Трите принципа на избора
Всеки от нас е дошъл на тази земя със всичко необходимо, за да избира правилно.
Мои обични братя от свещеничеството, моята искрена молитва тази вечер е да мога да получа подкрепата на нашия Небесен Отец при излагането на нещата, които почувствах, че следва да споделя с вас.
Напоследък размишлявах върху изборите и техните последствия. И час от деня не минава без да бъдем призовани да направим един или друг вид избор. Някои избори са най-обикновени, други по-определящи. Някои няма да имат никакво последствие във вечната схема на нещата, докато от други зависят всички последици.
Размишлявайки върху различните аспекти на избора, аз ги поставих в три категории: Първо, правото на избор; второ, отговорността за този избор; и трето, последиците от избора. Наричам тези трите принципа на избора.
Първо споменавам правото на избор. Толкова съм благодарен на нашия любящ Небесен Отец за дара на свободата на избор или правото да избираме. Президент Дейвид О. Макей, девети президент на Църквата, казва, “Редом с дара на живота, правото да ръководим живота си е най-големият Божий дар за човека”1.
Знаем, че сме разполагали със свободата на избор преди сътворението на този свят и че Луцифер се опитал да ни я отнеме. Той нямал доверие в принципа на свободата на избор или в нас и поискал да въведе наложено спасение. Той настоял, че според неговия план никой нямало да бъде изгубен, но изглежда не осъзнавал – или вероятно не го интересувало – че също така никой нямало да стане по-мъдър, по-силен, по-състрадателен или по-благодарен, ако планът му бъдел изпълнен.
Ние, които сме избрали плана на Спасителя, сме знаели, че ще поемем рисковано и трудно пътуване, защото крачим по света, грешим и падаме, така отделяйки се от нашия Отец. Но Първородния в Духа предложил Себе Си в жертва, за да извърши Единение за греховете на всички ни. Чрез неизразимо страдание Той станал Великия Изкупител, Спасителят на цялото човечество, така правейки възможно нашето успешно завръщане при Отец.
Пророк Лехий ни казва: “Затова човеците са свободни според плътта; и всички неща са им дадени, които са нужни на човека; и те са свободни да изберат свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да изберат пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола; защото той иска всички човеци да бъдат окаяни като него”2.
Братя, в каквито и обстоятелства да се намираме, ние винаги ще имаме правото на избор.
След правото на избор идва отговорността за избора. Не можем да бъдем неутрални; не съществува средно положение. Господ знае това; Луцифер знае това. Докато живеем на тази земя, Луцифер и неговите войнства никога няма да изгубят надеждата, че могат да спечелят нашите души на тяхна страна.
Нашият Небесен Отец не ни е изпратил на вечно пътуване без да е осигурил средствата, чрез които да получим Неговото напътствие, с което да можем да се завърнем при Него в края на земния си живот. Говоря за молитвата. Също така говоря за нашепванията на тихия и тънък глас във всеки от нас, като не забравям за Светите Писания, написани от моряци, които успешно плавали по моретата, които и ние трябва да прекосим.
Всеки от нас е дошъл на тази земя със всичко необходимо, за да избира правилно. Пророк Мороний ни казва, “Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото”3.
Ние сме заобиколени – понякога дори бомбардирани – от посланията на противника. Чуйте някои от тях, те несъмнено са ви познати: “Само от един път нищо няма да стане”. “Не се притеснявай, никой няма да разбере”. “Можеш да откажеш пушенето – или пиенето – или наркотиците винаги, когато пожелаеш”. “Всички го правят, значи не може да е чак толкова лошо”. Лъжите нямат край.
Макар че при нашето пътуване ще срещнем разклонения и завои, ние просто не можем да си позволим лукса да се отклоним по път, от който може никога да не се върнем. Луцифер, този изкусен свирач, свири своята весела мелодия и увлича нищо неподозиращите от сигурността на избрания от тях път, отдалечавайки ги от съвета на любящи родители, от сигурността на Божиите учения. Той зове не само така наречените изпаднали хора, но всички нас, включително избраниците Божии. Цар Давид се вслушал, поколебал, след което последвал мелодията и паднал. Същото се случило с Каин в предишна епоха и с Юда Искариотски в по-късна. Методите на Луцифер са изкусни, жертвите многобройни.
