Никога не Го изоставяйте
Когато избирате да не бъдете обидени или засрамени, вие ще чувствате Неговата обич и одобрение. Ще знаете, че ставате по-подобни на Него.
Мои обични братя и сестри по цял свят, изразявам своето дълбоко възхищение за вярата и смелостта, които виждам в живота ви. Живеем в едно изключително забележително време – но време на предизвикателства.
Господ ни предупреждава за предстоящите опасности
Господ не ни е оставил сами в нашето изпитание да се завърнем при Него. Чуйте предупредителните Му слова относно предстоящите опасности: “Внимавайте, бдете и молете се”1. “Пазете се да не … бъдете измамени”2. “Бъдете бдителни и внимателни”3. “Пазете се, да не би да … отпаднете от утвърждаването си”4.
Никой от нас не е имунизиран от влиянието на света. Господните съвети ни правят предпазливи.
Помните как в Капернаум някои ученици, които следвали Спасителя, не приели, че Той е Сина Божий. В Писанията четем, “Поради това мнозина от учениците Му … не ходеха вече с Него”5.
После Исус се обърнал към Дванадесетте и попитал, “Да не искате и вие да си отидете?”6
Да не искате и вие да си отидете?
Множество пъти наум съм си отговарял на този въпрос: “В никакъв случай! Не и аз! Никога няма да Го изоставя! Тук ще съм завинаги!” Знам, че сте отговаряли по същия начин.
Но въпросът “Да не искате и вие да си отидете?” ни кара да се замислим върху собствената си уязвимост. Животът не е духовен пикник. Думите на апостолите, изречени при други обстоятелства, се промъкват в ума ни: “Да не съм аз, Господи?”7
С радост и очакване влизаме във водите на кръщението. Спасителят ни кани “дойдете при Мене”8 и ние откликваме, като вземаме върху си Неговото име. Никой от нас не иска това пътуване да представлява един краткотраен духовен флирт или дори значителен, но имащ край епизод от живота ни. Пътят на ученичеството не е за духовно слаби хора. Исус казва: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”9. “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва”10.
Като следваме Спасителя, несъмнено ще се сблъскваме с предизвикателства. Когато подходим към тези пречистващи преживявания с вяра, това води до по-дълбоко приемане на реалното съществуване на Спасителя. Ако подходим към тези преживявания по маниера на света обаче, тези същите преживявания могат да замъглят погледа ни и да отслабят решителността ни. Хора, които обичаме и на които се възхищаваме, се отклоняват от стеснената и тясна пътека и “не ходят вече с Него”.
Как оставаме верни?
Как оставаме верни на Спасителя, Неговото Евангелие и обредите на Неговото свещеничество? Как развиваме вярата и силата никога да не Го изоставим?
Исус казва, “Ако не се обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство”11. Имаме нужда от вярващото сърце на дете.
Чрез силата на Неговото Единение всеки от нас следва да стане “като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си”12. Това е голямата промяна в сърцето13.
Скоро осъзнаваме защо е необходима голяма промяна в сърцето. Две думи сигнализират за предстояща опасност: те са обиден и засрамен.
Изберете да не се обиждате
На хората, на които им било трудно да приемат божествеността на Исус, Той задал следния въпрос: “Това ли ви (обижда)?”14 В притчата за сеяча Исус предупреждава: “Той … е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, начаса се (обижда)15.
Обидата носи множество костюми и непрекъснато си намира място на сцената. Хора, в които вярваме, ни разочароват. Изпитваме неочаквани трудности. Животът ни не потръгва точно така, както сме очаквали. Допускаме грешки, чувстваме се недостойни и се питаме дали ще ни бъде простено. Изпитваме съмнения по доктринален въпрос. Научаваме за нещо, казано от амвон в Църквата преди 150 години, и то започва да ни притеснява. Към децата ни се отнасят несправедливо. Игнорират ни или се чувстваме недооценени. Могат да бъдат сто неща, като в конкретния момент всяко едно от тях ни се струва много реално16.
В моменти на слабост противникът се стреми да открадне духовните ни обещания. Ако не сме внимателни, нашият наранен детски дух ще отстъпи в студената, тъмна черупка на бившето ни его, като така изостави топлата, изцеляваща светлина на Спасителя.
Когато Парли П. Прат, през 1835 г., бил осъден несправедливо, като така причинили неудобство за него и семейството му, Пророкът Джозеф Смит го посъветвал, “Парли, … хвърли тези неща в краката си … (и) Богът Всемогъщи ще бъде с теб”17.
Друг пример: През 1830 г. бил кръстен Фредерик Г. Уилямз, виден лекар. Той незабавно предоставил своите таланти и имущество на Църквата. Станал ръководител в Църквата. Дарил собственост за храма Къртлънд. През 1837 г., въвлечен от трудностите в Църквата, Фредерик Г. Уилямз допуснал сериозни грешки. В откровение Господ заявява, че “в следствие на (неговите) прегрешения (неговата) позиция (в ръководството на Църквата) се отнема от (него)”18.
Красивият урок, който научаваме от Фредерик Г. Уилямз, е че “каквито и да са били неговите лични слабости, той имал силата и волята да поднови своята лоялност към Господ, Пророка и … Църквата, когато е щяло да бъде толкова лесно да се отдаде на горчивината”19. През пролетта на 1840 г. той се представил на обща конференция, смирено поискал прошка за миналото си поведение и изразил своята решителност в бъдеще да следва Божията воля. Неговият случай бил представен от Хайръм Смит и на него му било простено. Той починал като верен член на Църквата.
Неотдавна се срещнах с президента на храма Ресифе Бразилия, чието име е Фредерик Г. Уилямз. Той разказа как решението на неговия пра-пра-дядо благословило неговото семейство и стотици негови потомци.
