Желание
За да реализираме своята вечна съдба, ние следва да желаем качествата, необходими да станем едно вечно същество, и да полагаме усилия за постигането им.
Избрах да говоря за това колко важно е желанието. Надявам се всеки от нас да провери дълбоко в сърцето си какви са неговите истински желания и как подрежда по важност своите най-важни желания.
Нашите желания определят нашите приоритети, нашите приоритети определят нашите избори, а нашите избори определят нашите действия. Желанията, според които действаме, определят доколко се променяме, какво постигаме и в какво се превръщаме.
Първо ще говоря за някои общи желания. Като смъртни същества ние имаме някои основни физически нужди. Желанията да задоволим тези нужни подбуждат нашите избори и определят нашите действия. Три примера ще покажат как понякога тези желания отменят други, защото ги смятаме за по-важни.
Първо желание – храна. Всички ние изпитваме основната нужда да се храним, но за известно време това желание може да бъде отменено от по-силното желание да постим.
Второ желание – подслон. Като 12-годишно момче устоях на желанието за подслон поради по-голямото си желание да изпълня едно изискване от програмата на бойскаутите – да прекарам една нощ в гората. Бях едно от няколкото момчета, които напуснаха уютните палатки и намериха начин да си направят подслон и примитивно легло от естествените материали, които можахме да намерим.
Трето желание – сън. Дори това основно желание може да бъде временно отменено от още по-важно желание. Като млад войник в Националната гвардия на Юта научих пример за това от участвал в битки офицер.
В началните месеци на Корейската война артилерийската полева батарея на Националната гвардия в Ричфийлд, Юта, била призована за действителна служба. Тази батарея, командвана от капитан Рей Кокс, се състояла от около 40 мъже мормони. Допълнително обучена и подсилена от запасняци от други места, те били изпратени в Корея, където участвали в едно от най-свирепите сражения на тази война. В тази битка те трябвало да отблъснат директна атака на стотици вражески пехотинци – видът атака, който успял да надвие и унищожи други полеви артилерийски батареи.
Какво общо има това с преодоляването на желанието за сън? През една критична нощ, когато вражеска пехота успяла да пробие фронта и тила на района, зает от артилерията, капитанът свързал своята палатка и всички постове от отбранителния периметър с телефонни линии и заповядал на часовите лично да му се обаждат на кръгъл час през цялата нощ. Така войниците останали будни, но това също означавало сънят на капитан Кокс да бъде многократно прекъсван. “Как успяхте да направите това?”, попитах го аз. Неговият отговор показва силата на по-важното желание.
“Знаех, че ако някога се приберем у дома, щях да срещам родителите на тези момчета по улиците на нашия малък град и не исках да застана лице в лице с никой от тях, при положение, че синът им не бе оцелял заради нещо, което аз не бях успял да направя като техен командир”1.
Какъв пример за влиянието, което по-важното желание има върху приоритетите и действията! Какъв ярък пример за всички нас, които носим отговорност за благосъстоянието на други хора – родители, ръководители и учители в Църквата!
Да приключа с този пример. Рано сутринта след почти безсънната нощ капитан Кокс повел своите мъже в контраатака срещу вражеската пехота. Те взели над 800 пленника и само двама души били ранени. Кокс получил медал за храброст, а за изключителния героизъм неговата батарея била отличена с най-високото отличие – Почетната грамота за президентска военна единица. И подобно на младите войни на Еламан (вж. Алма 57:25–26), те всички се прибрали у дома2.
Книгата на Мормон съдържа много учения относно важната роля на желанието.
След като дълги часове умолявал Господ, на Енос му било казано, че неговите грехове били опростени. След това той започнал “да изпитв(а) желание” за благосъстоянието на неговите братя (Енос 1:9). Той пише, “И … след като се бях молил и употребил всичките си усилия и усърдие, Господ ми каза: Аз ще ти въздам според желанието ти, поради твоята вяра” (стих 12). Забележете кои са трите основни неща, които предшестват обещаната благословия: желание, усилие и вяра.
