Намиране на радост в изпълненото с обич служение
Нека изразяваме своята обич и благодарност за единителната жертва на Спасителя чрез своите прости и състрадателни постъпки на служба.
Братя и сестри, надявам се онези от вас, които сте посетители на Солт Лейк, да се възползват от възможността да се порадват на цветовете и уханието на красивите пролетни цветя из Храмовия площад.
Пролетта носи обновление на светлината и живота – напомняйки ни, чрез цикъла на сезоните, за живота, жертвата и възкресението на нашия Изкупител Господ Исус Христос, защото “всичко дава свидетелство за (Него)” (Моисей 6:63).
На фона на тази красива пролетна сцена, символизираща надеждата, имаме един сложен свят, изпълнен с несигурност и объркване. Изискванията на всекидневния живот – образование, работа, отглеждането на деца, администриране на Църквата и призования в нея, светски дейности и дори болката и тъгата от неочаквано заболяване или трагедия, могат да ни уморят и сломят. Как можем да се освободим от тази заплетена мрежа от предизвикателства и несигурност, как да намерим мир и щастие?
Често действаме като младия търговец от Бостън, който през 1849 година, според историята за него, бил заразен от златната треска в Калифорния. Той продал всички те си притежания, за да потърси щастието си в калифорнийските реки, за които му казвали, че били пълни със буци самородно злато, толкова големи, че човек едва можел да ги носи.
Ден след ден младият мъж потапял златарското си сито в реката, но злато не излизало. Единствената му награда била растящата купчина камъни. Обезсърчен и останал без пари, той бил готов да се откаже, когато един ден възрастен и опитен златотърсач му казал, “Хубава купчина камъни си натрупал, момчето ми”.
Младежът отговорил, “Тук няма злато. Ще се прибирам у дома”.
Като се приближил до купчината камъни, старият златотърсач казал, “А, златото си е тук. Само трябва да знаеш къде да го намериш”. Той взел два камъка в ръцете си и ги ударил един в друг. Единия от тях се счупил и в него могли да се видят няколко зрънца злато, блещукащи на слънчевата светлина.
Като забелязал пълна кожена кесия, завързана за колана на златотърсача, младежът казал, “Аз търся буци като тези в кесията ти, а не малки зърна”.
Старият златотърсач подал кесията си на младия мъж, който погледнал вътре, очаквайки да види няколко големи къса. С изумление видял, че кесията била пълна с хиляди зрънца злато.
Старият златотърсач казал, “Синко, струваш ми се толкова зает да търсиш големите буци, че пропускаш да напълниш кесията си с тези скъпоценни зърна злато. Търпеливото събиране на тези малки зърна ми е донесло голямо богатство”.
Тази история илюстрира духовната истина, на която Алма учи своя син Еламан:
“великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства …
“… и чрез дребни средства Господ … осъществява спасението на много души” (Алма 37:6–7).
Братя и сестри, Евангелието на Исус Христос е просто, независимо колко много се опитваме да го усложняваме. Следва да се стремим да живеем живота си също толкова просто, освободен от външни влияния, съсредоточен върху нещата с най-голямо значение.
Кои са така ценните и прости неща от Евангелието, които дават яснота и цел на живота ни? Кои са зърната евангелско злато, чието търпеливо събиране в продължение на целия ни живот ще ни възнагради с най-голямото съкровище – скъпоценния дар на вечния живот?
Вярвам, че има един прост, но дълбок – дори върховен принцип, който цялостно обхваща Евангелието на Исус Христос. Ако с цялото си сърце приемем този принцип и съсредоточим живота си върху него, той ще ни пречисти и освети, така че отново да можем да живеем в присъствието Божие.
Спасителят говори за този принцип, когато дава отговора на следния въпрос на един фарисей, “Учителю, коя е голямата заповед в закона?”
“А Той му рече: Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си както себе си” (Матея 22:36–40).
Единствено когато обичаме Бог и Христос с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум, ние ще можем да споделяме тази обич с нашите ближни чрез постъпки на доброта и служба – начинът, по който Спасителят би обичал и служил, ако беше сред нас днес.
Когато ни обгърне тази чиста любов Христова – или милосърдието, ние в по-голяма степен мислим, чувстваме и действаме както биха мислили, чувствали и действали Небесния Отец и Исус Христос. Нашата мотивация и искрено желание съвпадат с тези на Спасителя. Той споделил това желание със Своите апостоли в навечерието на Неговото разпъване. Той казва:
“Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго …
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Иоана 13:34–35).
Описаната от Спасителя обич е една активна обич. Тя не се проявява чрез велики и героични деяния, а по-скоро чрез прости действия на доброта и служба.
Съществуват безброй начини и обстоятелства, при които можем да служим на другите и да ги обичаме. Нека предложа само няколко.
Първо, милосърдието започва у дома. Първият и най-важен принцип, който да бъде прилаган във всеки дом, е така нареченото “златно правило” – следната Господна заръка “всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (Матея 7:12). За момент си представете, как бихте се почувствали като получатели на необмислени думи и действия. Нека чрез примера си учим членовете на нашите семейства да изпитват обич един към друг.
Друго място, където имаме безбройни възможности да служим, е Църквата. Нашите райони и клонове следва да бъдат места, където златното правило винаги да ръководи нашите думи и действия един към друг. Като се отнасяме един към друг с доброта, говорейки думи на подкрепа и насърчение, и като бъдем чувствителни към нуждите един на друг, ние можем да помагаме в изграждането на любящо единство сред членовете на района. Където цари милосърдие, там няма място за клюки и недобронамерени слова.
