Духът на откровение
Духът на откровение е нещо реално – той може и наистина действа в личния ни живот и в Църквата.
Изразявам благодарността си за вдъхновението, което е придружило избирането на химна, който следва след моите коментари, “Направих ли нещо добро”? (Химни, № 141). Разбрах намека.
Каня ви да се замислите над две преживявания, които почти всеки от нас е имал със светлината.
Първото преживяване се случва, когато влезнем в тъмна стая и включим лампата. Знаете как мигновен и ярък поток светлина огрява стаята и кара тъмнината да изчезне. Това, което преди е било невидимо и несигурно, става ясно и различимо. Това преживяване се характеризира с мигновено и категорично разпознаване на светлината.
Второто преживяване се случва, когато гледаме как нощта се превръща в утро. Спомняте ли си бавното и почти незабележимо нарастване на светлината на хоризонта? За разлика от включването на лампата в тъмна стая, светлината от издигащото се слънце не блясва изведнъж. По-скоро бавно и постепенно яркостта на светлината нараства и тъмнината на нощта се сменя от блясъка на сутринта. Накрая слънцето се показва над хоризонта. Но видимото доказателство за предстоящото показване на слънцето се вижда часове преди то реално да се появи. Това преживяване се характеризира от плавно и постепенно разпознаване на светлината.
От тези две обикновени преживявания със светлината ние можем да научим много за духа на откровението. Моля се Светия Дух да ни вдъхнови и упъти, когато сега се съсредоточаваме върху духа на откровение и основните модели, по които се получава откровение.
Духът на откровение
Откровението е общуване на Бог с Неговите деца на земята и една от големите благословии, свързани с дара и постоянното спътничество на Светия Дух. Пророкът Джозеф Смит учи, “Светият Дух е един откровител” и “никой човек не може да получи Светия Дух без да получи откровения” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 141).
Духът на откровението е на разположение на всеки човек, който чрез съответната свещеническа власт получи спасителните обреди на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете и полагането на ръце за даване дара на Светия Дух – и който действа с вяра, за да изпълни свещеническото наставление “приеми Светия Дух”. Тази благословия не е запазена само за председателстващите ръководители на Църквата; по-скоро тя принадлежи на и следва да действа в живота на всеки мъж, жена и дете, които са отговорни за действията си и встъпят в свещени завети. Искреното желание и нашето достойнство канят духа на откровение в живота ни.
Джозеф Смит и Оливър Каудъри придобиват безценно преживяване с духа на откровение при превода на Книгата на Мормон. Тези братя научили, че могат да получат всяко знание, което им било необходимо, за да завършат делото си, ако попитат с вяра, с искрено сърце, вярвайки, че ще получат. И с течение на времето те все повече разбирали, че духът на откровението по принцип действа чрез мисли и чувства, които идват в нашите умове и сърца чрез силата на Светия Дух. (Вж. У. и З. 8:1–2; 100:5–8.) Следва Господното напътствие: “Сега ето, това е духът на пророчеството; ето, това е духът, чрез който Мойсей преведе чедата Израилеви през Червеното море по суха земя. Ето защо, това е твоят дар; използвай го” (У. и З. 8:3–4).
Наблягам на израза “използвай го” във връзка с духа на откровение. В Писанията влиянието на Светия Дух често се описва като “тих, мек глас” 1 Царете 19:12; (1 Нефи 17:45; вж. и 3 Нефи 11:3) и “глас на съвършена мекота” (Еламан 5:30). Поради това, че Светият Дух ни нашепва тихо и деликатно, лесно можем да осъзнаем защо следва да избягваме неподходящите медии, порнографията и вредните, пристрастяващи вещества и тип поведение. Тези инструменти на противника могат да увредят и накрая унищожат нашата способност да разпознаваме и реагираме на тихите послания от Бог, давани ни чрез силата на Неговия Дух. Всеки от нас следва сериозно и с молитва да се замисли как можем да отхвърлим изкушенията на дявола и праведно да “използваме” духа на откровение в личния си живот и с нашите семейства.