Изберете да не се засрамвате
Обиден има разрушителен приятел на име засрамен.
В Книгата на Мормон научаваме за видението на Лехий на дървото на живота. Във видението се описват онези благородни души, които “напираха напред през мъглата от мрак, придържайки се към пръта от желязо” и като пристигнаха, “взеха от плода на дървото”20.
Нефи описва дървото като “любовта Божия”21, раждащо плод, който “изпъл(ва) душата с извънредно велика радост”22.
След като вкусил от плода, Лехий видял “едно обширно и величествено здание … пълно с люде, и стари и млади, и мъже и жени; и начинът, по който бяха облечени, беше извънредно изящен; и … се присмива(ха) и … соч(еха) (презрително) с пръст онези, които … вземаха от плода”23. Ангелът обяснил, че присмехът, подигравките и презрението представляват гордостта и мъдростта на света24.
Нефи просто казва, “Ние не им обръщахме внимание”25.
Тъжното е, че смелостта на други се стопила. В Писанията четем, “И след като бяха вкусили от плода, те се засрамваха от онези, които им се подиграваха; и те отпадаха в забранени пътеки и се загубваха”26.
Като ученици на Христос, ние стоим настрана от света. Може да има моменти, когато се чувстваме неудобно пред пръстите, сочещи с презрителна подигравка, отхвърлящи свети за нас неща27. Президент Томас С. Монсън предупреждава, “Ще ви бъде много трудно да понесете присмеха на онези, които поставят под въпрос вярата ви, освен ако корените на вашето свидетелство не са дълбоки и здрави”28. Нефи казва, “не им обръща(йте) внимание”29. Павел увещава, “Защото Бог ни е дал дух не на страх … И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ”30. Ние никога не Го изоставяме.
Докато миналата година придружавах президент Дитер Ф. Ухтдорф в Източна Европа, аз се удивих на вярата и смелостта на светиите. Един свещенически ръководител в Украйна ни разказа как през пролетта на 1994 г. бил призован в президентството на клон само шест месеца след своето кръщение. Това изисквало той открито да обяви своята вяра и да помогне зa регистриране на Църквата в град Днепропетровск. Тогава в Украйна царяла несигурност и откритият израз на вяра в Исус Христос и възстановеното Евангелие можело да предизвика трудности, включително вероятността да загуби работата си като пилот.
Свещеническият ръководител ни разказа, “Казвах молитва след молитва. Имах свидетелство и бях сключил завет. Знаех какво Господ искаше от мен да направя”31. Смело, без да се срамуват от Евангелието на Исус Христос, той и съпругата му продължили напред с вяра.
Комуто много е дадено, много ще се изисква
Някои питат, “Необходимо ли е да бъда толкова различен от другите?” “Не мога ли да следвам Христос без да обръщам толкова много внимание на моето поведение?” “Не мога ли да обичам Христос без да следвам закона за целомъдрието?” “Не мога ли да Го обичам и да правя каквото си искам в неделя?” Исус дава прост отговор: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”32.
Някои питат, “Няма ли хора от други църкви, които да обичат Христос?” Разбира се, че има! Обаче като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, които имаме свидетелство за Неговото реално съществуване не само от Библията, но и от Книгата на Мормон, които знаем, че Неговото свещеничество е било възстановено на земята, които сме сключили свети завети да Го следваме и сме получили дара на Светия Дух, които сме били надарени със сила в Неговия свят храм и които подготвяме света за Неговото славно завръщане на земята, не можем да се сравняваме с онези, които все още не са приели тези истини. “От всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква”33.
Господ е казал, “Ти сам можеш да избираш”34.
Обещавам ви, че когато избирате да не бъдете обидени или засрамени, вие ще чувствате Неговата обич и одобрение. Ще знаете, че ставате по-подобни на Него35.
Ще разбираме ли всичко? Разбира се, че не. Ще оставим някои въпроси на полицата, за да бъдат разбрани по-късно.
Всичко ли ще бъде “честно”? Няма. Ще приемем, че има неща, които не зависят от нас, и ще прощаваме на другите, когато ни е заболяло.
Понякога ще се чувстваме ли изолирани от хората около нас? Без съмнение.
Ще бъдем ли понякога изумявани да бъдем свидетели на гнева, които някой хора изпитват към Господната Църква и на усилията им да откраднат вярата на слабите?36 Да. Но това няма да спре растежа или промени съдбата на Църквата, нито е необходимо да спира развитието на всеки от нас като ученици на Господ Исус Христос.
Никога не Го изоставяйте
Обичам следните думите на един популярен химн:
В Исус мир потърси ли твойта душа,
Аз няма да те изоставя в беда.
От ада зловещ ти не бой се дори,
Не ще те забравя, не ще те забравя
Не ще те забравя, спасен ще си ти!37
Съвършенството не ни се дава в този живот; вместо това ние упражняваме вяра в Господ Исус Христос и спазваме заветите си. Президент Монсън обещава, “Когато бива постоянно подхранвано, вашето свидетелство ще ви опази невредими”38. Ние дълбоко вдълбаваме своите духовни корени, като всеки ден се угощаваме със словата на Христос в Писанията. Имаме доверие в словата на живите пророци, които са ни дадени, за да ни показват пътя. Казваме молитва след молитва и се вслушваме в гласа на Светия Дух, Който ни води напред и дава мир на душите ни. Каквито и трудности да се явят, ние никога, никога не Го изоставяме.
Спасителят попитал Своите апостоли, “Да не искате и вие да си отидете?”39
Петър отговорил:
“Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,
… и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог”40.
Аз също имам това свидетелство. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.