Вашето прекрасно пътуване към дома
Когато радостно следвате картата, която любящият ви Отец е приготвил за вашето пътуване, тя ще ви отвежда към свети места и ще достигнете своя божествен потенциал.
Тази вечер имаме честта да бъдем в присъствието на президент Томас С. Монсън, нашият обичан пророк. Президент Монсън, ние винаги се молим за вас.
Скъпи сестри, благодарим ви за музиката и вашите слова. Те бяха така вдъхновяващи и подходящи за Великден, празника, който празнуваме тази седмица.
Радост е за мен да бъда с вас, скъпоценни млади сестри, заедно с вашите майки и прекрасни ръководителки. Вие имате силен дух и заразни усмивки. Със сигурност Господ мисли за вас и гледа към вас с любов от небесата.
Отраснах в Цвикау, бивша Източна Германия. Когато бях на около 11 години, баща ми го следяха с повишено внимание, тъй като бе политически дисидент, и родителите ми решиха, че единственият безопасен избор за семейството ни е да избягаме в Западна Германия. Решихме, че най-безопасният план е да тръгнем по различно време и по различни пътища на запад, оставяйки всичките си притежания зад себе си.
Тъй като баща ми бе най-застрашен, той пое по най-бързия маршрут през Берлин. Моите по-големи братя поеха на север и всеки един стигна сам до Западна Германия. Сестра ми, която бе на възрастта на много от вас, които сте тук днес, заедно с Хелга Фасман, учителката й в Младите жени и неколцина други, се качиха на влак, който преминаваше за малко през Западна Германия. Те платили на един шафнер да отключи една от вратите за тях и след като влакът прекосил западногерманската граница, те скочили от движещия се влак, за да бъдат свободни. Така се възхищавах на моята сестра за нейната смелост.
Бях най-малкото дете и майка ми реши, че тя и аз ще прекосим една планинска верига, която разделя двете страни. Спомням си как тя опакова храна за обяд, все едно че отивахме на разходка или пикник в планината.
Качихме се на един влак, който стигаше възможно най-далеч, и след това вървяхме дълги часове, доближавайки се все повече до западногерманската граница. Цялото протежение на границите се обхождаше от патрули, но ние имахме карта и знаехме за час и място, когато ще е безопасно да се прекоси. Чувствах притеснението на майка ми. Тя се оглеждаше много внимателно, за да види дали не ни следи някой. С всяка стъпка краката и коленете й изглежда ставаха по-слаби. Помагах й да носи тежката чанта, пълна с храна, важни документи и семейни снимки, докато изкачвахме един последен и дълъг хълм. Тя си мислеше, че със сигурност вече сме прекосили границата. Когато най-сетне се почувства в безопасност, ние седнахме и започнахме да ядем сандвичите. Сигурен съм, че за пръв път през този ден тя дишаше по-спокойно.
Чак тогава забелязахме граничния знак. Все още бяхме далеч от границата! Пикникът ни бе от грешната страна на границата. Все още бяхме в Източна Германия!
Граничарите можеха да се появят всеки момент!
Майка ми панически опакова обяда ни и се втурнахме нагоре по хълма колкото можехме по-бързо. Този път не се осмелихме да спрем, докато не узнахме със сигурност, че бяхме стигнали до другата страна на границата.
Въпреки че всеки член на семейството ни бе поел по различен маршрут и бе преживял много различни трудности по пътя, в крайна сметка всички пристигнахме безопасно. Най-накрая бяхме заедно като семейство. Какъв вълнуващ ден бе това!
Истории за пътувания
Това, което току-що ви разказах, е преживяване, което за мен е много ценно пътуване. Сега мога да погледна назад и да видя редица такива „пътувания”, които съм поемал с минаването на годините. Не всички включват прекосяване на планински вериги или политически граници; някои от тях са свързани повече с преодоляване на трудности или с духовно израстване. Но до известна степен те всички бяха пътувания. Вярвам, че всеки един живот е колекция от лични „истории за пътувания”.
