2010 г.
Получаване на Светия Дух
Ноември 2010 г.


Получаване на Светия Дух

Тези три думи – “Приеми Светия Дух” – не са пасивно обявяване, по-скоро те представляват свещеническа заповед – упълномощено увещание да действаме сами за себе си, а не да ни се въздейства.

Elder David A. Bednar

Моето послание се фокусира върху това колко е важно в нашия всекидневен живот да се стремим да получаваме Светият Дух. Моля се и приканвам Духа Господен да напътства и назидава всеки от нас.

Дарът на Светия Дух

През декември 1839 г., докато са във Вашингтон, окръг Колумбия, за да търсят компенсации за неправдите, извършени над светиите в Мисури, Джозеф Смит и Илайъс Хигби пишат следното на Хайръм Смит: “На срещата ни с президента (на САЩ) той ни запита в какво се различава нашата вяра от останалите съвременни религии. Брат Джозеф каза, че се различаваме по начина на кръщение и по дара на Светия Дух чрез полагане на ръце. Ние счетохме, че всички останали важни неща се съдържат в дара на Светия Дух” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 104).

Светият Дух е третия член на Божеството; той е личност от Дух и свидетелства за всяка истина. В Писанията Светият Дух е наречен Утешител (вж. Иоана 14:16–27; Мороний 8:26), Учител (вж. Иоана 14:26; У. и З. 50:14) и Откровител (вж. 2 Нефи 32:5). Откровенията от Отца и Сина се предават чрез Светия Дух. Той е вестител и свидетел за Отца и Сина.

Светият Дух се изявява на мъже и жени по земята едновременно както като силата, така и като дара на Светия Дух. Силата може да дойде върху всеки човек преди кръщението; тя е убедителен свидетел, че Исус Христос е нашия Спасител и Изкупител. Чрез силата на Светия Дух искрените проучватели могат да получат убеждение за истинността на Евангелието на Спасителя, Книгата на Мормон, за реалността на Възстановяването и за пророческото призование на Джозеф Смит.

Дарът на Светия Дух се дава само след правилно и упълномощено кръщение с полагане на ръце от мъже, носители Мелхиседековото свещеничество. Господ заявява:

“да, покайте се и бъдете кръстени, всеки един от вас, за опрощение на греховете ви; да, бъдете кръстени, тъкмо с вода, и след това идва кръщението с огън и със Светия Дух. …

И всички, които имат вяра, вие ще потвърждавате в църквата Ми чрез полагане на ръце, и Аз ще им давам дара на Светия Дух” (У. и З. 33:11, 15).

Апостол Павел изяснява тази практика на ефесяните, когато попитал:

“Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.

И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха” (Деянията 19:2–6).

Кръщението чрез пълно потапяне е “встъпителния обред на Евангелието и трябва да бъде последвано от кръщение на Духа, за да бъде пълно” (Bible Dictionary, “Baptism”). Пророкът Джозеф Смит обяснява, че “Кръщението е свят подготвителен обред за приемането на Светия Дух; то е каналът и ключът, чрез който може да бъде отслужен Светият Дух. Дарът на Светия Дух чрез полагане на ръце не може да бъде получен чрез кой да е друг принцип, освен принципът на праведността” (Учения: Джозеф Смит, стр. 103).

Обредът на потвърждаването на нов член на Църквата и даването на дара на Светия Дух е едновременно прост и с дълбоко значение. Достойни носители на Мелхиседековото свещеничество поставят своите ръце на главата на човека и го наричат по име. След това, чрез властта на святото свещеничество и в името на Спасителя, лицето се потвърждава като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и се изговаря следните важни думи: “Приеми Светия Дух”.

Простотата на този обред може да ни накара да не осъзнаем колко важен е той. Тези три думи – “Приеми Светия Дух” – не са пасивно обявяване, по-скоро те представляват свещеническа заповед – упълномощено увещание да действаме сами за себе си, а не да ни се въздейства (вж. 2 Нефи 2:26). Светият Дух не става активен в нашия живот само защото са поставени ръце на главите ни и са изговорени тези важни три думи. Като приемаме този обред, всеки един от нас приема свещена и продължаваща отговорност да желае, търси, работи и да живее така, че наистина да “приема Светия Дух” и свързаните с Него духовни дарове. “Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме. Ето, той не се радва на това, което му е дадено, нито пък се радва на оногова, който е дарителят на дара” (У. и З. 88:33).

Какво трябва да правим, за да превърнем в дейна реалност това упълномощено увещание да търсим спътничеството на третия член на Божеството? Нека да предложа, че ние трябва (1) искрено да желаем да получаваме Светия Дух, (2) по подходящ начин да каним Светия Дух в нашия живот и (3) с вяра да се покоряваме на Божиите заповеди.

Искрено желание

Първо, ние трябва да желаем, копнеем и търсим спътничеството на Светия Дух. Вие и аз можем да научим голям урок за праведните желания от верните ученици на Учителя, описан в Книгата на Мормон:

“И дванадесетте поучаваха множеството; и ето, те заповядаха на множеството да коленичи на земята и се помоли на Отца в името на Исуса. …

И те се молеха за онова, което най-много желаеха; и те желаеха да им бъде даден Светият Дух” (3 Нефи 19:6, 9).

Помним ли по подобен начин да се молим настоятелно и последователно за това, което би трябвало да желаем най-много, именно Светия Дух? Или се разсейваме от светските грижи и рутината на всекидневния живот и взимаме за даденост или даже пренебрегваме този най-ценен от всички дарове? Получаването на Светия Дух започва с нашето искрено и постоянно желание за Неговото спътничество в нашия живот.

