Жените на Църквата са невероятни!
Голяма част от постиженията на Църквата се дължат на безкористната служба на жените.
Писателят историк Уолъс Стегнър описва миграцията на мормоните и събирането в долината Солт Лейк. Той не приел нашата вяра и в много случаи бил критично настроен; при все това е впечатлен от отдадеността и героизма на ранните членове на Църквата, особено жените. Той заявява, “Техните жени били невероятни”1. Повтарям тези думи днес. Жените на нашата Църква са невероятни!
Бог е заложил в жените божествени качества като сила, добродетел, обич и готовност да жертват, за да отгледат идни поколения от Неговите духовни деца.
Неотдавнашно анкетно проучване в САЩ твърди, че жените от всички вероизповедания “вярват по-ревностно в Бог” и посещават повече религиозни служби от мъжете. “На практика по всеки един показател те са по-религиозни”2.
Не бях изненадан от тези резултати, особено когато се замислих върху така важната роля на семействата и жените в нашата вяра. Нашето учение е ясно: жените са дъщери на нашия Небесен Отец, Който ги обича. Жените са равни на своите съпрузи. Бракът налага пълно партньорство, при което съпруги и съпрузи работят рамо до рамо, за да посрещнат нуждите на семейството3.
Знаем, че жените, включително и тези, които се стремят да живеят според Евангелието, срещат многобройни трудности.
Наследството на сестрите пионери
Главна характеристика в живота на нашите предци пионери е вярата на сестрите. По своята божествена природа жените имат по-голямата дарба и отговорност за дома и децата, като полагат грижи там и на други места. Предвид това, вдъхновяваща е вярата на сестрите, готови да напуснат домовете си, за да пресекат равнините, пътувайки към неизвестното. Ако трябва да отбележим най-важната тяхна черта, това е непоклатимата им вяра във възстановеното Евангелие на Господ Исус Христос.
Героичните разкази за това, което тези жени пионери жертвали и постигнали при пътуването си през равнините, е едно безценно наследство на Църквата. Силно впечатлен съм от разказа на Елизабет Джаксън, чиито съпруг Ерън умрял след заключителното преминаване на река Плате на кервана с ръчни колички на Мартин. Тя пише:
“Няма да се опитвам да опиша чувствата си, след като останах вдовица с три деца при такива мъчителни обстоятелства. … Вярвам… че моите страдания заради Евангелието ще бъдат осветени за мое добро …
Обърнах се към Господ,…Който е обещал да бъде съпруг на вдовицата и баща на останалите без баща. Обърнах се към Него и Той ми се притече на помощ”4.
Елизабет казва, че пише историята за хората, които преминали през подобни премеждия, с надеждата, че потомците им ще бъдат готови да страдат и да жертват всички неща за царството Божие5.
Жените в Църквата днес са силни и смели
Вярвам, че жените на Църквата днес правят тези неща и са също толкова силни и верни. Свещеническото ръководство в тази Църква на всички нива с благодарност признава службата, жертвата, отдадеността и приноса на сестрите.
Голяма част от постиженията на Църквата се дължат на безкористната служба на жените. И в Църквата, и у дома е много красиво да се наблюдава как свещеничеството и Обществото за взаимопомощ действат в съвършена хармония. Това взаимодействие е като добре настроен оркестър и изсвирената симфония вдъхновява всички ни.
Когато неотдавна бях изпратен на конференция на кол Мишън Виехо Калифорния, бях развълнуван от разказ за случилото се на новогодишния младежки танц, организиран от четири кола. След танца била намерена дамска чанта, като по външни белези не могло да се определи чия е. Ще споделя част от записаното от сестра Моника Седжуик, президентка на Младите жени в кол Лагуна Нигел: “Не искахме да нахалстваме; това бяха лични вещи! Затова предпазливо я отворихме и извадихме нещото, което беше най-отгоре – с надеждата то да я идентифицира. Така и стана, но по различен начин – извадихме брошурата За укрепването на младежите. Браво! Това ни разкри нещо за нея. След това посегнахме за следващата вещ, едно тефтерче. Със сигурност там щяхме да намерим отговорите, но не и тези, които очаквахме. На първата страница имаше списък с любими стихове. Последваха още пет страници с грижливо записани цитати от Писанията и лични бележки”.
Сестрите незабавно поискали да се срещнат с тази примерна млада жена. Те отново бръкнали в чантата, за да открият нейната собственичка. Извадили ментови бонбони, сапун, лосион и четка. Харесаха ми техните коментари: “Да, хубави неща излизат от устата й; ръцете й са чисти и меки, тя се грижи за себе си”.