В своята проповед за вярата, Алма учи, че вярата може да започне с “нищо повече от желание да повярва(ме)” ако оставим “това желание да действа” в нас (Алма 32:27).
Друго изключително учение за желанието, особено относно онова, в което следва да се състои нашето най-голямо желание, се изявява в преживяването на царя-ламанит, на когото проповядва мисионера Аарон. Когато учението на Аарон събужда неговия интерес, царят пита, “Какво трябва да направя, за да може да бъда роден от Бога” и “да получа този вечен живот?” (Алма 22:15). Аарон отговаря, “Ако ти желаеш това, … ако се покаеш за всичките си грехове и се преклониш пред Бога, и призовеш името Му с вяра, вярвайки че ще получиш, тогава ти ще получиш надеждата, която желаеш” (стих 16).
Царят направил това и в усърдна молитва казал, “Аз ще ти изкажа всичките си грехове, та да мога да бъда … спасен в последния ден” (стих 18). С тази отдаденост и даденото от него определение на най-силното му желание, на неговата молитва било отговорено по чудотворен начин.
Пророк Алма имал огромното желание да възвести покаяние на всички хора, но осъзнал, че не трябвало да желае принуждаващата сила да направи това, защото “един справедлив Бог … въздава на човеците съгласно желанията им, било към смърт или към живот” (Алма 29:4). По подобен начин в съвременно откровение Господ заявява, “Аз … ще съдя всички човеци според делата им и според желанията на сърцата им” (У. и З. 137:9).
Наистина ли сме подготвени нашият Вечен Съдия да постави такава огромна важност върху онова, което наистина желаем?
Много стихове от Писанията определят онова, което желаем, като онова, което търсим. “Този, който ме потърси рано, ще Ме намери и не ще бъде изоставен” (У. и З. 88:83). “Търсете искрено най-добрите дарове” (У. и З. 46:8). “Този, които търси усърдно, ще намери” (1 Нефи 10:19). “Приближете се до Мен и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите, искайте и ще получите, хлопайте и ще ви се отвори” (У. и З. 88:63).
Пренареждането на нашите желания така, че да дадем най-висш приоритет на вечните неща, не е лесно. Всички ние сме изкушавани да желаем светския квартет, състоящ се от: собственост, признание, гордост и власт. Ние можем да желаем тези неща, но следва да не ги поставяме като свои най-висши приоритети.
Хората, чието най-голямо желание е да придобиват собственост, попадат в капана на материализма. Те не успяват да се вслушат в предупреждението “Не търси нито богатства, нито суетните светски неща” (Алма 39:14; вж. също Яков 2:18).
Хората, които желаят признание или власт, трябва да следват примера на смелия капитан Мороний, който не служел нито за “власт”, нито за “светска слава” (Алма 60:36).
Как ние развиваме съответен вид желание? Малко хора ще преживеят кризата, която мотивирала Ерън Ролстън,3 но неговото преживяване ни учи на важен урок по отношение развиването на даден вид желание. Докато Ролстън се катерел из отдалечен каньон в южна Юта, една 360-килограмова скала изведнъж се изместила и заклещила дясната му ръка. В продължение на пет самотни дни той се опитвал да се освободи. Когато започнал да се предава и да приема смъртта, във видение той видял тригодишно момче, което тича към него, и което той вдигнал с лявата си ръка. Приемайки това като видение на своя бъдещ син и знак, че щял да оживее, Ролстън събрал смелост и предприел драстични действия да спаси живота си, преди остане без никакви сили. Той счупил двете кости на заклещената си дясна ръка, след което използвал сгъваемия си нож, за да я отреже. След това намерил сили да извърви осем километра в търсене на помощ4. Какъв пример за силата на преодоляващо пречките желание! Когато имаме визията какво можем да станем, нашето желание и сила да действаме нарастват неимоверно.
