Изучаване и преподаване на Евангелието
Най-важно е отношението или духът, с който учителят преподава.
Като член на Общото президентство на Неделното училище, чувствам подтика тази сутрин да започна с думите “Добро утро, ученици”.
Моето послание днес е насочено към всички вас, които имате призованието да преподавате, в която и организация да служите и независимо дали сте наскоро обърнат във вярата или учител с дългогодишен опит.
Няма да говоря за това как да преподавате, а по-скоро за това как да научавате. Може да има значителна разлика между онова, което учителят казва и онова, което участниците в класа чуват или научават.
За момент се опитайте да си спомните учител, който е успял да промени живота ви. Кое негово или нейно качество ви е накарало да помните преподадените принципи, да пожелаете сами за себе си да откриете истината, да упражните своята свобода на избор, за да действате, а не само да ви се въздейства – или казано иначе, да се учите? Кое качество на този учител го различава от останалите?
Един успял учител и автор казва: “При научаването най-важното нещо е отношението. Отношението на учителя”1.
Обърнете внимание, че най-важният фактор при научаването не е броят години, за които учителят е бил член на Църквата, нито опита му като учител, нито дори знанието, което има за Евангелието или преподавателските техники. Най-важно е отношението или духът, с който учителят преподава.
На едно събрание за обучение на ръководителите по света старейшина Джефри Р. Холанд разказва следната история: “Вече много години ми харесва разказът на президент Пакър за учителя, който преподавал през детството на Уилям Е. Берът в Неделното училище. Един възрастен брат от Дания бил призован да преподава на групата шумни момчета. … Той не говорел много добре английски; все още имал тежък датски акцент; бил значително по-възрастен и имал големи ръце на фермер. И въпреки това получил задачата да преподава на тези буйни 15-годишни момчета. Практически погледнато, това не изглежда най-добрият избор. Но брат Берът обичаше да казва – и тук президент Пакър цитира – че този човек успял да ги научи; че преодолявайки всички тези пречки, всички тези ограничения, този човек докоснал сърцата на тези буйни 15-годишни момчета и променил живота им. А свидетелството на брат Берът гласи, “Можехме да стоплим ръцете си на огъня на неговата вяра”2.
Успяващите учители на Евангелието обичат Евангелието. Те се вълнуват от него. И понеже обичат учениците си, желаят и те да имат същите чувства и да преживеят същото. Да преподаваш Евангелието е да споделиш обичта си към него.
Братя и сестри, отношението на учителя не се преподава, то се чувства3.
И как тогава развиваме отношението, необходимо, за да преподаваме с успех? Бих искал да обсъдя четири основни принципи на преподаването на Евангелието.
Първо, потопете се в Писанията. Не можем да обичаме онова, което не познаваме. Развийте навик за всекидневно изучаване на Евангелието, отделно от подготовката на вашия урок. Преди да можем да преподаваме Евангелието, ние трябва да го опознаем.
Президент Томас С. Монсън все още си спомня своята учителка от Неделното училище. Той казва: “Като малко момче попаднах под влиянието на една наистина ефективна и вдъхновена учителка, която ни изслушваше и обичаше. Името й бе Люси Герш. В класа на Неделното училище тя ни учеше за сътворението на света, падението на Адам и единителната жертва на Исус. Като почетни гости тя доведе в класа Моисей, Исус Навиев, Петър, Тома, Павел и, разбира се, Христос. Макар да не ги виждахме, ние се научихме да ги обичаме, почитаме и да им подражаваме”4.
Люси Герш могла да покани тези почетни гости в класната стая, защото ги познавала. Те били нейни скъпи приятели. И поради това учениците се научили да ги обичат, почитат и да им подражават.
Господ казва на Хайръм Смит, “Не търси да провъзгласяваш словото Ми, а потърси първо да се сдобиеш със словото Ми”5. Това напътствие важи за всички ни.
Господ ни е заповядал да изследваме Писанията6, да се угощаваме с тях7 и да ги съхраняваме8. Когато усърдно изучаваме словото Господно и размишляваме над него, ние ще имаме Неговия Дух с нас. Ние ще опознаем Неговия глас9.