Подходяща покана

По-добре получаваме и разпознаваме Духа Господен, когато по подходящ начин Го каним в нашия живот. Не можем да принуждаваме, заставяме и заповядваме на Светия Дух. По-скоро, ние трябва да Го каним в нашия живот със същата благост и топлота, с която Той ни умолява (вж. У. и З. 42:14).

Нашите покани за спътничеството на Светият Дух стават по много начини: чрез сключването и спазването на завети; като се молим искрено сами и като семейство; като изучаваме усърдно Писанията; като укрепваме подходящите взаимоотношения с членовете на семейството и приятели; като се стремим да имаме добродетелни мисли, действия и език; и като се покланяме в домовете си, в светия храм и в църквата. От друга страна, небрежността или нарушаването на заветите и задълженията, пропуските да се молим и изучаваме Писанията и неприличните мисли, действия и език карат Духа да се отдръпва от нас или дори напълно да ни избягва.

Както цар Вениамин учи своя народ, “И сега, аз ви казвам, братя мои, че след като сте узнали и сте били научени на всички тези неща, ако вие прегрешите и се опълчите срещу това, което е казано, вие се отдръпвате от Духа Господен, тъй че Той да не може да има място във вас, за да ви направлява в пътеките на мъдростта, за да може да бъдете благословени, преуспели и запазени” (Мосия 2:36).

Подчинение с вяра

Подчинението с вяра на Божиите заповеди е съществено за получаването на Светия Дух. На нас тази истина ни се напомня всяка седмица, докато слушаме молитвите за причастието и с достойно вземаме хляба и водата. Като изразяваме своето желание да вземем върху си името на Исус Христос, винаги да Го помним и да спазваме Неговите заповеди, на нас ни се обещава, че можем винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас (вж. У. и З. 20:77). По този начин всичко, което Евангелието на Спасителя ни учи да правим и да станем, има за цел да ни благослови със спътничеството на Светия Дух.

Помислете върху причините, поради които ние се молим и изучаваме писанията. Да, ние копнеем да общуваме в молитва с Небесния Отец в името на Неговия Син. И да, ние желаем да получаваме светлината и знанието, дадени в стандартните произведения. Но моля, помнете, че тези свети навици са най-вече начините, по които ние винаги помним Небесния Отец и Неговия Възлюбен Син и са предпоставки за продължаващото спътничество на Светия Дух.

Помислете върху причините, поради които се покланяме в дома Господен и при нашите неделни събрания. Да, ние служим на починалите ни близки в храма – и нашите семейства и приятели в районите и клоновете, в които живеем. И да, ние се радваме на праведното общуване, което откриваме сред нашите братя и сестри. Но ние се събираме заедно в единство най-вече, за да търсим благословиите и напътствията на Светия Дух.

Моленето, изучаването, събранията, богослуженията, службата и подчинението не са изолирани и независими елементи в дългия евангелски списък с неща за вършене. По-скоро, всяка от тези праведни дейности е важен елемент във най-главното духовно пътешествие – да изпълним заповедта да получаваме Светият Дух. Божиите заповеди, на които се подчиняваме, и вдъхновеният съвет от Църковните ръководители, който следваме, се съсредоточават основно върху получаването на спътничеството на Духа. В основата си всички евангелски учения и дейности са съсредоточени върху приближаването до Христа и получаването на Светия Дух в нашия живот.

Вие и аз трябва да се стремим да станем като младите воини, описани в Книгата на Мормон, които “съблюдаваха да изпълняват всяка заповед с най-голяма точност; да, и с тях ставаше тъкмо според вярата им. …

… И те са внимателни да си спомнят за Господа техния Бог ден след ден; да, и те съблюдават да спазват непрестанно Неговите повеления, разпоредбите Му и заповедите Му” (Алма 57:21; 58:40).

Свидетелство

Господ заявява, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е “единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя” (У. и З. 1:30). Тази възстановена Църква е истинна, защото тя е Църквата на Спасителя, Той е “пътят, и истината, и животът” (Иоана 14:6). И това е една жива Църква поради проявленията и даровете на Светия Дух. Колко сме благословени, че живеем във време, в което свещеничеството е на земята и можем да получим Светия Дух.

Няколко години след като Пророкът Джозеф Смит бил мъченически убит, той се явил на президент Бригъм Йънг и споделил следния вечен съвет: “Кажи на хората да бъдат смирени и верни и да пазят Духа Господен и това ще ги води правилно. Бъдете внимателни и не угасявайте тихия тънък глас. Той ще ви научи какво да правите и къде да отидете. Той ще произведе плодовете на царството. Кажи на братята да пазят сърцата си отворени за убеждение, така че когато Светият Дух дойде при тях, техните сърца да са готови да го приемат. Те могат да разпознаят Духа Господен от всички други духове. Той ще нашепва мир и радост в техните души; той ще премахне злобата, омразата, раздора и всяко зло от техните сърца; и желанието им изцяло ще бъде да вършат добро, да осъществяват праведност и да изграждат царството Божие. Кажи на братята, че ако следват Духа Господен, винаги ще вървят в правда” (Учения: Джозеф Смит, стр. 105).

Моля се ние искрено да желаем и по подходящ начин да каним Светия Дух в нашия всекидневен живот. Също така се моля всеки един от нас с вяра да се подчинява на Божиите заповеди и действително да получава Светия Дух. Обещавам, че благословиите, описани от Пророка Джозеф Смит на Бригъм Йънг са приложими и постижими за всеки човек, който чуе или прочете това послание.

Давам свидетелство за живата реалност на Отца и Сина. Свидетелствам, че Светият Дух е откровител, утешител и съвършеният учител, от когото трябва да се учим. И свидетелствам, че благословиите и даровете на Духа действат във възстановената, истинска и жива Църква на Исус Христос в тези последни дни. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.