Светите ключове на Аароновото свещеничество
Господ желае всеки носител на Аароновото свещеничество да кани всички да дойдат при Христа – започвайки със собственото си семейство.
На възраст 12 години един от синовете ми реши да отглежда зайци. Направихме клетки и от наш съсед се сдобихме с един голям мъжки два женски заека. Нямах представа с какво се захващахме. За много кратко време нашият заслон гъмжеше от зайчета. Сега, когато моят син е вече пораснал, трябва да призная удивлението си за това как се контролираше броят – едно съседско куче от време на време се вмъкваше под навеса и зайците понамаляваха.
Но сърцето ми се вълнуваше, като гледах моят син и неговите братя да се грижат и защитават тези зайци. И сега, вече съпрузи и бащи, те са достойни носители на свещеничеството, които обичат, укрепват и се грижат за своите собствени семейства.
Изпитвам силни чувства, когато наблюдавам вас, млади мъже от Аароновото свещеничество, да се грижите, да подкрепяте и подсилвате хората около вас, включително вашите семейства, членовете на кворума ви и много други хора. Толкова ви обичам.
Неотдавна гледах как един 13-годишен млад мъж бе отделен като президент на кворума на дяконите. След това епископът се здрависа с него и го нарече “президент”, обяснявайки на членовете на кворума, “Обърнах се към него с президент, за да наблегна върху светостта на неговото призование. Президентът на кворума на дяконите е един от едва четиримата човека в района, който държи ключове на президентство. С тези ключове той, заедно със съветниците си, ще ръководи кворума чрез вдъхновение от Господ”. Този епископ разбираше силата на едно президентство, ръководено от президент, който държи и упражнява свети свещенически ключове. (Вж. У. и З. 124:142–43.)
По-късно попитах този млад мъж дали се чувства готов да председателства над този голям кворум. Отговорът гласеше: “Нервно ми е. Не знам какво прави президентът на кворума на дяконите. Бихте ли ми казали?”
Казах му, че той имаше прекрасно епископство и съветници, които ще му помагат да стане силен свещенически ръководител и да има успех в работата си. Знаех, че те щяха да уважават светите ключове на президентство, които той държеше.
След това зададох следния въпрос: “Мислиш ли, че Господ ще те призове в това важно призование без да ти даде напътствие?”
Той се замисли, след което попита, “Къде да намеря това напътствие?”
След кратко обсъждане той осъзна, че ще получи напътствие от Писанията, словата на живите пророци и в отговори на молитви. Ние решихме да открием стих, който да се превърне в отправна точка в неговия стремеж да научи отговорностите на новото си призование.
Отворихме на 107-и раздел на Учение и Завети, стих 85. В него се казва, че президентът на кворума на дяконите участва в съвещания с тях и ги учи на задълженията им. Обърнахме внимание, че кворумът не е само клас, а и съвет от млади мъже, и те следва да се укрепват и назидават взаимно под напътствието на президента. Изразих увереността си, че той ще бъде един забележителен президент, който ще разчита на вдъхновение от Господ и ще увеличава святото си призование, докато учи своите приятели дякони на задълженията им.
След това попитах, “Като знаеш, че следва да учиш дяконите на техните задължения, знаеш ли кои са те?”
Отново се обърнахме към Писанията и открихме:
-
Дяконът е назначен да бди над Църквата и да бъде служител по места в нея (вж. У. и З. 84:111).
Понеже семейството е основната единица на Църквата, най-важната среда, в която носителят на Аароновото свещеничество може да изпълнява това задължение, е неговият собствен дом. Той отдава свещеническа служба на своя баща и майка при ръководенето на семейството. Той също така се грижи за своите братя и сестри, младите мъже в неговия кворум и останалите членове на района.
-
Дяконът помага на учителя във всички негови задължения в Църквата, ако от това има нужда (вж. У. и З. 20:57).
Решихме, че ако дяконът следва да помага при задълженията на учителя, той трябва да ги познава. В Писанията бързо открихме над десет задължения на учителя (вж. У. и З. 20:53–59; 84:111). Какво силно преживяване би било всеки млад мъж, заедно с неговия баща, съветници и всички нас, да направи точно това, което този млад мъж направи: да отвори Писанията и да открие сам за себе си какви са неговите задължения. Подозирам, че мнозина от нас ще бъдат изненадани и вдъхновени от откритото. В “Дълг към Бог” ще намерите съдържателни обобщения на задълженията на Аароновото свещеничество; тази книжка е отлична отправна точка за духовно развитие. Насърчавам ви постоянно да я ползвате.
-
Дяконите и учителите следва да “предупреждават, да разясняват, да увещават, да поучават и да канят всички да дойдат при Христа” (У. и З. 20:59; вж. стихове 46 и 68 за свещениците).
Много млади мъже смятат, че ще започнат да се изявяват като мисионери, когато навършат 19 г. и отидат в център за обучение. От Писанията научаваме, че това започва много преди това. Господ желае всеки носител на Аароновото свещеничество да кани всички да дойдат при Христа – започвайки със собственото си семейство.
