Господният ден и причастието
Нека през целият ден семейството ви бъде изпълнено с любов, докато почитате Господния ден и изпитвате неговите духовни благословии през цялата седмица.
Мои братя и сестри по цял свят, тази сутрин сме дошли да чуем гласа на пророка. Аз свидетелствам, че гласът, който току-що чухме, е гласа на живия Божий пророк на земята днес, президент Томас С. Монсън. Колко сме благословени от неговите учения и пример!
Тази година в Неделното училище всички ние имаме възможността да изучаваме словата на пророците в Новият завет. Докато Старият завет разглежда пророците и хората, Новия завет се фокусира върху живота и влиянието на единственият човек, който дошъл в смъртността с двойно гражданство в Небесата и на земята – нашия Спасител и Изкупител Исус Христос.
Съвременният свят е толкова наситен с учения на хората, че е лесно да се забрави и изгуби вяра в този разказ с най-голяма важност за живота и службата на Спасителя – Новия завет. Това свещено писание заема централно място в историята на Светите писания, точно както Самият Спасител е основата в нашия живот. Ние трябва да поемем ангажимент да го изучаваме и пазим!
Можем да открием безценни мъдрости в изучаването на Новия завет. Винаги се радвам, когато чета разказите за Павел докато пътувал и организирал Църквата на Спасителя, особено неговите поучения към Тимотей. В четвърта глава на посланието на Павел към Тимотея ние четем: “Това заръчвай и учи … Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота”1. Не мога да се сетя за по-добър начин за нас да започнем или продължим да бъдем пример за вярващите от това да съблюдаваме Господния ден.
От сътворението на света бил отделен един ден от всички останали. “И благослови Бог седмия ден и го освети”2. Дори Бог почивал от Своите дела в този ден, и Той очаква Неговите чеда да правят същото. На чедата Израилеви Той дал заповед:
“Помни съботния ден, за да го освещаваш.
“Шест дни да работиш и да свършиш всичките си дела;
а на седмия ден, (който) е събота на Господа, твоя Бог …
… затова Господ благослови съботния ден и го освети.”3
Моделът за спазването на Господния ден винаги трябва да включва поклонение на Бог. След като Адам и Ева влезли в смъртността, те получили заповед да “се покланят на Господа, своя Бог, и да принасят първородните на стадата си като приношение на Господа … (по) подобие на жертвата на Единородния на Отца.”4 Жертвоприношенията на животни напомняли на потомството на Адам за онзи ден, в който Агнецът Божий, Исус Христос, ще пожертва Своя живот за нас.
През целият Си живот Спасителят е говорил за тази жертва.5 В навечерието на разпъването Му, словата Му били изпълнени. Той събрал Своите ученици заедно в горната стая, далеч от шума на света. Той установил причастието на Господната вечеря.
“И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи, като го даваше на учениците, рече: Вземете, яжте; това е Моето тяло.
Взе и чашата, и, като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички!
Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за прощаване на греховете”6
От онзи момент насам Единението на Спасителя станало великата и последна жертва. Когато Той се появил на американския континент след Своето възкресение, дал Своето свещеничество на учениците Си и въвел причастието, казвайки:
“И винаги съблюдавайте да правите това, тъкмо както Аз го направих, тъкмо както Аз разчупих и благослових този хляб и ви го раздадох.
… И това ще бъде свидетелство за Отца, че вие наистина винаги си спомняте за Мене. И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, ще имате с вас Моя Дух.”7
Забележително е, че дори през мрачният период на вероотстъпничеството този модел за провеждане на богослужения в неделният ден и раздаване на причастието е продължавал да бъде практикуван в много форми.
Когато Евангелието било възстановено, Петър, Яков и Иоан, тримата апостоли, които първи получили причастието от Спасителя, се явили на Джозеф Смит и Оливър Каудъри. Под тяхно ръководство свещеническата власт, необходима да се благославя и разнася причастието на членовете на Църквата на Исус Христос, била възстановена.8
Свещеническата власт била предадена от Спасителят на Неговите пророци и апостоли, а от тях на нас, и така продължава да бъде на земята днес. Млади носители на свещеничеството по света получават правото да упражняват свещеническата власт, като твърдо пазят заповедите и живеят според стандартите на Евангелието. Когато тези млади мъже имат духовно чисти ръце и чисти сърца, те подготвят, благославят и раздават причастието по начина на Спасителя – начин, определен от това, което Той направил преди повече от 2 000 години.
Вземането на причастието е най-важната част в спазването на Господния ден. В Учение и Завети Господ заповядва на всички нас:
“И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден.
Защото наистина, това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния. …
И на този ден не върши нищо друго”9
Като обмислим моделът на Господният ден и причастието в нашият живот, изглежда че има три неща, които Господ изисква от нас: първо, да се запазим неопетнени от света; второ, да отидем в молитвеният дом и дадем своето причастие и принос; и трето, да си почиваме от трудовете си.
