Призовани да бъдем светии
Колко благословени сме ние да бъдем приобщени към светиите от последните дни!
Мои скъпи братя и сестри, моля се Светият Дух да ми помогне да отправя посланието си.
В хода на посещенията ми и конференциите в колове, райони и клонове винаги съм изпълнен с дълбоко чувство на радост, когато се срещам с членовете на Църквата, хората, които днес, както и в средата на времената са били наричани светии. Духът на мир и любов, който винаги чувствам, когато съм с тях, ми помага да осъзная, че съм в един от коловете на Сион.
Макар мнозина да произлизат от семейства, които са били членове на Църквата две и повече поколения, много други са наскоро обърнати във вярата. Към тези хора ние повтаряме приветствените слова на апостол Павел към ефесяните:
“Затова вие не сте вече странници и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;
понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Христос Исус (Ефесяните 2:19–20).
Преди няколко години, докато служех в офиса за връзки с обществеността на Църквата в Мексико, бяхме поканени да участваме в едно радио шоу. Целта на шоуто бе да опише и обсъди различните религии на света. На двама от нас бе възложено да представят Църквата, отговаряйки на въпроси, които можеха да бъдат задавани по време на тази програма. След няколко рекламни паузи, както те казват на радио жаргон, програмният директор направи следния коментар: “С нас тази вечер са двама старейшини от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. Той направи пауза и после попита, “Защо Църквата има такова дълго име? Защо не използвате по-кратко или по-комерсиално име?”
Моят колега и аз се усмихнахме на такъв великолепен въпрос и после се заехме да обясним, че името на Църквата не е избрано от човек. То е било дадено от Спасителя чрез пророк в тези последни дни: “Защото тъй ще се нарича Моята църква през последните дни, тъкмо Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” (У. и З. 115:4). Програмният директор незабавно и с уважение отвърна, “Тогава ние ще го повторим с голямо уважение”. Сега вече не помня колко пъти той повтори значимото име на Църквата, но не мога да забравя сладкия дух, който присъстваше, когато ние обяснявахме не само името на Църквата, но и как то се отнасяше към членовете й – светиите от последните дни.
В Новия завет четем, че членовете на Църквата на Исус Христос били наречени християни за пръв път в Антиохия (вж. Деянията 11:26), но помежду си те се наричали един другсветии. Колко вълнуващо трябва да е било за тях да чуват как апостол Павел ги нарича “съграждани на светиите и членове на Божието семейство” (Ефесяните 2:19) и да казва също, че са “призвани да бъдат светии” (Римляните 1:7; курсив добавен).
Според степента, в която членовете на Църквата живеят според Евангелието и следват съвета на пророците, те малко по малко и дори без да го забележат, ще бъдат осветени. Смирените членове на Църквата, които провеждат всеки ден семейна молитва и изучаване на Писанията, ангажирани са в работа по семейна история и посвещават от времето си често да се покланят в храма, стават светии. Те са хората, отдадени на създаването на вечни семейства. Те са и хората, отделящи време в заетия си живот да спасяват онези, които са се отдалечили от Църквата и да ги насърчават да се завърнат и да седнат Господната трапеза. Те са онези старейшини и сестри, и зрели двойки, които откликват на призованието да служат като Господни мисионери. Да, мои братя и сестри, те стават светии до степента, в която откриват онова топло и чудесно чувство, наречено милосърдие, или чистата любов Христова (вж. Мороний 7:42–48).
Светиите, или членовете на Църквата, също опознават нашия Спасител чрез несгоди и изпитания. Нека не забравяме, че тъкмо Той трябваше да изстрада всички неща. “И той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му” (Алма 7:12).
През последните няколко години съм бил свидетел на страданието на много хора, включително на много от нашите светии. Ние постоянно се молим за тях, призовавайки Господната намеса, та вярата им да не бъде отслабена и те да могат търпеливо да продължат напред. За тези хора повтаряме утешителните слова на пророк Яков от Книгата на Мормон:
“О, тогава, мои възлюбени братя, елате при Господа, Светия. Спомнете си, че Неговите пътеки са праведни. Ето, пътят за човека е тесен, но той върви право пред него и пазачът на портата е Светият Израилев; и Той не държи никакъв слуга там; и няма никакъв друг път, освен този през портата; защото Той не може да бъде измамен защото Господ Бог е Неговото име.
И който чука, на него Той ще отвори” (2 Нефи 9:41–42).
Няма значение какви обстоятелства, изпитания или предизвикателства ни заобикалят; разбирането на учението на Христа и Неговото Единение ще бъде източникът на нашата сила и мир – да, братя и сестри, онова вътрешно спокойствие, родено от Духа и давано от Господ на Неговите верни светии. Той ни подхранва, казвайки: “Мир ви оставям… Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои”Иоана 14:27.
Дълги години съм бил свидетел на верността на членовете на Църквата, светиите от последните дни, които с вяра в плана на нашия Небесен Отец и в Единението на нашия Спасител Исус Христос са преодолявали премеждия и несгоди смело и с голям ентусиазъм, упорствайки и продължавайки по стеснената и тясна пътека на освещаването. Нямам подходящи думи да изразя признателността и възхищението си към всички онези верни светии, с които съм имал привилегията да общувам!
Макар разбирането ни на Евангелието може да не е толкова дълбоко, както свидетелството ни за неговите истини, ако уповаваме на нашия Господ, ще бъдем подкрепени във всичките си трудности, изпитания и страдания (вж. Алма 36:3). Това обещание от Господ към светиите Му не предполага, че ние ще бъдем освободени от страдания или изпитания, но ще бъдем подкрепяни през тях и ще знаем, че именно Господ ни подкрепя.
Скъпи мои братя и сестри, колко благословени сме ние да бъдем приобщени към светиите от последните дни! Колко благословени сме да имаме свидетелство за Спасителя, подобно на пророците от миналото и от наше време!
Свидетелствам, че нашия Господ, Светият Израилев, е жив и че Той ръководи Своята Църква, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, чрез нашия обичан пророк, Томас С. Монсън. В името на нашия Господ, Исус Христос, амин.