Модели на откровение
Откровенията биват предавани по различни начини, включително сънища, видения, разговори с небесни пратеници и вдъхновение. Някои откровения биват получавани изведнъж и интензивно; други се разпознават постепенно и едва доловимо. Двете преживявания със светлината, които описах, ни помагат по-добре да разберем тези два основни модела на откровение.
Можем да сравним включената в тъмна стая светлина с послание от Бог, което се получава бързо, изцяло и наведнъж. Много от нас имат опит с този модел на откровение, когато са ни били давани отговори на искрени молитви или са ни били осигурявани необходими напътствие и защита, според Божията воля и в избрания от Него момент. Описания на такива моментални и категорични проявления се намират в Писанията, описани са в историята на Църквата и намират израз в собствения ни живот. Истина е, тези големи чудеса се случват. Обаче проявлението на този модел на откровение е по-скоро рядкост, отколкото обичайно явление.
Постепенното увеличаване на светлината на изгряващото слънце може да се сравни с получаването на послание от Бог “ред по ред, правило след правило” (2 Нефи 28:30). Най-често откровението се получава на малки порции за даден период от време и се дава съобразно нашето желание, достойнство и подготовка. Такова общение от Небесния Отец постепенно и деликатно “поръсва душата (ни) като небесна роса” (У. и З. 121:45). Този модел на откровение по принцип преобладава, което се вижда от преживяванията на Нефи, когато той по няколко различни начина се опитва да получи от Лаван плочите от пиринч (вж. 1 Нефи 3–4). Накрая той бил отведен от Духа в Ерусалим “без да зна(е) предварително нещата, които трябваше да извърш(и)” (1 Нефи 4:6). И той не научил отведнъж как да построи кораб с изкусна изработка; по-скоро Господ му показвал “от време на време по какъв начин трябва да изработв(а) дървените греди на кораба” (1 Нефи 18:1).
Както църковната история, така и личния ни живот са изпълнени с примери на Господния модел за получаване на откровение “ред по ред, правило след правило”. Например, основните истини на възстановеното Евангелие не са били дадени на Пророка Джозеф Смит всички наведнъж в свещената горичка. Тези безценни съкровища са били давани при подходящи условия и в точния момент.
Президент Джозеф Ф. Смит обяснява как този модел на откровение се проявил в неговия живот: “Като момче … често … молех Господ да ми покаже нещо чудодейно, та да мога да получа свидетелство. Но Господ ми отказа чудесата и ми показа истината, ред по ред … , докато ме научи на истината от глава до пети и бях съвършено очистен от всяко съмнение и страх. Не се наложи Той да ми изпраща ангел от небесата, нито да ми говори с архангелска тръба. С нашепванията на тихия мек глас на Духа на живия Бог Той ми даде свидетелството, което притежавам. И чрез този принцип и тази сила Той ще дава на всичките чеда човешки знание за истината, което ще пребъдва в тях и ще ги кара да познаят истината, така както Бог я познава, и да вършат волята на Отца, така както Христос я върши. И не съществува набор от чудни проявления, който някога ще постигне това” (в Conference Report, Apr. 1900 г., стр. 40–41).
Като членове на Църквата ние до такава степен имаме навика да наблягаме на чудните и драматични духовни проявления, че може да не дооценим и дори да не забележим основния модел, по който Светият Дух изпълнява Своето дело. Самата “простота на начина” (1 Нефи 17:41) на получаване на малки и увеличаващи се духовни впечатления, които с течение на времето образуват желания отговор или нужното напътствие, може да ни накара да гледаме “оттатък знака” (Яков 4:14).
Разговарял съм с много хора, които се съмняват в силата на своето лично свидетелство и подценяват своите духовни способности, защото не получават чести, чудни или силни впечатления. Може би когато се замисляме над преживяното от Джозеф в свещената горичка, от Павел по пътя за Дамаск и от Алма-младши, започваме да вярваме, че нещо не е наред с нас или че нещо не ни достига, ако в живота ни липсват такива известни и духовно впечатляващи примери. Ако имате подобни мисли или съмнения, моля ви, разберете, че нещата при вас стоят съвсем нормално. Просто продължете напред с послушание и вяра в Спасителя. Когато правите това, вие “не можете да сгрешите” (У. и З. 80:3).
