Това е чудо
Ако не сте пълновременни мисионери с мисионерска табелка, закрепена на сакото ви, сега е момента да си напишете една в сърцето — написана, както казва Павел: „не с мастило, но с Духа на живия Бог”.
Смъртният живот на Исус Христос е изпълнен с чудеса: майка девица, нова звезда, ангели се явяват пред пастири, слепите проглеждат, сакатите прохождат, ангели в Гетсиманската градина и гробницата и най-великото чудо от всички — величественото Му Възкресение.
Можете ли да си представите сцената с единадесетте апостоли на хълма в Галилея, когато възкръсналият Господ им Се явява и казва: „Идете, прочее, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”1. „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар”2.
“Всички народи”? „Целия свят”? “Всяка твар”? Възможно ли било това? Въпреки уверенията на Исус, те трябва да са се питали дали чудеса ще ги съпътстват, докато проповядват благовестието3.
Вярата преборила съмнението и Петър извисява гласа си, казвайки:
„Всички вие, които живеете в Ерусалим, … внимавайте в моите думи. …
… Исуса Назарянина, … (когото) вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници: …
Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели”4.
Тогава, същия ден, последват много неоспорими духовни проявления и 3 000 души се кръщават. Както обещава Исус, знаменията и чудесата следват вярата на хората, които вярват.
Преди 183 години, когато Църквата на Исус Христос е възстановена, призивът на Господ към Неговата малка група последователи повтаря словата Му, изречени преди векове: „И гласът на предупреждение ще бъде към всички люде”5. „Защото наистина, гласът трябва да тръгне … по целия свят и до най-далечните части на земята”6.
„Всички люде”? „Целия свят”? „Най-далечните части на земята”? Възможно ли било това?
Спасителят дава увереност на Своите светии от последните дни,7 но биха ли могли те да предвидят обхвата и съдбата на това велико дело? Те трябва да са се питали дали чудеса ще ги съпътстват, докато проповядват Евангелието.
И отново вярата преборила съмнението и хиляди биват кръстени. В Англия старейшина Уилфърд Уудръф намира цяла общност, която очаква пристигането му. Духът Господен се излива върху им и той кръщава 45 проповедници и няколкостотин членове по време на първия си месец във фермата Бенбоу8.
Сега не е по-различно. Когато старейшина Дейвид А. Беднар и аз бяхме мисионери преди приблизително 40 години (и аз ви уверявам, че ние не сме най-възрастните завърнали се мисионери, седящи на червените кресла), имаше 16 000 мисионери. Както президент Томас С. Монсън отбеляза вчера, сега имаме 65 000 — повече от всякога. Тогава имаше 562 кола. Днес има над 3 000. Тогава районите и клоновете ни бяха в 59 страни. Днес имаме конгрегации в 189 от 224-те страни и територии по света. Ние сме малко на брой, също както е предрекъл Нефи9. Но същевременно вие и аз сме очевидци на осъществяването на пророчеството на Даниил: как „камък … отс(ечен) … не с ръце … (изпълва) цялата земя”10.
Нашето време е забележително време на чудеса. Преди шест месеца, когато президент Монъсн обяви промяната във възрастта за младите мъже и младите жени, които желаят да отслужат мисии, определено се случиха многобройни проявления на Духа. Вярата преборва съмнението и млади мъже и жени направиха стъпка напред. В четвъртъка след конференцията бях определен да препоръчвам мисионерски призования на Първото Президентство. Бях удивен да видя молбите на 18 годишни мъже и 19 годишни жени, които вече бяха променили плановете си, посетили лекарите си, бяха говорили с епископите си и коловите си президенти и бяха предали молбите си за мисия — всичко това само за пет дни. Други хиляди са се присъединили към тях. Това е чудо.
Благодарни сме за даващата енергия вяра на нашите сестри, нарастващия брой мисионери от страни по целия свят и нарастващия брой възрастни двойки, които са готови да служат. Бяха обявени петдесет и осем нови мисии и освен нашия пълен център за подготовка на мисионери в Прово, сега ще има и нов такъв в Мексико Сити.
Президент Томас С. Монсън казва: „Ние съвсем сериозно приемаме поръчението на Спасителя … „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и на Сина и Светия Дух”11. „Тази … кауза … ще продължи да напредва като променя и благославя живота на хората. … Никоя сила по света не може да спре Божието дело”12.
Ние виждаме Господните чудеса, докато Неговото Евангелие се разпростира по целия свят.
Братя и сестри, точно както Господ със сигурност е вдъхновил още мисионери да служат, така Той събужда умовете и отваря сърцата на още добри и честни хора, които ще приемат Неговите мисионери. Вие вече ги познавате или ще ги познавате. Те са ваши роднини и живеят в квартала ви. Минават покрай вас на улицата, седят до вас в училище и се свързват с вас по Интернет. Вие също сте важна част от това осъществяващо се чудо.
не сте пълновременни мисионери с мисионерска табелка, закрепена на сакото ви, сега е момента да си напишете една в сърцето — написана, както казва Павел: „не с мастило, но с Духа на живия Бог”13. А вие, завърнали се мисионери, намерете старата си мисионерска табелка. Не си я слагайте, а я сложете на място, където да я виждате. Господ се нуждае сега повече от всякога да бъдете оръдие в ръцете му. От всеки от нас се изисква принос за това чудо.
Всеки праведен член на Църквата е обмислял начини да споделя Евангелието. Някои съвсем естествено споделят Евангелието и можем да научим много от тях14. На някои от нас ние трудно и се чудим как да го правим по-добре, желаейки това чувство на вина, което понякога изпитваме, да отиде някъде другаде.