Със сигурност знаете, че всяка културна традиция е богата на истории за пътувания. Например, може би знаете за пътуването на Дороти и нейното куче Тото в Магьостникът от Оз. Едно торнадо засмуква Дороти и Тото и ги отнася до земята Оз. Там Дороти открива един необикновен път с жълти павета, който отбелязва маршрута за едно пътуване, което в крайна сметка я завежда у дома.
Ебънийзър Скрудж на Чарлз Дикенс започва пътуване, което го води не от място на място, а от време на време. Това е едно пътуване в неговото собствено сърце, което му помага да разбере защо е станал такъв, какъвто е, и какво би му се случило, ако продължи по пътя на егоизма и неблагодарността1.
Един от великите класически романи на китайската литература е Пътуване на запад. Той е написан през 16-и век и красиво ни разказва приключенската история и скитничество на един будистки монах, който, с помощта на четирима приятели, пътува към духовно просвещение.
И разбира се, Билбо Бегинс, малкият непретенциозен хобит, който с удоволствие би предпочел да си остане вкъщи и да си яде супата. Но след едно почукване на вратата му, той се вслушва в зова на великата неизвестност и тръгва по света, заедно с един магьосник и група джуджета, за да изпълни една опасна, но жизненоважна мисия2.
Една всеобща история
Не обичаме тези истории за пътувания, защото в пътниците можем да видим себе си? Техните успехи и провали могат да ни помогнат да намерим своя път в живота. Откъсът, който видяхме преди няколко минути, също разказва една красива история за пътуване. Вероятно тези истории ни напомнят и за едно пътуване, с което всички би трябвало да сме запознати — история за пътуване, в което всеки от нас играе важна роля.
Тази история започва преди много време, много преди земята да започне да се върти в орбитата си, много преди слънцето да започне да протяга огнените си ръце в студенината на космоса, много преди всички създания, малки и големи, да населят нашата планета. В началото на тази история, вие сте живели в едно далечно и красиво място.
Не знаем много подробности за живота в това доземно място, но знаем някои неща. Нашият Небесен Отец ни е разкрил Кой е Той, кои сме ние и кои можем да станем.
В това първо състояние вие сте знаели със съвършена сигурност, че Бог съществува, защото сте го виждали и чували. Познавали сте Исус Христос, който щял да стане Агнецът Божий. Имали сте вяра в Него. И сте знаели, че съдбата ви не е била да останете в безопасността на доземния ви дом. Колкото и да сте обичали това вечно място, вие сте знаели, че е трябвало да започнете едно пътуване, и сте искали да направите това. Трябвало е да напуснете обятията на вашия Отец, да преминете през булото на забравата, да получите смъртно тяло и да научите и преживеете неща, които да могат да ви помогнат да израснете и да станете по-подобни на Отец в Небесата и да се завърнете в Неговото присъствие.
В онова свещено място, заобиколени от хора, които сте познавали и обичали, големият въпрос на устата и в сърцето ви трябва да е бил: „Ще се върна ли безопасно в небесния ми дом?”
Щяло е да има толкова много неща, които да бъдат извън вашия контрол. Смъртният живот щял да е труден, изпълнен с неочаквани завои по пътя: болести, страдания, злополуки, конфликти.
Без спомена за предишното ви съществуване, без да си спомняте, че някога сте вървели с вашия Небесен Отец, щели ли сте да можете все още да разпознавате гласа Му сред всичкия шум и разсейващи неща в смъртния живот?
Пътуването пред вас е изглеждало толкова дълго и несигурно — така изпълнено с рискове.
Нямало да е лесно, но щяло да си заслужава всяко едно усилие.
И така сте застанали на ръба на вечността, гледайки с неописуемо вълнение и надежда и, предполагам, с известно притеснение и страх.
В крайна сметка сте знаели, че Бог ще бъде справедлив, че добротата Му ще тържествува. Взели сте участие във великите небесни съвети и сте знаели, че вашият Спасител и Изкупител щял да осигури начин да бъдете пречистени от греха и спасени от физическата смърт. Имали сте вяра, че накрая ще се радвате и ще извисите гласа си с един небесен хор, пеещ възхвала на святото Му име.
