Честване 75 години на благосъстоянието
По време на 181-та годишна обща конференция на Църквата няколко обръщения бяха посветени на църковната програма по благосъстоянието, която сега чества 75-та си годишнина.
В деня на встъпването си в длъжност през 1936 г. президент Дейвид О. Макей, тогава съветник в Първото Президентство, потвърждава божественото вдъхновение, в което се корени църковната програма по благосъстоянието: “(Програмата по благосъстоянието) е установена чрез божествено откровение и по целия свят няма нищо друго, което може да се грижи за членовете си така ефикасно”1.
Седемдесет и пет години минаха и заминаха. Икономически цикли следваха своя курс, завършваха и започваха отново. Светът стана свидетел на обществени и културни промени, а Църквата – на огромен растеж.
Но думите, казани за дадения чрез божествено вдъхновение църковен план по благосъстоянието в онзи ден на 1936 г. си остават все така верни, както и тогава.
Принципи на благосъстоянието
През 1929 г. САЩ преживяват огромни финансови загуби, когато фондовият пазарът се срива. Към 1932 г. безработицата в Юта достига 35,8 процента.
Макар Църквата да има установени принципи на благосъстоянието, включително система от хранилища и програми, които да помагат на членовете да си намерят работа, много членове се обръщат за държавна помощ.
“Струва ми се, че сред членовете има растящо предразположение да се опитат да получат нещо от правителството на Съединените щати, с малка вероятност и надежда то да бъде някога върнато обратно”, коментира по това време президент Хибър Дж. Грант (1856–1945).2
Църковните ръководители желаят да помогнат на мизерстващите членове, без да насърчават леност и чувство, че имат право да получават нещо наготово. Целта е да се помогне на хората да си помогнат сами да станат независими.
През 1933 г. Първото Президентство обявява: “Нашите физически годни мъже не трябва, освен като последно средство, да изпадат в неловкото и неудобно положение да приемат нещо срещу нищо. … Ръководителите на Църквата, които разпределят помощите, трябва да изнамерят начини физическите годните членове на Църквата, изпаднали в нужда, да извършват някаква служба срещу помощта, която получават, един вид компенсация”.3
С установените принципи и с вярата на светиите в действие отделните църковни единици, както и Църквата като цяло се заема да организира курсове по шев и консервиране, координирани работни проекти, придобиване на ферми, и да набляга върху праведния, пестелив и независим начин на живот.
Планът по благосъстояние на Църквата
С организирането на Обезпечителния план на Църквата (преименуван през 1938 г. в План на Църквата по благосъстоянието) на хората се дава възможност да работят според способностите си срещу помощта, която получават. Планът учи хората да се обърнат за помощ към себе си, а не към други източници.
“Основната ни цел е да установим… система, при която проклятието на безделието ще бъде премахнато, злото на това да получаваш наготово да бъде унищожено и сред нашите хора отново да се установи независимост, възход, пестеливост и самоуважение”, заявява президент Грант на общата конференция през октомври 1936 г. “Трудът трябва отново да бъде въздигнат като ръководен принцип в живота на членовете на нашата Църква”4.
С годините църковната система по благосъстоянието включва много програми: Социални служби (сега Семейни служби на СПД), СПД Благотворителност, Хуманитарни служби и Спешна помощ при бедствия. Тези и други програми са благословили живота на стотици хиляди хора както в Църквата, така и извън нея.
Програмата става международна
Дори след края на Голямата депресия в навечерието на Втората световна война президент Дж. Рубен Кларк-мл., втори съветник в Първото Президентство, за щастие, препоръчва да се продължи програмата по благосъстоянието. През октомври 1945 г. президентът на САЩ Хари С. Труман се обажда на президента на Църквата Джордж Албърт Смит (1870–1951) да определи как и кога в опустошените от войната райони на Европа може да бъдат доставени различни припаси. За учудване на президент Труман църковните ръководители отговарят, че храната, облеклото и другите помощи вече са събрани и готови за товарене.
С времето Църквата разширява своите програми и средства по благосъстоянието, за да покрие повече области на нужда, включително и повече географски региони. През 70-те години Църквата разширява проектите и производството си по благосъстоянието в Мексико, Англия и Тихоокеанските острови. През следващото десетилетие Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай стават първите страни извън САЩ, където има църковни центрове по заетостта.
С формирането на Хуманитарните служби на Църквата през 1985 г. международните усилия на Църквата в областта на благосъстоянието се разрастват извънредно, като по цял свят се отделят облекло и други стоки за отклик на бедността и различни бедствия.
Днес увеличаването на броя членове на Църквата по света, особено в развиващите се страни, поставя нови предизвикателства, които програмата по благосъстоянието се нагажда да посрещне.
Един вдъхновен план за днес
Основните принципи на благосъстоянието – разчитане на собствените сили и усърдие, остават същите и днес, както и по времето, когато Господ заповядал на Адам, “С пот на лицето си ще ядеш хляб” (Битие 3:19).
По-късно Господ заявява, “И хранилището трябва да се поддържа от посвещенията на църквата; и вдовиците, и сираците ще бъдат обезпечавани, също и бедните” (У. и З. 83:6). После Той ни напомня, “Но нужно е това да бъде вършено по Мой собствен начин” (У. и З. 104:16).
Принципите на благосъстоянието са в ход в живота на членовете по света като всекидневен принцип в отделните домове.
“Силата на Църквата и реалните Господни хранилища е в домовете и сърцата на Неговите люде”, казва старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли.5
Докато отделните хора развиват разчитане на собствените сили чрез вяра в Исус Христос, продължава да се изпълнява дългосрочната цел на програмата, както е определена от президент Кларк: “изграждане на характер у членовете на Църквата, дарители и получаващи, който да спаси всичко най-добро дълбоко вътре в тях и да накара скритото богатство на духа да разцъфти и даде плод, което в крайна сметка е мисията и целта, и причината за съществуването на тази Църква”6.
Президентите Дейвид О. Макей, Хибър Дж. Грант и Дж. Рубен Кларк-мл. (от ляво надясно) от Първото Президенство посещават Уелфеър Скуеър през 1940 г.
Дали прави хляб (горе ляво), отглежда грозде (горе дясно) или предоставя помощ по някакъв начин, църковната програма по благосъстоянието цели да развие разчитане на собствените сили чрез вяра в Исус Христос.