Повечето от нас никога няма да се сблъскат с такава крайни обстоятелства, но всички ние се изправяме пред потенциални капани, които ще попречат на нашия напредък към вечната ни съдба. Ако нашите праведни желания са достатъчно силни, те ще ни мотивират да се освободим от пристрастявания и други греховни влияния и приоритети, които пречат на нашето вечно развитие.
Ние следва да помним, че праведните желания не могат да бъдат повърхностни, импулсивни или временни. Те трябва да бъдат искрени, непоколебими и постоянни. Така мотивирани, ние ще се стремим към онова условие, описано от Пророка Джозеф Смит, когато ще преодолеем злините в живота си и ще изгубим всякакво желание за грях5. Това е едно много лично решение. Както казва старейшина Нийл А. Максуел:
“Когато хората биват описвани като “изгубили желанието си за грях”, те и само те са хората, които преднамерено са решили да изоставят тези неморални желания чрез готовността си да “се откажат от всички свои грехове”, за да опознаят Бог.
Затова с времето ще се превърнем в онова, което настойчиво желаем, и него ще получим във вечността”6.
Колкото и важно е да изгубим всякакво желание за грях, за вечния живот е необходимо повече. За да реализираме своята вечна съдба, ние следва да желаем качествата, необходими да станем едно вечно същество, и да полагаме усилия за постигането им. Например вечните същества прощават на всички, които са постъпили лошо срещу тях. Те поставят благосъстоянието на други хора над своето собствено. И те обичат всички Божии деца. Ако това изглежда твърде трудно – и то със сигурност не е лесно за който и да било от нас, тогава следва да започнем с желание да имаме тези качества и призив към нашия любящ Небесен Отец да ни помогне с нашите чувства. Книгата на Мормон ни учи, “молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос” (Мороний 7:48).
Завършвам със заключителен пример за желание, което следва да заема върховно място сред желанията на всички мъже и жени – вече сключилите брак и несемейните. Всички следва да желаем и да полагаме сериозни усилия за вечен брак. Хората, които вече имат брак в храма, следва да правят всичко по силите си да го запазят. Несемейните следва да желаят брак в храма и да полагат приоритетни усилия да го получат. Младежите следва да устояват на обществено приетата, но неправилната във вечен план представа, която омаловажава брака и отглеждането на деца7.
Млади мъже, моля да помислите върху следните думи, написани от една несемейна сестра. Тя се обръща към вас “от името на праведните Божии дъщери, които искрено търсят достоен спътник, и въпреки това мъжете изглежда са заслепени и объркани относно своята отговорност да открият тези прекрасни и избрани дъщери на нашия Небесен Отец и да ги ухажват, и да бъдат готови да сключат и спазват свещени завети в дома Господен”. Тя завършва, “Има много неженени мъже в Църквата, които с радост излизат на срещи и се забавляват, но нямат абсолютно никакво желание някога да поемат какъвто и да било ангажимент към жена”8.
Сигурен съм, че някои искрено търсещи млади мъже биха искали да добавя, че има млади жени, чието желание за брак и деца е много по-малко от желанието им за кариера или други земни отличия. И мъже, и жени имат нужда от праведни желания, които да ги водят към вечен живот.
Нека помним, че нашите желания диктуват нашите приоритети, нашите приоритети оформят нашите избори, а нашите избори определят нашите действия. В допълнение, нашите действия и нашите желания ни карат да бъдем нещо ценено, било то приятел, умел учител или човек, достоен за вечен живот.
Свидетелствам за Исус Христос, Чиято любов, Чиито учения, и Чието Единение правят всичко това възможно. Моля се ние повече от всичко друго да желаем да станем като Него, така че един ден да можем да се завърнем в Неговото присъствие и да получим пълнотата на Неговата радост. В името на Исус Христос, амин.