И така, поели сте дълбоко дъх …
Направили сте една голяма крачка напред …
И ето ви тук!
Всяка една от вас е поела по собственото си прекрасно пътуване обратно към небесния ви дом!
Вашата карта
Сега, като вече сте на земята, би било разумно да се запитате как върви пътуването ви. На правилния път ли сте? Превръщате ли се в човека, който следва да бъдете и сте искали да бъдете? Вземате ли решения, които да ви помогнат да се завърнете при вашия Небесен Отец?
Той не ви е изпратил на това пътуване, за да скитате безцелно сами. Той желае да се завърнете при Него у дома. Той ви е дал любящи родители и верни църковни ръководители, заедно с карта, която описва терена и посочва опасностите; картата показва къде може да се намерят мир и щастие и ще ви помогне да начертаете пътя си към дома.
И сега, къде намирате тази карта?
-
В Светите писания.
-
В словата на пророците и апостолите.
-
И чрез лично откровение от Светия Дух.
Тази карта е Евангелието на Исус Христос, благата вест и радостният път на един ученик на Христа. Тя е дадените ни заповеди и пример от нашия Ходатай и Учител, Който знае пътя, защото Той е пътят3.
Разбира се, това че имате карта не ви е от полза, освен ако не я изучавате, освен ако вашият живот не се води по нея. Каня ви да направите изучаването и прилагането на Божието слово висш приоритет. Отворете сърцето си към Светия Дух, за да може да ви напътства по време на вашето пътуване през живота.
Картата ви е пълна с насърчителни и поучителни послания от Небесния ви Отец и Неговия Син Исус Христос. Днес бих искал да споделя с вас три от тези послания, които да ви помогнат успешно да се завърнете у дома.
Първото послание: „Не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас”4.
Не сте сами в това пътуване. Небесният Отец ви познава. Дори и когато никой друг не ви чува, Той ви чува. Когато вие се радвате в праведност, Той се радва с вас. Когато сте заобиколени с изпитания, Той скърби с вас.
Интересът на Небесния Отец към вас не зависи от това колко сте богати, красиви, здрави или умни. Той ви вижда не както ви вижда света; Той ви вижда такива, каквито сте всъщност. Той гледа сърцето ви5. И ви обича,6 защото сте Негово дете.
Скъпи сестри, искрено Го търсете и ще Го намерите7.
Уверявам ви, не сте сами.
Сега за момент огледайте хората около вас. Някои от тях може да са ваши ръководители, приятели или роднини. Други може никога да не сте виждали преди. Независимо от това, всички, които виждате около себе си на това събрание или на което и да е друго място, днес или по друго време, са били доблестни в доземния живот. Този непретенциозен и обикновено изглеждащ човек, седнал до вас, може да е бил един от най-великите хора, които сте обичали и на които сте се възхищавали в света на духовете. Вие самите може да сте били такъв пример за подражание!
За едно може да сте сигурни: всеки човек, когото виждате, независимо от расата, религията, политическите убеждения, телосложението или външния му вид, е част от вашето семейство. Младата жена, която виждате, има същия Небесен Отец като вас и е напуснала любящото Му присъствие също като вас, нетърпелива да дойде на тази земя и да живее така, че да може някой ден да се завърне при Него.
Обаче тя може да се чувства сама, също като вас понякога. Понякога тя може и да забравя целта на пътуването си. Моля, напомняйте й, чрез думите и делата си, че тя не е сама. Ние сме тук, за да си помагаме един на друг.
Животът може да е труден и може да вкорави сърцата до такава степен, че някои хора да изглеждат недостижими. Някои може да са изпълнени с гняв. Други може да се подиграват на хората, които вярват в един любящ Бог. Но помислете: въпреки, че те не си спомнят, те също някога са копнели да се завърнат при своя Отец в Небесата.
Не е ваша отговорност да обръщате някого във вярата. Това е работа на Светия Дух. Вашата задача е да споделяте вярванията си и да не се страхувате. Бъдете приятел на всички, но никога не правете компромис със стандартите си. Бъдете верни на убежденията и вярата си. Стойте с високо вдигната глава, защото сте дъщеря на Бог и Той стои до вас!