След това, за да помогна на този млад президент на кворум да разбере, че той и само той е председателстващият служител в кворума, му предложих да прочете първото задължение, написано в Учение и Завети 107:85. Той прочете “да председателства над дванадесет дякона”. Попитах, “Какво Господ ти казва лично на теб относно задълженията ти като президент?”
“Ами”, каза той, “няколко неща ми дойдоха в главата, докато говорехме. Мисля, че Небесният Отец желае аз да бъда президент на 12 дякона. Само петима от нас идват, като един идва само понякога. Как тогава ще съберем дванадесет?”
Сега, аз никога не бях интерпретирал този стих по този начин, но все пак той държеше свети ключове, с които аз не разполагах. Бях поучаван от 13-годишен президент на кворума на дяконите за даващата откровение сила, която се дава на човека със светите ключове на президентство, независимо от неговия интелект, ръст или възраст.
Отговорих, “Не знам. Ти как смяташ?”
И той каза, “Трябва открием начин той да продължи да идва. Знам за още двама, които би трябвало да идват в нашия кворум, но които не го правят; аз не ги познавам. Може би аз мога да се сприятеля с един от тях, а моите съветници да работят с другите. Ако всичките идват, ние ще станем седмина; откъде да намерим още петима?”
“Не знам”, отговорих, “но ако Небесният Отец ги иска тук, Той знае”.
“Затова ние можем да се молим като президентство и кворум, за да разберем какво да направим”. След това той попита, “Аз за всички ли момчета на възраст за дякони в нашия район ли съм отговорен, дори тези, които не са членове?”
Възхитен, аз попитах, “Според Господ, дали твоят епископ е отговорен единствено за членовете на района или за всички, които живеят в неговите граници?”
Този млад местен служител вникна в положението. Той осъзна ролята на всеки дякон, учител и свещеник в грижата за Църквата и при каненето на всички да дойдат в Христа.
Мислите ми се насочват към един стих, когато размишлявам за прекрасните млади мъже и жени в Църквата – стих, който ангелът Мороний цитирал, казвайки “(той) все още не се е изпълни(л), но … скоро (това) ще стане” (Джозеф Смит – История 1:41) – “И след това ще излея Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, … Юношите ви ще виждат видения” (Иоил 2:28).
Това, което “дойде в главата” на този млад президент, бе видение на това, което Небесният Отец желае неговият кворум да бъде. Това бе откровението, от което той имаше нужда, за да укрепи активните членове на неговия кворум, да спаси онези, които имат трудности, и да покани всички да дойдат при Христа. Вдъхновен по този начин, той изготви планове да изпълни Господната воля.
Господ научи този млад президент, че свещеничество означава да протегнеш ръка и да служиш на други хора. Както обяснява нашият обичан пророк Томас С. Монсън: “Свещеничеството не е толкова дар, колкото пълномощие да служим, привилегия да извисяваме и възможност да благославяме живота на другите” (“Нашата свята свещеническа отговорност”, Лиахона, май 2006 г., стр. 57).
Службата е самата основа на свещеничеството – служба на други хора, показана ни от Спасителя. Свидетелствам, че това е Неговото свещеничество, че ние действаме по Негово поръчение и че Той е показал на всички носители на свещеничеството как да служат вярно.
Каня всяко президентство на кворум – на дякони, учители и свещеници, редовно да се съветва, да учи и да се моли, за да научи каква е Господната воля за неговия кворум, след което да отидат и да я изпълнят. Ползвайте “Дълг към Бог”, за да научите членовете на вашия кворум на техните задължения. Каня всеки член на кворум да подкрепя своя президент на кворум и да гледа към него за напътствие при изучаването и праведното изпълнение на всички свои свещенически отговорности. И каня всички ни да гледаме на тези забележителни млади мъже по начина, по който ги вижда Господ – източник на сила за изграждане на Неговото царство тук и сега.
Вие, прекрасни млади мъже, сте носители на Аароновото свещеничество, възстановено от Иоан Кръстител на Джозеф Смит и Оливър Каудъри близо до Хармони, Пенсилвания. Вашето свещеничество държи свещените ключове, които отварят вратата за всички деца на Небесния Отец, така че те да могат да дойдат при Неговия Син Исус Христос и да Го следват. Това става чрез “Евангелието на покаянието и на кръщението, и на опрощението на грехове”, седмичния обред на причастието и “служението на ангели” (У. и З. 13:1; Джозеф Смит – История 1:69). Вие наистина сте служители, които трябва да бъдат чисти, достойни и верни свещеници по всяко време и на всяко място.
Защо? Вслушайте се в словата на нашето обично Първо Президентство, отправени към всеки от вас в “Дълг към Бог”:
“Вие имате властта да отслужвате обредите на Аароновото свещеничество. … ще благословите изобилно живота на хората около вас. …
Небесният Отец има голямо упование и доверие във вас и има и една важна мисия, която вие да изпълните” (Да изпълним своя дълг към Бог: За носители на Аароновото свещеничество, 2010 г., стр. 5).
Знам, че тези думи са истинни и се моля всеки от нас да има същото това свидетелство. И казвам тези неща в името на Този, на Чиито свещеничество сме носители, тъкмо Исус Христос, амин.