Две линии на общуване
Ние трябва да използваме както личната, така и свещеническата линия, в правилно равновесие, за да постигнем растежа, който е целта на земния живот.
Господ е дал на Своите деца две линии на общуване с Него—можем да ги наречем лична линия и свещеническа линия. Всички следва да разбират и да бъдат водени от тези важни линии на общуване.
I. Личната линия
При личната линия ние се молим директно на нашия Небесен Отец и Той ни отговаря по каналите, които е установил, без смъртен посредник. Ние се молим на нашия Небесен Отец в името на Исус Христос и Той ни отговаря чрез Неговия Свят Дух, както и по други начини. Мисията на Светия Дух е да свидетелства за Отца и Сина (вж. Иоана 15:26; 2 Нефи 31:18; 3 Нефи 28:11), да ни води към истината (вж. Иоана 14:26; 16:13) и да ни показва всички неща, които следва да правим (вж. 2 Нефи 32:5). Тази лична линия на общуване с нашия Небесен Отец чрез Неговия Свят Дух е източник на нашето свидетелство за истината, на нашето познание и на личното напътствие от страна на един любящ Небесен Отец. То е съществена част от Неговия прекрасен евангелски план, който позволява на всяко едно от Неговите деца да получи лично свидетелство за неговата истинност.
Директният личен канал за общуване с нашия Небесен Отец чрез Светия Дух се основава на нашето достойнство и е толкова важен, че ни е заповядано да подновяваме своите завети, като вземаме от причастието всеки неделен ден. По този начин се реализира обещанието винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас, за да може да ни води.
Относно тази лична линия на общуване с Господ, нашето вярване и практика са подобни на онези християни, които настояват, че човеците посредници между Бог и човека не са необходими, защото всички имат непосредствен достъп до Бог, според принципа, който Мартин Лутер нарича “свещеничеството на всички вярващи”. По-късно ще говоря повече за това.
Личната линия е от изключително значение при лични решения и при ръководенето на семействата. За съжаление някои членове на нашата Църква подценяват нуждата от тази директна лична линия. Откликвайки на безусловното значение на пророческото ръководство – свещеническата линия, която действа основно при небесното ръководство по църковни въпроси – някои хора желаят техните свещенически ръководители да вземат лични решения вместо тях, решения, които те сами трябва да вземат чрез вдъхновение по тяхната лична линия. Личните решения и управлението на семейството са предназначени основно за личната линия.
Чувствам за нужно да прибавя още две предупреждения във връзка с тази безценна директна лична линия на общуване с нашия Небесен Отец.
Първо, в своята пълнота личната линия не действа независимо от свещеническата линия. Дарът на Светия Дух – средството за общуване между Бог и човека – се предава чрез свещеническата власт, чрез упълномощаване от страна на онези, които държат свещенически ключове. Той не идва единствено като резултат на желание и вяра. Също така правото за продължаващо спътничество с този Дух трябва да бъде наново потвърждавано всяка неделя, като достойно вземем от причастието и подновим своите завети за подчинение и служба.
По подобен начин, ние не можем надеждно да общуваме чрез директната лична линия, ако не се подчиняваме или не сме в хармония със свещеническата линия. Господ е заявил, че “небесните сили не могат да бъдат използвани нито управлявани, освен чрез принципите на праведността” (У. и З. 121:36). За съжаление често хора, които нарушават Божиите заповеди или не се подчиняват на съвета на своите свещенически ръководители, заявяват, че Бог им е открил, че са извинени да не се подчинят на някоя заповед или да последват даден съвет. Такива хора могат да получават откровение или вдъхновение, но то не идва от източника, от който те предполагат, че идва. Дяволът е бащата на лъжите и е винаги готов да пречи на делото Божие чрез своите изкусни имитации.
II. Свещеническата линия
За разлика от личната линия, чрез която нашият Небесен Отец общува директно с нас чрез Светия Дух, свещеническата линия на общуване има допълнителните посредници в лицето на нашия Спасител Исус Христос, Неговата Църква и поставените от Него ръководители.