Второто послание: „Да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих”8.
Някога замисляли ли сте се какъв език сме говорили, когато сме живели в Божието присъствие? Силно подозирам, че е било немски, макар и да мисля, че никой не знае със сигурност. Но знам, че в доземния живот лично сме научили от Отеца на духовете ни един универсален език, който има силата да преодолява емоционалните, физическите и духовните бариери.
Този език е чистата любов на Исус Христос.
Това е най-въздействащият език на света.
Любовта на Христос не е престорена любов. Тя не е любов като от поздравителна картичка. Не е любовта, която е възхвалявана в популярната музика и филмите.
Тази любов води до истинска промяна на личността. Тя може да проникне през омразата и да разсее завистта. Може да изцели отрицанието и да угаси огньовете на горчивината. Тя може да върши чудеса.
Получили сме нашите „първи уроци”9 на този език на любовта, докато сме били духове в Божието присъствие, а тук на земята имаме благоприятни възможности да го практикуваме и да го овладеем. Може да разберете дали учите този език на любовта като прецените какво мотивира вашите мисли и действия.
Когато първоначалните ви мисли са съсредоточени върху това как нещата да се подредят във ваша полза, подбудите ви може да са егоистични и повърхностни. Това не е езикът, който искате да научите.
Но когато първоначалните ви мисли и действия са съсредоточени върху служба на Бог и другите хора, когато действително желаете да благославяте и насърчавате хората около вас, тогава силата на чистата любов Христова може да действа върху сърцето и живота ви. Това е езикът, който искате да научите.
Когато усъвършенствате този език и го прилагате във взаимоотношенията си с другите, те ще разпознават нещо във вас, което може да събуди в тях едно отдавна скрито чувство да търсят правилния път за завръщане към небесния им дом. Все пак езикът на любовта е и техният истински роден език.
Това дълбоко и постоянно влияние е един език, който достига до самата душа. Това е един език на разбиране, език на служба, език на насърчение, радост и утешение.
Научете се как да прилагате универсалния език на Христовата любов.
И третото послание: „Дерзайте”10.
Понякога ставаме нетърпеливи относно това къде сме стигнали в пътуването, нали? Ако сте на 12 години, може да искате да сте на 14. На 14 може да искате да сте на 18. А на 18 понякога може да искате да сте отново на 12 и да започнете отначало.
Винаги ще има неща, за които да се оплаквате — неща, които изглежда не се получават както трябва. Може да прекарвате дните си като се чувствате тъжни, сами, неразбрани или нежелани. Но това не е пътуването, за което сте се надявали, и не е пътуването, на което Небесният Отец ви е изпратил. Помнете, вие сте действително Божии дъщери!
Имайки това предвид, аз ви приканвам да вървите напред с увереност и радост. Да, пътят има неравности и отклонения и дори някои опасности. Но не им обръщайте внимание. Търсете щастието, което Небесният Отец е приготвил за вас на всяка стъпка от пътуването ви. Щастието е крайна цел, но също може да бъде открито и в самото пътуване. „Мир в този свят и вечен живот в идния свят” е това, което Той обещава11. Именно затова Той ни заповядва да „дерзаем”.
Когато радостно следвате картата, която любящият ви Отец е приготвил за вашето пътуване, тя ще ви отвежда към свети места и ще достигнете своя божествен потенциал. Ще станете Божията дъщеря, която сте се надявали да станете.
Скъпи сестри, скъпи млади жени в Църквата, скъпи млади приятели, като апостол на Господ, аз ви благославям да можете да намерите пътя си към дома и да бъдете вдъхновение за останалите пътуващи по него. Това е моето обещание и молитва, че като почитате, живеете и бъдете верни на заветите, принципите и ценностите на Евангелието на Исус Христос, в края на вашето пътуване ще ви посрещне Небесният Отец. Той ще ви прегърне и ще узнаете веднага, че сте се прибрали безопасно у дома. В името на Исус Христос, амин.