Желанието ни да споделяме Евангелието кара всички ни да паднем на колене; така и трябва да бъде, защото се нуждаем от Господната помощ.
Президент Монсън ни помоли да се молим за „онези места, където влиянието ни е ограничено и не ни е позволено свободно да споделяме Евангелието”15. Ако ние искрено и единно се молим на нашия Небесен Отец, Господ ще продължи да ни отваря важни врати.
Ние също се молим за свои собствени възможности да споделяме Евангелието. Апостол Павел казва: „Бъдете винаги готови да отговаряте на всекиго, който ви пита за вашата надежда”16.
С объркването17 и суматохата18 в днешния свят не се изненадваме, че все по-малко хора посещават своите места за поклонение. Макар и мнозина да желаят да бъдат по-близо до Бог и да имат по-добро разбиране за целта на живота, те имат въпроси, на които не е отговорено. Мнозина имат сърца, които търсят истината, но както казва пророкът Амос: „те … се скитат … да търсят словото Господно, … но (не могат) да го намерят”19. Вие можете да отговорите на техните въпроси. В ежедневните си разговори може да „придадете” към тяхната вяра в Христа20.
Спасителят казва: „Вдигнете светлината си, за да свети на света. Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете”21.
Обещавам ви, че ако се молите да знаете с кого да говорите, в ума ви ще изникнат имена и лица. Ще ви бъдат давани думите, които да казвате в нужния момент22. Ще ви бъдат предоставяни възможности. Вярата ще преборва съмнението Господ ще ви благославя с ваши собствени чудеса.
Спасителят ни учи как да споделяме Евангелието. Харесвам историята за Андрей, който пита: „Равви, где живееш?”23 Исус могъл да отговори като каже мястото, където живее. Но вместо това Той казва на Андрей: „Дойдете и ще видите”24. Мисля че Спасителят е имал предвид: „Елате и не само вижте къде, но и как живея. Елате и вижте кой Съм. Елате и чувствайте Духа”. Не знаем всичко за този ден, но знаем, че когато Андрей намира брат си Симеон, той заявява: „Намерихме … Христос”25.
За хората, които проявяват интерес от нашите разговори, можем да последваме примера на Спасителя като ги поканим да „дойдат и да видят”. Някои ще приемат поканата ни, а други не. Всички ние познваме някой, който е бил канен няколко пъти преди да приеме поканата да „дойде и види”. Нека също помислим за хората, които някога са били с нас, но сега рядко виждаме, и ги поканим да се върнат и да видят още веднъж.
Уважаваме избора и времето на всеки един. Господ казва: „нека всеки човек да избере за себе си”26. Липсата на интерес у някого не трябва да намалява нашето приятелство и нашата любов. Независимо дали поканата е приета, когато каните другите да „дойдат и видят”, ще чувствате одобрението от Господ и с това одобрение ще получите допълнителна вяра отново и отново да споделяте вярванията си.
За хората, които използват Интернет и мобилни телефони, съществуват нови начини да каним другите да „дойдат и да видят”. Нека направим споделянето на вярата ни в Интернет по-голяма част от ежедневието ни. LDS.org, Mormon.org, Facebook, Twitter — всички те ни дават възможности.
За да споделят Евангелието, една група младежи в Бостън започнали няколко блога27. Присъединилите се към Църквата започнали своето обучение онлайн, последвано от уроци с мисионерите. Това преживяване също така помогнало на младежите да имат повече вяра, когато споделят Евангелието лице в лице. Един от тях казва: „Това не е мисионерска работа. Това е мисионерско забавление”28.
Всички ние заедно участваме в това. С останалите членове на района и мисионерите планираме и се молим и си помагаме един на друг. Моля ви, нека пълновременните мисионери са в мислите и в молитвите ви. Доверявайте им се за семейството и приятелите си. Господ им се доверява и ги е призовал да преподават и да благославят хората, които Го търсят.
Президент Пауло Кретли от мисия Мозамбик Мапуто споделя следното преживяване: „Много е популярно в Мозамбик двойките да живеят заедно (без да са сключили брак), защото африканските традиции изискват заплащането на скъпа зестра, за да сключат брак — зестра, която повечето двойки не могат да си позволят”29.
Членовете и мисионерите мислеха и се молиха как да помогнат.
Отговорът на молитвите им бе следния: те трябваше да подчертаят закона за целомъдрието и важността на брака и на вечните семейства. И като помагат на двойките да се покаят и да сключат граждански брак, те ще научат за щастието, което се дава само чрез следване на Исус Христос.
Ето една снимка на двойки от два различни града в Мозамбик. В петък сключили брак, а в събота били кръстени заедно с по-големите си деца30. Приятелите и членовете на семейството били поканени да „дойдат и да видят” и стотици „дошли да видят”.
След кръщението една сестра казва: „Ние трябваше да изберем дали да последваме традициите на бащите си или да последваме Исус Христос. Избрахме да последваме Христос”31.
Вие може да не живеете в Мозамбик, но по ваш начин и във вашата култура можете да споделяте възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Молете се на вашия Небесен Отец. Това е Неговото свято дело. Ще бъдете водени в това, което трябва да направите. Той ще отваря врати, ще премахва препятствия и ще ви помага да преодолявате спънки. Господ заявява: “Гласът на предупреждение ще бъде към всички люде чрез устата на учениците Ми … и никой не ще ги спре”32.
Свидетелствам, че „Гласът Господен (ще бъде) към краищата на земята, та всички, които искат да чуят, да може да чуят”33. Това е чудо. Това е чудо. В името на Исус Христос, амин.