Поради онова, което постигнал чрез Своята единителна жертва, Исус Христос има силата да постави условията, които ние трябва да спазим, за да можем да получим благословиите на Неговото Единение. Затова ние имаме заповеди и обреди. Затова сключваме завети. Така ставаме достойни за обещаните благословии. Всички те се реализират чрез милостта и благодатта на Светия Израилев, “след всичко, което можем да сторим” (2 Нефи 25:23).
По време на Своето земно служение Исус Христос предал властта на свещеничеството, което носи Неговото име, и установил Църква, която също носи Неговото име. В тази последна диспенсация Неговата свещеническа власт била възстановена и Неговата Църква наново установена чрез небесни служители, посетили Пророка Джозеф Смит. Това възстановено свещеничество и тази наново установена Църква са същността на свещеническата линия.
Свещеническата линия е канала, чрез който Бог е говорил на Неговите деца в минали времена, както е описано в Писанията. И чрез същата тази линия Той понастоящем говори чрез ученията и напътствията на живите пророци и апостоли и други вдъхновени ръководители. Това е начинът, по който получаваме нужните обреди. Това е начинът, по който получаваме призования да служим в Църквата. Неговата Църква е начина и Неговото свещеничество е силата, чрез които ние имаме привилегията да участваме в съвместните дейности, необходими за осъществяването на Господното дело. Те включват проповядване на Евангелието, строеж на храмове и домове за събрания и помагане на бедните.
Относно тази свещеническа линия, нашето вярване и практика са подобни на тези на някои християни, които настояват, че дадените от Бог обреди (причастия) са съществени и трябва да бъдат изпълнявани от човек, комуто Исус Христос е дал власт и сила (вж. Иоана 15:16). Ние вярваме в същото нещо, но, разбира се, се отличаваме от останалите християни по начина, по който твърдим, че сме получили тази власт.
Някои настоящи или бивши членове на нашата Църква не успяват да осъзнаят значението на свещеническата линия. Те подценяват ролята на Църквата и нейните ръководители и програми. Разчитайки изцяло на личната линия, те тръгват по свой път, претендирайки за правото да изясняват ученията и да ръководят конкурентни организации, противно на напътствията на пророците-ръководители. С тези действия те отразяват съвременната враждебност към презрително наречената “организирана религия”. Хората, които отхвърлят нуждата от организирана религия, отхвърлят делото на Учителя, Който установил Своята Църква и поставил нейните служители в средата на времето, и Който наново ги възстановил в наши дни.
Организираната религия, установена чрез божествена власт, е от съществено значение, както учи апостол Павел:
“За делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите;
докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефесяните 4:12–13).
Ние всички следва да помним Господните слова в едно съвременно откровение, че гласът на Господните служители е глас на Господа (вж. У. и З. 1:38; 21:5; 68:4).
Чувствам, че е необходимо да добавя две предупреждения във връзка с упованието на важната свещеническа линия.
Първо, свещеническата линия не изключва нуждата от личната линия. Всички ние имаме нужда от лични свидетелства за истината. С развитието на нашата вяра, е необходимо да се осланяме на думите и вярата на други хора, например нашите родители, учители или свещенически ръководители (вж. У. и З. 46:14). Но ако нашето свидетелство за истината е изцяло зависимо от някой свещенически ръководител или учител, вместо от свидетелството чрез личната линия, ние ще бъдем вечно уязвими за разочарование от действията на този човек. Когато трябва да получим сигурно знание или свидетелство за истината, ние не следва да сме зависими от някой смъртен посредник между нас и нашия Небесен Отец.
Второ, подобно на личната линия, свещеническата линия не може да функционира пълно и правилно за наша полза, освен ако не сме достойни и покорни. Много пасажи от Писанията учат, че ако упорстваме в сериозно нарушение на Божиите заповеди, ние сме “отхвърлен(и) от Неговото присъствие” (Алма 38:1). Когато това се случи, Господ и Неговите служители са сериозно възпрепятствани да ни окажат духовна помощ и ние не можем да я получим сами.
Историята ни дава жив пример за това колко е важно за Господните служители да бъдат в хармония с Духа. Младият Пророк Джозеф Смит не могъл да превежда, когато бил ядосан или разстроен.
