Подчинението дава благословии
Знанието за истината и отговорите на най-големите наши въпроси се дават, когато се подчиняваме на Божиите заповеди.
Мои обични братя и сестри, колко съм благодарен да бъда тук с вас тази вечер. Моля за вашата вяра и молитви, докато имам привилегията да се обърна към вас.
През вековете мъже и жени са търсили както знание и разбиране относно това земно съществуване и тяхното място и цел в него, така и пътя към мир и щастие. Всеки от нас е предприел такова търсене.
Това знание и разбиране са достъпни за цялото човечество. Те се съдържат във вечни истини. В Учение и Завети, раздел 1, стих 39 четем: „Защото ето, вижте, Господ е Бог и Духът свидетелства, и свидетелството е истинно, и истината остава во веки веков”.
Както е казал поетът:
Небеса ще преминат, земя ще гори,
но безценна и безсмъртна тя за нас ще блести,
и ще ни води във вечността1.
Някои биха попитали: „Къде е тази истина и как да я разпознаем?” В едно откровение, дадено чрез Пророка Джозеф Смит в Къртлънд, Охайо, през май 1833 г., Господ заявява:
„И истината е познание за нещата такива, каквито са и каквито бяха, и каквито ще бъдат. …
Духът на истината е от Бога. …
И никой човек не получава пълнота, освен ако не спазва Неговите заповеди.
Онзи, който спазва (Божиите) заповеди, получава истина и светлина, докато не бъде прославен в истина и не познае всички неща”2.
Какво славно обещание! „Онзи, който спазва (Божиите) заповеди, получава истина и светлина, докато не бъде прославен в истина и не познае всички неща”.
Не е необходимо вие или аз, в тази просветена епоха, когато пълнотата на Евангелието е била възстановена, да плуваме през неизследвани морета, нито да крачим по неотбелязани пътища в търсене на истината. Любящият Небесен Отец е начертал нашия път и ни е предоставил сигурен пътеводител — именно подчинението. Знанието за истината и отговорите на най-големите наши въпроси се дават, когато се подчиняваме на Божиите заповеди.
Ние се учим на подчинение през целия си живот. Още от ранна възраст хората, които се грижат за нас, определят принципи и правила, за да осигурят нашата безопасност. Животът би бил по-лесен за нас, ако се подчиняваме напълно на тези правила. Все пак мнозина от нас се учат от опит колко е мъдро да бъдем послушни.
Когато бях дете, всяко лято от началото на юли до началото на септември моето семейство прекарваше в нашата хижа във Вивиан парк в каньона Прово, Юта.
Един от най-добрите ми приятели през тези безгрижни дни в каньона бе Дани Ларсън, чието семейство също имаше хижа във Вивиан парк. Всеки ден ние бродихме из този момчешки рай, ловяхме риба в потока и реката, събирахме камъчета и други съкровища, обикаляхме, катерихме се и просто се наслаждавахме на всяка минута от всеки час на всеки ден.
Една сутрин Дани и аз решихме, че искаме да си запалим огън с всичките ни приятели от каньона. Трябваше само да разчистим малко в едно поле наблизо, където да се съберем. Юнската трева, която покриваше полето, бе станала суха и бодлива и заради това полето не беше подходящо за нашата цел. Започнахме да отскубваме високата трева, за да разчистим голям кръгъл периметър. Дърпахме и се напъвахме с всички сили, но не отскубвахме нищо повече от шепа инатливи плевели. Разбрахме, че тази задача ще отнеме цял ден, и силата и ентусиазмът ни спаднаха.
И тогава моят осемгодишен ум измисли уж идеалното разрешение. Казах на Дани: „Само трябва да запалим тези плевели. Чисто и просто ще изгорим плевелите във формата на кръг!” Той веднага се съгласи и аз изтичах до хижата да взема кибрит.
За да не си помислите, че на крехката възраст от осем години ни е било позволено да ползваме кибрит, искам да уточня, че на Дани и мен ни беше забранено да го ползваме, ако с нас нямаше някой възрастен. И двамата нееднократно бяхме предупреждавани за опасността от пожар. Така или иначе, аз знаех къде семейството ми държеше кибрита и ние трябваше да разчистим полето. Без да се замислям, изтичах до хижата ни, грабнах няколко клечки кибрит и се огледах дали има някой наоколо. Бързо ги скрих в джоба си.
Изтичах обратно при Дани, въодушевен, че в джоба си държах решението на нашия проблем. Помня как мислех, че огънят ще изгори само това, което ни беше нужно и после някак си чудодейно ще се изгаси.
Драснах клечка в скалата и запалих сухата юнска трева. Така пламна, сякаш беше напоена с бензин. Отначало Дани и аз с вълнение гледахме как плевелите изчезват, но скоро стана ясно, че огънят няма да се изгаси от само себе си. Паникьосахме се, щом осъзнахме, че нищо не можем да направим, за да го спрем. Заплашителните пламъци тръгнаха нагоре по планината, застрашавайки боровите дървета и всичко по пътя си.
В крайна сметка, нямаше какво да направим, освен да изтичаме за помощ. Не след дълго всички мъже и жени във Вивиан парк тичаха напред-назад с мокри конопени торби и се опитваха да потушат пламъците. Няколко часа по-късно последните въглени бяха изгасени. Вековните борови дървета бяха спасени, както и домовете, които пламъците щяха да достигнат.
