Храмовете – огледала на вечността: Свидетелство за семейството
Вечната перспектива на обръщането в Евангелието и храмовите завети може да ни помогне да получим богати благословии във всяко поколение на нашите вечни семейства.
Скъпи братя и сестри, когато синът ни беше в Центъра за обучение на мисионери в Прово, сестра Гонг изпрати прясно изпечен хляб за него и неговите колеги мисионери. Ето няколко от благодарствените бележки, които получи сестра Гонг: “Сестра Гонг, този хляб беше като онзи, който ядяхме вкъщи.” “Сестра Гонг, ще кажа само – страхотно. Този хляб е най-доброто нещо, което съм хапвал след енчиладас, които ми приготви майка.” Но това ми е любимата бележка: “Сестра Гонг, хлябът беше чудесен.” После той продължава шеговито, “Имайте ме предвид, ако нещата между вас и г-н Гонг не потръгнат.”
Ние обичаме нашите мисионери – всеки старейшина, сестра и възрастна двойка. Ние сме вечно благодарни на онзи специален мисионер, който донесе в семейството ни възстановеното Евангелие на Исус Христос. С благодарност свидетелствам, че вечната перспектива на обръщането в Евангелието и храмовите завети може да ни помогне да получим богати благословии във всяко поколение на нашите вечни семейства.
Първата обърната във вярата на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни от нашето семейство Гонг е нашата майка Джийн Гонг. Като тийнейджърка в Хонолулу, Хавай, тя слушала, знаела, била кръстена и потвърдена, и продължава да живее с вяра. Верните членове на Църквата помогнали на майка ми, така че тя имала приятели в Евангелието, църковни призования и била непрестанно хранена с доброто слово Божие. Както се казва днес, всеки нов обърнат във вярата, несемеен младеж, онези които се връщат към активност в Църквата и други, благославя поколенията, когато те станат съграждани на светиите в Божието семейство1.
Едно семейство, което се грижело за майка ми, било това на Герит де Йонг младши. Лингвист, който обичаше езиците със сърце и Дух, дядо Де Йонг разпалваше момчешкото ми въображение с поговорки от рода, “Когато къпините са червени, са зелени.” Днес, говорейки за електронни преносими устройства, аз казвам на младите си приятели “Като четете своя телефон Blackberry (къпина) в църквата, натъжавате своя зелен епископ.”
Моите родители Уолтър и Джийн Гонг, се жениха три пъти: китайска церемония за семейството, американска церемония за приятелите и свещена церемония в дома Господен за време и вечността.
Децата от Неделното училище пеят: “Обичам да виждам храма. Ще отида там някога”2. Младежите ни се заклеват да “получат храмовите обреди”3.
Наскоро бях в дома Господен с една достойна двойка, която била там да получи благословии чрез завета. Аз ги поканих да направят своя първи меден месец да продължи 50 години, после, след 50 години, да започне втория им меден месец.
Усетих че, заедно с тази прекрасна двойка гледаме в огледалата в храма – едно огледало от тази страна, едно огледало от другата страна. Заедно храмовите огледала отразяват образи, които сякаш се простират във вечността.
Храмовите огледала на вечността ни напомнят, че всяко човешко същество има “божествена природа и съдба”, че “Свещените обреди и завети, достъпни в светите храмове, дават възможност на отделните хора да се завърнат в присъствието на Бога, а на семействата да бъдат свързани за вечността”;4 и че като растем заедно в любов и вярност, можем да дадем на децата си здрава основа и крила.
Пред храмовите огледала на вечността аз размишлявах за Първият дракон Гонг, роден през 837 сл. Хр. (от късната династия Танг) в южен Китай и следващите поколения на семейство Гонг, и до моя баща, 32-то записано поколение от нашето семейство. Брат ми, сестра ми и аз сме 33-тото поколение, моите синове и братовчедите им са 34-тото поколение, нашия внук е 35-то записано поколение в семейство Гонг. В храмовите огледала на вечността не можех да видя началото или края на поколенията.
Тогава си представих не само редуването на поколенията, но също и наследяване на семейните взаимоотношения. От едната страна аз се видях като син, внук, правнук, чак до Първият дракон Гонг. В огледалата от другата страна, видях себе си като баща, дядо, прадядо. Можех да видя съпругата ми Сюзан като дъщеря, внучка, правнучка, а в другата посока като майка, баба, прабаба.
Пред храмовите огледала на вечността, започнах да разбирам своята съпруга и себе си, като деца на нашите родители и родители на нашите деца, като внуци на нашите баба и дядо, и като баба и дядо на нашите внуци. Великият урок на земният живот се възприема бавно от душите ни, докато се учим и преподаваме във вечни роли, включително дете и родител, родител и дете.
Писанията описват нашият Спасител като “Отецът и Синът”.5 Живеейки в плътта, но подчинявайки плътта на волята на Отца, нашия Спасител знае как да ни помогне, Неговия народ, в нашите болки, страдания, изкушения, болести, дори смърт.6 Слизайки по-долу от всички неща,7 нашият Спасител може да понесе мъката ни и да носи тъгата ни. “Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; … И с рани(те на Нашият Спасител) ние се изцелихме.”8
От съвета в небесата нашият Спасител искал да изпълни само волята на Своя Отец. Този модел на Отец и Син може да ни помогне да обясним парадокса “който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.”9. Светът преследва осветеният личен интерес. При все това не притежаваме силата да спасим себе си. Но тя е в Него. Безкрайно и вечно10, само Единението на нашия Спасител надминава времето и пространството, за да погълне смъртта, гнева, горчивината, нечестността, самотата и силната мъка.
Понякога нещата се объркват, въпреки че сме дали най-доброто от себе си. Агнец невинен и чист, нашият Спасител плаче с нас и за нас. Когато ние винаги си спомняме за Него11, Той ще остане с нас “по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(ме)”12. Неговата “вярност е по-силна от връзките на смъртта”13. Като ни привлича към Себе си, нашият Спасителя също ни отвежда при нашия Отец в Небесата. Макар някои неща на земята да са несъвършени, ние можем да се доверим на своя Небесен Отец да завършим “великия план на изкуплението, където справедливостта, любовта и милостта се събират в божествена хармония”14.
Чудото на образите, които различихме в храмовите огледала на вечността, е че те – ние – можем да се променим. Когато Джийн и Уолтър Гонг сключили нов и вечен завет, те отворили пътя за предците, (напр. Първият дракон Гонг), да бъдат запечатани, а потомството да се роди в завета. Моля помнете: Като протегнем ръка на всяка сестра или брат, ние благославяме поколенията.
В света царят размирици15, но в Неговата “единствена истинска и жива църква”,16 има вяра и няма страх. С думите на апостол Павел аз също тържествено свидетелствам:
“Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, …
нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ”17.
Смирено свидетелствам: Бог е жив. “Той ще обърше всяка сълза от очите (ни)”18 – освен сълзите от радост, когато гледаме през храмовите огледала на вечността и се озовем у дома, чисти и неопетнени, с нашите поколения от семейството, запечатани чрез свещеническата власт с любов, да извикат “Осанна, осанна, осанна”. В името на Исус Христос, амин.