Четем за него в 2 Нефи: “Други той ще усмири и ще ги приспи в плътско благополучие”4. “Други той ласкае, като им заявява, че няма пъкъл … докато не ги сграбчи в ужасните си вериги”5. “И тъй дяволът мами душите им и ги отвежда внимателно надолу в пъкъла”6.
Когато сме изправени пред важен избор, как вземаме своето решение? Подвеждаме ли се от обещанието за моментно удоволствие? Или от нашите импулси и страсти? Или от натиска на своите връстници, колеги и приятели?
Нека не бъдем нерешителни като Алиса в класическото произведение на Луис Карол Алиса в страната на чудесата. Помните как тя стига до един кръстопът с две разклонения, като всяко едно от тях продължава в посока, противоположна на другата. Тя вижда Котарака, когото пита, “По кой път да поема?”
Котаракът отговаря, “Зависи от това къде искаш да отидеш. Ако не знаеш къде искаш да отидеш, няма значение по кой път ще поемеш”7.
За разлика от Алиса, всички ние знаем къде искаме да отидем, и наистина има значение по кой път ще поемем, защото като изберем своя път, ние избираме мястото, за което тръгваме.
Ние непрекъснато трябва да избираме. За да избираме мъдро, ние имаме нужда от смелост – смелостта да кажем “не” и смелостта да кажем “да”. Решенията наистина определят нашата съдба.
Умолявам ви именно сега, именно тук да вземете твърдото решение да не се отклонявате от пътя, който води към нашата цел: вечен живот с нашия Отец в Небесата. По тази права и истинна пътека има и други цели: мисионерска служба, брак в храма, активност в Църквата, изучаване на Писанията, молитва, храмова работа. Съществуват безброй достойни цели, които да постигнем при своето пътуване през живота. Нужно е да поемем ангажиемнта да ги постигнем.
Накрая братя, говоря за последиците от избора. Всички наши избори имат последици, някои от които нямат никакво значение за нашето вечно спасение и други, от които то изцяло зависи.
Няма никакво значение в дългосрочен план дали ще носите зелена или синя тениска. Обаче от това дали ще решите да натиснете клавиш на компютъра си, който да ви отведе към порнография, може изцяло да зависи целия ви живот. С това правите една крачка встрани от правата и сигурна пътека. Ако ваш приятел ви накара да пиете алкохол и да опитате наркотици и вие се поддадете на натиска, вие ще вземете завой, от който може и да не се върнете. Братя, независимо дали сме 12-годишни дякони или зрели висши свещеници, ние сме уязвими. Нека държим очите, сърцата и решителността си съсредоточени върху онази цел, която е вечна, и за която всяка цена си заслужава, независимо от жертвата, която трябва да направим, за да я постигнем.
Няма изкушение, натиск или съблазън, които да ни победят, освен ако не позволим това. Ако направим погрешен избор, няма кой да виним освен себе си. Президент Бригъм Йънг веднъж дава израз на тази истина, като я отнася към себе си. Той казва: “Ако брат Бригъм поеме по грешен път и изгуби мястото си в царството небесно, единствено брат Бригъм ще бъде виновен за това. Аз съм единственото същество на небето, на земята или в ада, който може да бъде виновен за това”. Той продължава: “Това важи по същия начин за всеки светия от последните дни. Спасението се осъществява лично”8.
Апостол Павел ни уверява, “Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите”9.
Всички ние сме правили погрешни избори. Ако вече не сме поправяли такива избори, уверявам ви, че има начин да направим това. Процесът се нарича покаяние. Умолявам ви, поправяйте грешките си. Нашият Спасител умрял, за да даде този благословен дар на вас и на мен. Макар пътеката да не е лесна, обещанието е истинско: “Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг”10. “И Аз, Господ, повече не ги помня”11. Не излагайте на риск вашия вечен живот. Ако сте извършили грях, колкото по-скоро тръгнете по пътя назад, толкова по-скоро ще откриете сладкия мир и радост, идещи с чудото на опрощението.