Те с нетърпение очаквали следващото съкровище. Появило се малко ръчно направено портмоне, като в затворен с цип негов джоб имало малко пари. Те възкликнали, “Аха, тя мисли творчески и е подготвена!” Почувствали се като деца на Коледа. Следващата находка ги изненадала още повече: рецепта за шоколадов сладкиш с бележка да направи този сладкиш за рождения ден на нейна приятелка. Те почти извикали от радост, “Тя е ДОМАКИНЯ! Предвидлива и готова да служи”. И накрая, да, открили лични документи. Ръководителките казаха, че се почувствали наистина благословени да бъдат свидетелки “на тихия пример на една млада жена, което живее според Евангелието”6.
Този разказ илюстрира отдадеността на нашите млади жени на стандартите на Църквата7. Това също е пример за грижовни, заинтересовани и отдадени ръководителки на Младите жени по света. Те са невероятни!
Сестрите имат важни роли в Църквата, семейния живот и като отделни личности и са крайно важни в плана на Небесния Отец. Много от тези отговорности не осигуряват паричен доход, но дават удовлетворение, което е от вечно значение. Неотдавна една възхитителна и много способна жена от редакционната колегия на един вестник помоли за описание на ролята на жените в Църквата. Обяснихме, че всички ръководители в нашите конгрегации са неплатени. Тя ни прекъсна, като каза, че интересът й значително намалял. Тя каза, “Не мисля, че жените имат нужда от още неплатена работа”.
Ние отбелязахме, че най-важната организация на земята е семейството, където “бащите и майките са… равностойни партньори”8. Никой от двамата не получава парично възнаграждение, но благословиите са неописуеми. Разбира се, ние й разказахме за организациите на Обществото за взаимопомощ, Младите жени и Неделното училище за деца и как те се ръководят от жени. Отбелязахме, че от най-ранната ни история както мъжете, така и жените се молят, свирят, отправят речи и пеят в хор, дори в събранието за причастие, нашето най-свято събрание.
Наскоро издадена и приета с одобрение книга, озаглавена American Grace (Американска благодат) дава информация за жените от много вероизповедания. Тя отбелязва, че жените на Църквата се отличават с тяхното удовлетворение от ролята им в ръководството на Църквата9. Освен това светиите от последните дни като цяло, и жени, и мъже, сме най-привързани към нашата религия10.
Нашите жени са невероятни не защото са успели да избегнат трудностите на живота – точно обратното. Те са невероятни поради начина, по който се изправят пред превратностите на живота. Въпреки предизвикателствата и изпитанията на живота – брак или липсата на такъв, изборите на децата, лошо здраве, липса на възможности и още много проблеми, те остават забележително силни, непоклатими и предани на вярата. Нашите сестри из цялата Църква с постоянство подкрепят слабите, издигат ръцете, които са отпуснати, и усилват немощните колене11.
Една президентка на Обществото за взаимопомощ, която отдаде дължимото на тази изключителна служба, каза, “Дори когато служат, сестрите си мислят, “иска ми се да можех да направя повече”! И макар да не са съвършени и всички се борят със своите си проблеми, тяхната вяра в един любящ Отец в Небесата и увереността им в единителната жертва на Спасителя заемат централно място в живота им.
Ролята на сестрите в Църквата
През изминалите три години Първото Президентство и Кворумът на Дванадесетте търсихме напътствие, вдъхновение и откровение в беседването си с ръководители на свещеничеството и помощните организации, работейки върху новите църковни наръчници. По време на работата изпитвах изключителна благодарност за важната роля, която сестрите, и семейни, и несемейни, са имали и в момента имат както в семейството, така и в Църквата.
Всички членове на Църквата на Исус Христос имат задачата “да се трудят в лозето Му за спасяването на душите на човеците”12. “Делото на спасението включва мисионерска работа от страна на членовете, задържане на новопокръстените, активирането на неактивните членове, храмова работа и работа по семейна история,… преподаване на Евангелието”13 и грижа за бедните и нуждаещите се14. Тези дейности се администрират главно чрез съвета на района15.
Една от целите на новите наръчници е епископите, имайки предвид настоящите нужди в Църквата, да делегират повече отговорности. Членовете трябва да осъзнават, че на епископа му е дадена задачата да делегира. Членовете следва да го подкрепят и да му помагат при следването на този съвет. Това ще позволи на епископа да прекарва повече време с младежите, несемейните пълнолетни младежи и собственото си семейство. Той ще делегира други важни отговорности на свещенически ръководители, президентки на помощни организации и други мъже и жени. Ролята на жените в дома е силно уважавана в Църквата16. Когато майката получи призование в Църквата, което изисква значително време, на бащата често ще се даде призование, което да не изисква твърде много време, така че в семейния живот да има равновесие.
Преди няколко години бях на конференция на кол в Тонга. В неделната утрин първите три реда в залата за събрания бяха заети от мъже между 26 и 35 години. Предположих, че те са мъжки хор. Но когато работата на конференцията почна, всеки един от тези мъже, общо 63, се изправяше при прочитането на своето име и бе подкрепен за ръкополагане в Мелхиседековото свещеничество. Бях едновременно доволен и изумен.
