаята, още 6 се присъединиха по телефона от градове и градчета от цяла Аляска. Много от тези жени живеят на стотици километри от сградите на Църквата. Те ме поучиха относно обучението при посещение.

За да извършат лично посещение, всичките сестри трябва да пътуват със самолет, лодка или да преодоляват много големи разстояния с кола. Очевидно времето и цената правят домашните посещения непосилни. Обаче тези сестри се чувстват близко свързани, защото горещо се молят една за друга и търсят напътствието на Светия Дух, за да узнаят от какво се нуждаят техните сестри, макар и да не се виждат твърде често на живо. Те успяваха да поддържат контакт чрез телефон, Интернет и с е-мейли. Служеха с любов, защото бяха сключили завет с Господ и желаеха да благословят и укрепят своите сестри.

Друга отдадена двойка посещаващи учителки в Демократична република Конго изминавали пеша големи разстояния, за да посетят една жена и бебето й. Тези сестри с молитва подготвили послание и искали да узнаят как могат да променят към по-добро живота на скъпата жена, която посещавали. Жената била развълнувана от посещението им. За нея това било небесно послание специално за нея. Като се срещнали с нея в скромния й дом, сестрата, семейството й и посещаващите учителки били всички извисени и благословени. Дългото пътуване пеш не им се струвало жертва. Тези посещаващи учителки изпитвали състрадание, което променило към по-добро нещата в живота на тази жена и било благословия за нея.

Дългите разстояния, разходите и безопасността правят невъзможни личните месечни контакти в някои области на Църквата, но чрез силата на личното откровение сестрите, които наистина се стремят да се обичат една друга и се грижат и укрепват взаимно, намират съдържателни начини да изпълняват това призование от Господ.

Една вдъхновена президентка на Обществото за взаимопомощ се съветва с епископа си и с молитва възлага задачите на обучението при посещение така, че то да му помага да се грижи и бди над всяка жена в района. Когато разберем този процес на съветване и откровение, разбираме по-добре и важната си отговорност да служим и можем по-уверено да уповаваме на Духа да води нашите усилия.

Аз съм един от хората, които всеки месец посещават няколко жени и после гордо и с въздишка на облекчение заявяват, “Моето обучение при посещение е проведено”! Е, добре, частта, относно която докладвам, може да е свършена, но ако това е единствената причина да я върша, това е срам.

Красотата на обучението при посещение не е да видим 100 процента в месечния отчет; красотата му е в това да видим промяна в живота, избърсани сълзи, растящи свидетелства, обичани хора, укрепени семейства, ободрени хора, гладния нахранен, болния посетен и онези, които скърбят – утешени. Всъщност, обучението при посещение никога не е проведено, защото ние бдим и укрепваме постоянно.

Друга благословия на обучението при посещение е да увеличава единството и любовта. Писанията ни учат как да постигнем това: “И той им заповяда да … гледат напред като един, имайки само една вяра и едно кръщение, със сърца, обвързани в единство и в любов един към друг”¹¹.

Много жени съобщават, че причината, поради която се връщат към активност в Църквата е следната – някоя вярна посещаваща учителка идва месец след месец и им служи, спасява ги, обича ги, благославя ги.

Понякога при дадено посещение посланието ще бъде най-важното нещо, което ще споделите. Някои жени получават малко духовно обогатяване в живота си, ако не е посланието, което ще им донесете. Посланията за обучение при посещение в Лиахона са евангелски послания, които помагат на всяка жена да увеличи вярата си, да укрепи семейството си и да наблегне на благотворителната служба.

Понякога най-важната благословия от вашето посещение ще бъде просто слушането. Слушането носи утеха, разбиране и изцеление. И все пак някой път може да се наложи да запретнете ръкави и да свършите къщна работа или да помогнете за успокояването на ревящо дете.

Благословиите, които получавате, като служите на другите

Благословиите, които получавате, като служите на другите, са много. Понякога съм си казвала, “О, трябва да проведа моето обучение при посещение!” (Това са били моментите, в които съм забравяла, че посещавам жени и ги уча. Това са били моментите, когато съм гледала на него повече като на бреме, отколкото като на благословия). Мога честно да кажа, че когато провеждам обучение при посещение, винаги се чувствам по-добре. Обикновено бивам възвисена, обичана и благословена много повече от сестрата, която посещавам. Любовта ми расте. Желанието ми да служа расте. И мога да видя какъв красив начин да се грижим и бдим една над друга е планирал Небесният Отец.