Скоро след като бях призован за президент на кол, нашето президентство бе обучавано от един областен седемдесетник. По време на обучението зададох един въпрос, на който той отговори, “Това е добър въпрос. Нека намерим отговор за него в Църковен наръчник с инструкции”. Когато отворихме наръчника, там беше отговорът на моя въпрос. Малко по-нататък при обучението зададох друг въпрос. Той още веднъж каза, “Добър въпрос. Нека видим в наръчника”. Не се осмелих да задавам повече въпроси. Сметнах за най-добре да прочета наръчника.
Оттогава започнах да се замислям, че Господ вероятно има подобен отговор за всеки от нас, когато се обръщаме към Него с нашите тревоги или въпроси. Той може би казва, “Това е добър въпрос. Ако прегледаш Алма 5-та глава или Учение и Завети раздел 76, ще си спомниш, че вече съм ти говорил за това”.
Братя и сестри, против реда на небесата е на всеки от нас Господ да повтаря поотделно онова, което вече ни е открил колективно. Писанията съдържат словата на Христос. Те са гласа Господен. Като изучаваме Писанията, ние се научаваме да чуваме гласа Господен.
Второ, прилагайте в живота си нещата, които научавате. Когато Хайръм Смит пожелал да вземе участие в това велико дело от последните дни, Господ му казва, “Ето, това е работата ти, да спазваш заповедите Ми, да, с цялата си мощ, ум и сила”10. Нашето дело като учители е най-вече да спазваме заповедите с цялата си мощ, разум и сила.
Трето, търсете помощта на небесата. Молете Господ за Неговия Дух с цялата енергия на вашето сърце. Писанията заявяват, “ако не получите Духа, няма да поучавате”11. Това означава, че дори да използвате правилните преподавателски техники и дори преподаваното от вас да е истина, без Духа истинското обучение няма да се състои.
Ролята на учителя е да “помогне на хората да поемат отговорността за изучаване на Евангелието – да събуди у тях желанието да учат, разбират и живеят според Евангелието”12. Това означава, че като учители ние трябва да се съсредоточаваме не толкова върху нашето представяне, колкото върху това как помагаме на другите да научат и да живеят според Евангелието13.
Кога за последно сте коленичили в молитва и сте помолили Господ не просто да ви помогне с вашия урок, но също и да ви помогне да опознаете и откликнете на нуждите на всеки ученик във вашия клас? Няма клас толкова голям, че да не можем да се молим за вдъхновение как да помогнем на всеки ученик.
За учителите е естествено да изпитват чувство на неспособност. Трябва да разберете, че “възрастта, зрелостта и интелектуалното обучение в никакъв случай и в никаква степен не са необходими за общуване с Господ и Неговия Дух”14.
Обещанията на Господ са сигурни. Ако усърдно изучавате Писанията и постоянно съхранявате в ума си словата на живот, ако спазвате заповедите с цялото си сърце и се молите за всеки ученик, вие ще се радвате на спътничеството на Светия Дух и ще получавате откровение15.
Четвърто, братя и сестри, изключително важно е да упражняваме своята свобода на избор и да действаме без да се бавим в отговор на духовните подтици, които получаваме.
Президент Томас С. Moнсън учи: “Ние бдим. Ние чакаме. Ние слушаме, за да чуем този тих, тънък глас. Когато той заговори, мъдрите мъже и жени се подчиняват. Не трябва да се бавим да се подчиним на нашепванията на Духа”16.
Не трябва да се страхувате да упражнявате своята свобода на избор и да действате според мислите и впечатленията, които Духът Господен поставя в сърцата ви. Може в началото да се чувствате несигурни, но ви обещавам, че най-хубавите и удовлетворяващи преживявания, които ще имате като учител, ще идват когато се подчинявате на волята Господна и следвате подтиците, които получавате от Светия Дух. Вашите преживявания ще укрепят вярата ви и ще ви дадат по-голяма смелост да действате в бъдеще.
Скъпи учители, вие сте едно от големите чудеса в тази Църква. Вие имате свята отговорност. Ние ви обичаме и сме уверени във вашия успех. Знам, че ако изучаваме Писанията и живеем така, че да бъдем достойни да имаме спътничеството на Светия Дух, Господ ще ни укрепва в нашите призования и отговорности, така че да можем да изпълним задачата, дадена ни от Него. Да можем всички да направим това, е моята молитва в името на Исус Христос, амин.