След сесията попитах президент Матеаки, президента на кол, как е било постигнато това чудо. Той ми разказа как в събрание на съвета на кола били обсъдени усилията по активизиране. Президентката на Обществото за взаимопомощ в кола, сестра Леината Ваенуку попитала дали може да каже нещо. Докато тя говорила, Духът потвърдил на президента, че нейното предложение било правилно. Тя обяснила, че в кола имало голям брой чудесни млади мъже между 26 и 35 години, които не били служили на мисия. Казала, че мнозина от тях осъзнавали, че били разочаровали епископите и свещеническите ръководители, които силно ги насърчавали да отслужат мисия, и че сега се чувствали като второ качество членове на Църквата. Тя обърнала внимание, че тези млади мъже вече не могат да служат на мисия. Тя изразила своята обич и загриженост за тях. Обяснила, че всички спасителни обреди все още били на тяхно разположение и съветът трябвало да се съсредоточи върху ръкополагане в свещеничеството и обредите в храма. Отбелязала, че макар някои от тези мъже били все още несемейни, повечето от тях били женени за прекрасни жени – някои, други неактивни, като някои не били членове.
След задълбочено обсъждане съветът на кол решил мъжете от свещеничеството и жените от Обществото за взаимопомощ да протегнат ръка, за да спасят тези мъже и техните съпруги, като през това време епископите прекарват повече време с младите мъже и жени в районите. Включилите се в спасителните усилия се съсредоточили основно върху подготовката им за свещеничеството, вечен брак и спасителните обреди в храма. През следващите две години почти всички от 63-мата мъже, които бяха подкрепени за свещеничеството на посетената от мен конференция, били надарени в храма и техните съпруги били запечатани за тях. Този разказ е само един пример за това колко важни са сестрите в работата по спасението в нашите райони и колове и как те подпомагат получаването на откровение, особено в съветите на Църквата17.
Ролята на сестрите в семейството
Осъзнаваме, че огромни сили се противопоставят на жените и семействата. Скорошни проучвания показват, че се развива по-лошо отношение към брака, с намаляване на броя възрастни, които сключват брак18. За някои хора бракът и семейството се превръщат по-скоро в “избор като от меню, отколкото основния организиращ принцип на нашето общество”19. Жените имат пред себе си редица възможности и трябва с молитва да обмислят своите избори и как те се отразяват на семейството.
Когато миналата година бях в Нова Зеландия, в един вестник прочетох за жени, които не са от нашата вяра и се борят с този въпрос. Една майка казва, че осъзнава как в нейния случай изборът дали да работи или да остане у дома се свежда до нов килим и втори автомобил, от които реално няма нужда. Друга жена обаче чувства, че най-големият враг на “щастливия семеен живот не е платената работа, а телевизията”. Тя твърди, че в семействата има твърде много телевизия и твърде малко време20.
Това са много емоционални и лични решения, но има два принципа, които следва винаги да имаме наум. Първо, никоя жена не трябва да чувства за нужно да се извинява или да смята, че нейният принос е по-маловажен, защото основните й усилия отиват за отглеждане и възпитаване на децата й. Няма по-важно нещо в плана на нашия Отец в Небесата. Второ, ние всички трябва да бъдем внимателни и да не съдим, като предполагаме, че някои сестри не са толкова предани, поради решението си да работят извън дома. Рядко можем да разберем и изцяло оценим обстоятелствата на другите хора. Съпрузите следва с молитва да обсъдят въпроса заедно, съзнавайки своята отговорност пред Бог за взетите решения.
Към вас, отдадени сестри, които сте самотни родители поради каквито и да било причини, сърцата ни са изпълнени с признателност. Пророците са заявили съвсем ясно, че “много ръце са готови да ви помагат. Господ не ви е забравил. Неговата Църквата също не ви е забравила”21. Надявам се светиите от последните дни да заемат челно място в усилията за създаването на среда на работното място, която да бъде по-чувствителна и благоразположена и към жените, и към мъжете в тяхната роля на родители.
Вие, смели и предани несемейни сестри, знайте, че ви обичаме и ценим високо и ви уверяваме, че няма вечна благословия, която може да ви бъде отнета.
Забележителната жена пионер Емили Х. Уудмансий е написала текста на химна “Сестри, за Сион да работим”. Тя правилно отбелязва, че “сестрите са с ангелска мисия свята”22. Тя казва, че това е така “за да се изпълни пряката и неотложна заръка на нашия Отец в Небесата, и е “дар, които … сестрите … имат правото да получат”23.
Скъпи сестри, ние ви обичаме и ви се възхищаваме. Високо ценим вашата служба в Господното царство. Вие сте невероятни! Изразявам своята особена благодарност към жените в моя живот. Свидетелствам за реалността на Единението, божествеността на Спасителя и възстановяването на Неговата Църква, в името на Исус Христос, амин.