Да сме християни и да живеем като истински ученици на Христос е нещо прекрасно. За нас Той казва, “Те не са от света както и Аз не съм от света.”10 За да се опазим неопетнени от света, през Господния ден Той очаква от нас да избягваме такива светски развлечения, като работа и заведения за отдих.
Вярвам, че Той желае също да се обличаме подходящо. Нашата младеж може да мисли, че старата поговорка “с най-добрите дрехи в неделя” е остаряла. Въпреки това знаем, че когато неделното облекло се принизява до всекидневно, следват съответните отношение и действия. Разбира се, не е необходимо децата ни да носят официални неделни дрехи през целия ден. Обаче с облеклото, което ги насърчаваме да носят, и дейностите, които планираме, ние им помагаме да се подготвят за причастието и да се радват на неговите благословии през целият ден.
Какво означава да предложим своето причастие на Господа? Ние признаваме, че всички ние правим грешки. Всеки от нас трябва да признае и изостави греховете и грешките към нашия Небесен Отец и други хора, които може би сме обидили. Господният ден осигурява чудесни възможности да предложим тези неща – нашето причастие – на Господа. Той казва, “Но помни, че на този, на Господният ден, ти ще принесеш даровете си и приносите си на Всевишния, изповядвайки греховете си пред твоите братя и пред Господа”11
Старейшина Мелвин Дж. Балард предлага, “Ние искаме всеки светия от последните дни да дойде до масата за причастие, защото това е мястото за самоизучаване, за самоинспекция, където можем да научим да поправяме грешките си и да сложим в ред живота си, да бъдем в хармония с ученията на Църквата и с нашите братя и сестри.”12
Като достойно взимаме от причастието, ние свидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Спасителя и да спазваме Неговите заповеди и винаги да си Го спомняме, за да имаме Неговия Дух с нас. По този начин заветът на кръщението ни е подновен. Господ уверява Своите ученици, “колкото пъти го правите, ще си спомняте този час, когато съм бил с вас.”13
Понякога ние мислим да починем от трудовете си, като просто нищо не правим на полето или поставим табелата “Затворено” на вратата на офиса. При все това в днешният свят трудът включва всекидневната работа в живота ни. Това може да означава бизнес дейности, които можем да изпълним от вкъщи, спортни състезания и други начинания, които може да ни отдалечат от богослужението в Господния ден и възможността да служим на другите.
“Не се отнасяй лекомислено към свещени неща”14, разкрива Господ на ранните светии, сякаш да ни напомни какво е казал на Своите ученици: “Съботата е направена за човека, а не човек за съботата”.15
Братя и сестри, в последните дни противникът успява, когато ние разхлабим отдадеността си към Спасителя, пренебрегнем Неговите учения в Новия завет и другите Свети писания и престанем да Го следваме. Родители, сега е времето да научите децата си да бъдат на вярващите пример, като посещават събранията за причастие. Когато дойде неделя сутрин, им помогнете да са добре отпочинали, подходящо облечени и духовно подготвени да вземат символите на причастието и да получат поучение, назидание и облагородяващата сила на Светият Дух. Нека през целия ден семейството ви бъде изпълнено с любов, докато почитате Господния ден и изпитвате неговите духовни благословии през цялата седмица. Поканете синовете и дъщерите си, “Станете и заблестете”, като пазите светостта на Господния ден, “тъй че светлината (им) да може да бъде знаме за народите.”16
Като минават годините, аз продължавам да разсъждавам за неделните дни от младостта и юношеството. Все още си спомням първият ден, в който раздадох причастието като дякон, и малките стъклени чашки, които раздавах на членовете в нашия район. Преди няколко години сградата на Църквата в моя роден град беше ремонтирана. Едно отделение в амвона беше запечатано. Когато го отвориха, някои от тези стъклени чашки бяха останали скрити в продължение на години. Една от тях ми беше дадена за спомен.
Също така си спомням едно зелено сандъче за лични вещи, което носехме с нас като морски пехотинци. Вътре имаше дървен поднос и пакети с чашки за причастие, така че да можем да бъдем благословени с мира и надеждата на Господната вечеря дори и сред конфликтите и отчаянието на войната.
Като мисля за тези чашки за причастие от моята младост, едната в закътаната долина на детският ми дом, другата на хиляди мили далеч в Тихия океан, аз съм изпълнен с благодарност, че Спасителят на Света е бил готов да пие от “горчивата чаша”17 за мен. И понеже Той го направи, мога да кажа с псалмиста, “чашата ми се прелива”18 с благословиите на Неговото безкрайно и вечно Единение.
В този ден преди неделният ден, започвайки тази изключителна конференция, нека си спомним нашите благословии и възможности, като посещаваме събранието за причастието всяка седмица в нашите райони и клонове. Нека в Господния ден се подготвим и държим по начин, който ще призове тези обещани благословии върху нас и нашите семейства. Аз давам моето специално свидетелство, че най-голямата радост в този живот е да следваме Спасителя. Нека спазваме Неговите заповеди, като пазим свят Неговия свещен ден, е моята молитва в името на Исус Христос, амин.