Други благословии да бъдеш посещаваща учителка са, че се опознаваме и ставаме приятелки с онези, които иначе може да не сме познавали добре. Понякога това ни позволява да се превърнем в отговора на нечия молитва. Личното откровение и духовните преживявания също така са тясно свързани с обучението при посещение.

Имала съм някои от най-смиряващите, пълни с радост и духовност преживявания в живота си, докато съм седяла в домовете на жени от моя район и по света. Преподавали сме Евангелието една на друга. Плакали сме заедно, смели сме се заедно, заедно сме решавали проблеми и аз съм била възвисявана и благославяна.

Една вечер в края на месеца се готвех да напусна града и още не бях посетила една от моите сестри. Бе късно вечерта. Нямахме уговорка. Не се бях обадила по телефона. Нямах колежка. Но реших, че е важно да посетя моята приятелка Джули. Дъщерята на Джули, Ашли, имаше вродена болест на костите. Макар и почти на шест години, Ашли бе много дребна и можеше само да си мърда ръцете и да говори. Всеки ден тя просто лежеше върху една овча кожа, простряна като килим, по цял ден. Ашли бе щастливо ведро дете и аз обичах да съм около нея.

Точно онази вечер, когато стигнах до къщата, Джули ме покани вътре и Ашли ме повика да ми покаже нещо. Влязох и коленичих на пода от едната й страна, а майка й бе от другата. Ашли каза, “Виж какво мога да правя!” После с малко помощ от страна на майка си Ашли успя да се обърне на една страна и после да се върне в предишното положение. Постигането на тази удивителна цел й беше отнело почти шест месеца. Докато пляскахме с ръце, насърчавахме я, смеехме се и плачехме заедно в този специален случай, благодарих на Небесния Отец, че отидох на това обучение при посещение и не пропуснах това голямо събитие. Макар това да се случи преди много години и сладката Ашли отдавна почина, ще бъда винаги благодарна, че имах това специално преживяване с нея.

Собствената ми скъпа майка дълги години бе чудесна и отдадена посещаваща учителка. Тя постоянно търсеше начини как би могла да благослови семействата, които посещаваше. Обръщаше особено внимание на децата на жените, които посещаваше, надявайки се да укрепи семействата. Помня как едно петгодишно дете изтича при майка ми в Църквата и заяви, “Ти си моята посещаваща учителка. Обичам те!” Да бъде част от живота на прекрасни жени и техните семейства бе една благословия за моята майка.

Не всички преживявания, свързани с обучението при посещение са топли и хубави. Понякога е трудно например да посещаваш дом, където всъщност не си желана или когато е трудно да се срещнеш с някоя сестра с твърде натоварен график. Може да отнеме повече време да изградите добри взаимоотношения с някои сестри. Но когато наистина се стремим да обичаме, да се грижим и да се молим за някоя сестра, Светият Дух ще ни помогне да намерим начин да бдим над нея и да я укрепваме.

Президент Томас С. Монсън е експерт в това да служи подобно на Спасителя. Той постоянно посещава други хора и им помага. Той казва: “… ние сме заобиколени от хора, които имат нужда от нашето внимание, от нашето насърчение, подкрепа, утеха и доброта … Ние сме Господните ръце тук на земята, със задача да служим и помагаме на Неговите деца. Той разчита на всички нас”¹².

“И никой не може да съдейства за това дело, освен ако не е смирен и изпълнен с любов, имащ вяра, надежда и милосърдие, бидейки въздържан във всичко, което ще бъде поверено на грижата (й)”¹³.

Жените, които посещаваме и на които преподаваме, са поверени на нашата грижа. Нека проявяваме любов и състрадание и така да променим нещата към по-добро за онези, които са били поверени на нашите грижи.

Сестри, обичам ви. Моля се да се чувствате обгърнати от любовта на нашия Небесен Отец и нашия Спасител Исус Христос. Свидетелствам ви, че Спасителят е жив, в името на Исус Христос, амин.