Братя, вие сте със знатно първородство. Вечният живот в царството на нашия Отец е вашата цел. Тази цел не се осъществява в един славен опит, а по-скоро е резултат на цял един живот, изпълнен с праведност, едно натрупване от мъдри избори, именно на неотменното следване на целта. Какъвто е случаят със всяко нещо, което си наистина си заслужава усилията, за наградата на вечния живот е необходимо да поработим.
Писанията ясно учат на този принцип:
“Да внимавате … да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да не се отклонявате нито наляво, нито надясно.
Да ходите по всичките пътища, които Господ, вашият Бог ви заповяда”12.
В заключение искам да споделя с вас пример за човек, който рано през живота си решил какви ще бъдат неговите цели. Става дума за брат Клейтън М. Кристенсън, член на Църквата, който е професор по бизнес администрация във факултета по бизнес в Харвардския университет.
Когато бил на 16 години, брат Кристенсън решил, редом с други неща, да не спортува в неделя. Години по-късно, когато учел в университета Оксфорд в Англия, той играел като централен нападател на баскетболния отбор на университета. През тази година те нямали нито една загуба и заели челна позиция в шампионата на университетските отбори в Англия.
Те печелили игрите си в шампионата сравнително лесно, като достигнали полуфиналите. Тогава брат Кристенсън погледнал програмата и с безкраен ужас разбрал, че финалът ще се играе в неделя. Той и отборът работили толкова усилено, за да постигнат това, а той бил централен нападател. Той отишъл при треньора и му казал за своята дилема. Треньорът не успял да разбере неговите мотиви и му казал, че очаква от него да играе.
Преди финалът обаче имало полуфинал. За съжаление резервния централен нападател изкълчил рамото си, което увеличило нуждата брат Кристенсън да играе на финала. Той отишъл в хотелската си стая. Коленичил. Попитал своя Небесен Отец дали щяло да е проблем, само един път, да играе в неделя. Той каза, че преди да приключи с молитвата, отговорът му бил ясен: “Клейтън, защо изобщо ме питаш? Знаеш какъв е отговорът”.
Той отишъл при треньора и му казал, че искрено съжалява, но че няма да играе на последната игра. След това той отишъл на неделните събрания в местния район, докато неговият отбор играл без него. Молил се силно те да имат успех. И те спечелили.
Това съдбовно и трудно решение било взето преди повече от 30 години. Брат Кристенсън казва, че с течение на времето той започнал да гледа на него като на едно от най-важните решения, които е вземал през живота си. Щеше да е много лесно да си беше казал, “Ами, по принцип освещаването на Господния ден е правилна заповед, но при моите смекчаващи вината обстоятелства, няма да е проблем ако само веднъж не го осветя”. Той обаче каза, че целият му живот се оказал една безкрайна поредица от смекчаващи вината обстоятелства, и ако бе престъпил границата само веднъж, тогава следващия път, когато се случело нещо толкова важно и напрегнато, щяло да бъде много по-лесно границата да бъде отново престъпена. Наученият от него урок е следния: по-лесно е заповедите да се спазват 100 процента от времето, отколкото 98 процента от времето13.
Обични мои братя, нека бъдем изпълнени с благодарност за правото на избор, да поемаме отговорността за своите избори и винаги да осъзнаваме какви са последиците от тях. Като носители на свещеничеството, нека всички заедно да можем да бъдем достойни за ръководното влияние на нашия Небесен Отец, за да можем да избираме внимателно и правилно. Ние сме включени в делото на Господ Исус Христос. Ние, като хората от древни времена, сме откликнали на Неговия призив. Ние имаме задължения пред Него. Ние ще имаме успех със следната важна наша задача: “Очистете се вие, които носите съдовете Господни”14. Това да бъде така е моята смирена молитва, в името на Исус Христос, нашият Учител, амин.