Дейвид Уитмър разказва: “Една сутрин, докато той се готвеше да продължи превода, нещо в къщата се обърка и той бе раздразнен от това. Нещо, извършено от съпругата му Ема. Оливър и аз се качихме горе и скоро Джозеф дойде да продължи превода, но не можеше да свърши нищо. Не можеше да преведе дори една сричка. Той слезе по стълбите, отиде в овощната градина и отправи молба към Господ; нямаше го около час; върна се обратно в къщата, помоли Ема за прошка и след това се качи горе при нас; след това преводът тръгна нормално. Той не можеше да свърши нищо, освен ако не бе смирен и пълен с вяра”1.
III. Необходимостта от двете линии
Ще приключа с още примери за необходимостта и от двете линии, които нашият Небесен Отец е установил за общуване с Неговите деца. И двете са съществени за реализиране на Неговата цел – осъществяването на безсмъртието и вечния живот на Неговите деца. Тази нужда се описва от разказа за съвета на Иотор към Моисей да не се претоварва. Хората очаквали от своя свещенически ръководител от сутрин до вечер да “се допитва до Бога” (Изход 18:15) и също да “съд(и) между единия и другия” (стих 16). Ние често отбелязваме как Иотор посъветвал Моисей да постави съдии, които да решават лични конфликти (вж. стихове 21–22). Но Иотор също дал на Моисей съвет, който показва значението на личната линия: “поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят, и делата, които (те) трябва да вършат” (стих 20; курсив добавен).
Казано иначе, израилтяните, които следвали Моисей, трябвало да бъдат учени да не се допитват по всеки въпрос със своя свещенически ръководител. Те следва да разбират заповедите и да следват вдъхновение, за да се справят сами с повечето проблеми.
Скорошни събития в Чили показват необходимостта от двете линии. Чили пострада от унищожително земетресение. Много от нашите членове изгубиха домовете си, други свои роднини. Мнозина изгубиха своята увереност. Бързо – защото нашата Църква е подготвена да откликне на такива бедствия – бяха предоставени храна, подслон и други материали. Светиите от Чили чуха гласа Господен чрез Неговата Църква и нейните ръководители, откликващи на техните материални нужди. Но колкото и ефективна да беше свещеническата линия, тя не бе достатъчна. Всеки член трябваше да потърси Господ в молитва и да получи директно послание на утеха и напътствие, което идва при хората, които търсят и слушат.
Нашата мисионерска програма е друг пример за нуждата от двете линии. Мъжете и жените, които са призовани да бъдат мисионери, са достойни и изпълнени с желание заради ученията, получени чрез свещеническата линия и свидетелството, което са получили чрез личната линия. Те са призовани чрез свещеническата линия. После, като представители на Господ и под ръководството на Неговата свещеническа линия, те преподават на проучватели. Искрено търсещите истината слушат и мисионерите ги насърчават да се молят, за да могат сами да узнаят истинността на посланието чрез личната линия.
Един последен пример отнася тези принципи към темата за свещеническата власт в семейството и в Църквата2. Цялата свещеническа власт в Църквата действа под ръководството на този, който държи съответните ключове на свещеничеството. Това е свещеническата линия. Но властта, която председателства в семейството – при баща или самотна майка – действа в семейните дела без необходимостта от овластяване от някой, който държи свещенически ключове. Това е като личната линия. И двете линии трябва да функционират в нашето семейство и в личния ни живот, ако искаме да постигнем растежа и резултата, предвидени в плана на нашия Небесен Отец за Неговите деца.
Ние трябва да използваме както личната, така и свещеническата линия, в правилно равновесие, за да постигнем растежа, който е целта на земния живот. Ако личната религиозна практика се осланя твърде много на личната линия, индивидуализмът зачерква важността на божествената власт. Ако личната религиозна практика се осланя твърде много на свещеническата линия, страда индивидуалното развитие. Чедата Божии имат нужда и от двете линии, за да реализират своята вечна съдба. Възстановеното Евангелие учи и на двете, а възстановената Църква осигурява и двете.
Свидетелствам, че Господният пророк, президент Томас С. Монсън е човека, който държи ключовете, управляващи свещеническата линия. Свидетелствам за Господ Исус, на Когото е тази Църква. Свидетелствам също за възстановеното Евангелие, чиято истина може да бъде опозната от всеки от нас, чрез скъпоценната лична линия до нашия Небесен Отец. В името на Исус Христос, амин.