Членовете на района, както възрастни, така и младежи, могат да се обединят в съдържателна служба за благославянето на живота на другите. Само преди две седмици президентът на област Южна Америка Северозапад, старейшина Маркъс Б. Наш от Седемдесетте разказа, че като изпратил “силните духом (при) онези, които са слаби”, са успели да спасят стотици слабо активни възрастни и младежи. Чрез любов и служба, “един по един”, те се връщат обратно. Тези постъпки на доброта създават силна и трайна връзка между всички, които участват – както помагачите, така и тези, на които им се помага. Толкова много безценни спомени са свързани с такъв вид служба.
Когато се замисля над многогодишната ми служба в ръководството на Църквата, някои от моите най-скъпи спомени са свързани със случки, когато заедно с други членове на района съм положил усилия да помогна на някого.
Помня например как като епископ работих заедно с няколко члена на моя район, за да почистим силажната яма на фермата по благосъстоянието на кола. Това изобщо не беше приятна задача! Един слабо активен брат, който не бе идвал на Църква от много години, бе поканен да се присъедини към нас. Поради обичта и приятелството, които почувства с нас, докато говорехме в онази миризлива силажна яма, той се завърна в Църквата и по-късно бе запечатан в храма със своята съпруга и деца. Нашето приобщаване чрез тази служба благослови неговите деца, внуци и сега вече и правнуци. Много от тях са отслужили мисии, сключили са брак в храма и създават вечни семейства – едно велико дело, дошло в резултат на просто действие – едно малко зърно злато.
Трета сфера за нашата служба е общността, в която живеем. В чист израз на нашата обич и загриженост, ние можем да подаваме ръка на хората, които имат нужда от нашата помощ. Много от вас са си слагали тениска с надпис “помагащи ръце” и сте работили неуморно, за да облекчите страданието и да помогнете на вашата общност. Несемейни пълнолетни младежи от кол Сендай Япония неотдавна предоставиха безценна служба в търсенето на членове след опустошителното земетресение и цунами. Можем да служим по безброй начини.
Чрез нашата искрена доброта и служба ние можем да се сприятеляваме с хората, на които служим. От тези приятелства произлиза по-добро разбиране на нашата отдаденост на Евангелието и желание да се научи повече за нас.
Моят добър приятел старейшина Джозеф Б. Уъртлин говори за силата на този принцип, когато казва: “Добротата е същността на величието. … (Тя) е ключ, който отваря врати и изгражда приятелства. Тя смекчава сърцата и създава отношения, които могат да продължат за цял живот” (“Добротата като добродетел”, Лиахона, май 2005 г., стр. 26).
Друг начин, по който можем да служим на децата на Небесния Отец, е чрез мисионерска служба – не само като пълновременни мисионери, но като приятели и съседи. Бъдещият растеж на Църквата няма да се случи единствено чрез звънене по вратите на непознати хора. То ще се случи, когато членовете, заедно с нашите мисионери, изпълнени с Божията и Христовата любов, вникнат в нуждите на други хора и откликнат на тези нужди в духа на милосърдна служба.
Когато правим това, братя и сестри, честните по сърце ще чувстват нашата искреност и обич. Много от тях ще поискат да узнаят повече за нас. Тогава и само тогава Църквата ще се разшири и ще изпълни цялата земя. Това не може да бъде постигнато единствено от мисионерите; за него са нужни също заинтересуваността и службата на всеки член.
В цялата наша служба е нужно да бъдем чувствителни към подтиците на Светия Дух. Тихият тънък глас ще ни осведоми кой има нужда от нашата помощ и как да помогнем.
Президент Спенсър У. Кимбъл казва: “Жизнено важно е да служим един на друг в царството. Така често нашите постъпки на служба се състоят от просто насърчение или оказване … на помощ с обикновени задачи, но колко славни са последиците … от тези дребни, но обмислени действия!” (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball, 2006 г., стр. 82.)
И президент Томас С. Монсън съветва:
“Нуждите на другите съществуват постоянно и всеки от нас може да направи нещо, за да помогне на някой.
… освен ако не изгубим себе си в служба на другите, няма голяма полза от собствения ни живот” (“Какво направих днес за някого?” Лиахона, ноем. 2009 г., стр. 85).
Братя и сестри, нека наблегна, че най-силното желание на Небесния Отец и Неговият Възлюбен Син е да желаем и да се стремим да притежаваме дара на милосърдието, “чистата любов Христова” (Мороний 7:47). От този дар произлиза способността ни да обичаме и да служим на другите по начина, по който Спасителят правил това.
Пророк Мормон ни учи колко изключително важен е този дар и ни казва как можем да го получим: “Ето защо, възлюбени мои братя, молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да може да станете чедата Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да имаме тази надежда и да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист” (Мороний 7:48).
Велики неща произлизат от малки и прости неща. Подобно на малки зърна злато, които с течение на времето се събират в огромно съкровище, нашите малки и прости постъпки на доброта и служба ще се съберат, образувайки живот, изпълнен с обич към Небесния Отец, отдаденост към делото на Господ Исус Христос и чувство на мир и радост всеки път, когато си помагаме взаимно.
С приближаването на великденските празници нека изразяваме своята обич и благодарност за единителната жертва на Спасителя чрез своите прости и състрадателни постъпки на служба към нашите братя и сестри у дома, в Църквата и в общностите ни. За това смирено се моля в името на Исус Христос, амин.