Президент Джозеф Ф. Смит съветва: “Покажете ми светия от последните дни, който има нужда от чудеса, знамения и видения, за да остане верен на Църквата, и аз ще ви покажа член … чиито положение пред Бог не е добро, и който върви по опасни пътеки. Не чрез чудни проявления ние следва да укрепваме в истината, а чрез смирение и предано подчинение на заповедите и законите Божии” (в Conference Report, апр. 1900 г., стр. 40).
Друго често срещано преживяване със светлината ни помага да научим допълнителна истина за модела на откровение “ред по ред, правило след правило”. Понякога слънцето изгрява при облаци и мъгла. Поради тези условия става по-трудно да забележим светлината и не е възможно да определим точния момент, в който слънцето се издига над хоризонта. Но в такава утрин ние все пак разполагаме с достатъчно светлина, за да разпознаем новия ден и да свършим задачите си.
По подобен начин много пъти ние получаваме откровение, без да можем да определим точно как или кога получаваме това откровение. Важна случка от църковната история илюстрира този принцип.
През пролетта на 1829 г. Оливър Каудъри е учител в Палмира, Ню Йорк. Когато научава за Джозеф Смит и работата по превода на Книгата на Мормон, Оливър чувства подтика да предложи своята помощ на младия пророк. По-късно той отива в Хармони, Пенсилвания, и става писар на Джозеф. Моментът на неговото пристигане и предоставената от него помощ се оказва изключително важни за публикуването на Книгата на Мормон.
По-късно Спасителят открива на Оливър, че винаги, когато се е молил за напътствие, той е получавал напътствие от Духа Господен. “Ако не беше тъй”, заявява Господ, “ти нямаше да си стигнал до мястото, където си сега. Ето, ти знаеш, че си Ме питал, и Аз просветлих ума ти; и сега Аз ти казвам тези неща, за да може да знаеш, че си бил просветлява от Духа на истината” (У. и З. 6:14–15).
По този начин Оливър Каудъри получава откровение чрез Пророка Джозеф Смит, което го осведомява, че той е получавал откровение. Явно е, че Оливър не бил разпознал как и кога той е получавал напътствие от Бог и трябвало да получи това наставление, за да се увеличи неговото разбиране за духа на откровение. Всъщност Оливър крачел в светлината, когато слънцето изгрявало през облачна утрин.
При много от несигурните моменти и трудности в нашия живот Бог иска от нас да положим най-добри усиля, да действаме сами, а не да ни се въздейства (вж. 2 Нефи 2:26), и да уповаваме в Него. Може и да не видим ангели, да не чуем гласове от небесата или да не получим изумителни духовни впечатления. Често можем да продължим напред с надежда и молитва – но без абсолютната увереност, че действаме съгласно Божията воля. Но когато почитаме своите завети и спазваме заповедите, когато все по-последователно се стремим да вършим добро и да ставаме по-добри, ние можем да крачим с увереността, че Бог ще направлява стъпките ни. И можем да говорим с увереността, че Бог ще вдъхнови думите ни. Това е част от значението на стиха, който гласи, “тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие” (У. и З. 121:45).
Когато по подходящ начин търсите и прилагате духа на откровение, аз ви обещавам, че ще “ходи(те) в Господната светлина” (Исаия 2:5; 2 Нефи 12:5). Понякога духът на откровение ще се проявява изведнъж и интензивно, друг път постепенно и едва доловимо, а понякога толкова деликатно, че съзнанието ви няма да го разпознае. Но независимо от модела, по който тази благословия бива получавана, светлината, която тя осигурява, ще разширява душата ви, ще осветлява разума ви (вж. Алма 5:7; 32:28) и ще напътства и защитава вас и вашето семейство.
Давам моето апостолско свидетелство, че Отец и Синът са живи. Духът на откровение е нещо реално – той може да действа и наистина действа в личния ни живот и в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Свидетелствам за тези истини в святото име на Господ Исус Христос, амин.