През този ден Дани и аз научихме няколко трудни, но важни урока, като най-същественият от тях бе важността на подчинението.
Съществуват правила и закони, които гарантират нашата физическа безопасност. По подобен начин Господ ни е дал насоки и заповеди, за да гарантира нашата духовна безопасност, така че успешно да преминем през често изпълненото с опасности земно съществуване и накрая да се върнем при нашия Небесен Отец.
Преди векове, на едно поколение, изцяло отдадено на принасянето на животни в жертва, Самуил смело заявява, “послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността — от тлъстината на овни”3.
В тази диспенсация Господ е разкрил на Пророка Джозеф Смит, че Той изисква „сърцето и драговолен ум; и драговолните, и послушните, ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни”4.
Всички пророци — и древни и съвременни — са знаели и знаят, че подчинението е основополагащо за нашето спасение. Нефи заявява: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал”5. Макар че други не са били твърди във вярата си и подчинението си, Нефи винаги е вършил това, което Господ е искал от него. В резултат много поколения са били благословени.
Разказът за Авраам и Исаак относно подчинението е наистина трогателен. Колко ли непосилно трудно ще да е било за Авраам, в изпълнение на Божията заповед, да отведе своя обичан Исаак в местността Мория и да го принесе в жертва? Можем ли да си представим мъката в сърцето на Авраам, докато е пътувал към определеното място? Сигурен съм, че болка е съсипвала тялото и душата му, докато е завързвал Исаак, полагал го на олтара и изваждал ножа, за да го даде в жертва. С непоклатима вяра и пълно доверие в Господ, той откликнал на Господната заповед. Колко славно е последвалото изказване и с какво изумление било приветствано то: „Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син”6.
Авраам е бил изпитан и за неговата преданост и подчинение Господ му дал следното славно обещание: „В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми”7.
Въпреки че от нас не се иска да докажем подчинението си по такъв драматичен и душевно болезнен начин, подчинение се изисква и от всички ни.
Президент Джозеф Ф. Смит казва през октомври 1873 г.: „Подчинението е първият закон в небесата”8.
Президент Гордън Б. Хикли казва: „Щастието на светиите от последните дни, мирът на светиите от последните дни, развитието на светиите от последните дни, успехът на светиите от последните дни и вечното спасение и възвисяване на тези хора се коренят в подчинение на съветите на … Бог”9.
Подчинението е отличителен белег на пророците; то им е давало сила и знание през вековете. Жизненоважно е да осъзнаем, че ние също имаме право на достъп до този източник на сила и знание. Всеки от нас лесно може да стигне до него днес, ако се подчинява на Божиите заповеди.
През годините съм се запознавал с безброй хора, които са проявявали дълбока вяра и подчинение. Те са ме благославяли и вдъхновявали. Бих искал да споделя разказ за двама от тези хора.
Уолтър Краус е бил верен член на Църквата и заедно със семейството си живял в тогавашна Източна Германия след Втората световна война. Независимо от трудностите, с които се сблъсквал поради липсата на свобода в тази страна по онова време, брат Краус бил човек, който обичал и служил на Господ. Той предано и съвестно изпълнявал всяка поставена му задача.
Другият човек, Йохан Дендорфер, унгарец по рождение, станал член на Църквата в Германия и се кръстил през 1911 г. на 17-годишна възраст. Не след дълго той се завърнал в Унгария. След Втората световна война той на практика се оказал затворник в родната си страна — в град Дебрецен. Свободата била отнета и от жителите на Унгария.
Брат Уолтър Краус, който не познавал брат Дендорфер, получил задачата да бъде негов домашен учител и да го посещава често. Брат Краус се обадил на колегата си домашен учител и му казал: „Получихме задачата да посетим брат Йохан Дендорфер. Ще можеш ли да дойдеш с мен тази седмица да го посетим и да споделим с него едно духовно послание?” И след това добавил: „Брат Дендорфер живее в Унгария”.
Изненаданият му колега попитал: „Кога ще тръгнем?”
„Утре”, отвърнал брат Краус.
„Кога ще се върнем у дома?”, попитал колегата му.
Брат Краус отговорил: „Ами, след около седмица, ако изобщо се върнем”.
Двамата домашни учители потеглили да посетят брат Дендорфер, пътувайки с влак и автобус от североизточната част на Германия към Дебрецен, Унгария — едно много продължително пътуване. Брат Дендорфер нямал домашни учители отпреди войната. Когато видял тези Божии служители, сърцето му преливало от благодарност, че са дошли. Отначало не пожелал да се ръкува с тях. Вместо това той отишъл в спалнята си и от един шкаф взел кутия с десятъка си, който събирал през годините. Той предал десятъка на домашните си учители и казал: „Сега вече си уредих сметките с Господ. Сега вече се чувствам достоен да се ръкувам с Господните служители!” По-късно брат Краус ми каза, че е бил дълбоко трогнат, когато разбрал как този верен брат, който много години не е имал контакт с Църквата, покорно и неизменно е заделял 10 процента от скромните си средства, за да плати десятъка си. Той го е заделял, без да знае дали и кога ще има привилегията да го плати.
Брат Краус почина преди девет години на 94-годишна възраст. Той служи с вяра и подчинение през целия си живот и бе вдъхновение за мен и всички, които го познаваха. Когато бе молен да изпълни задачи, той никога не възразяваше, никога не недоволстваше и никога не търсеше извинения.
Мои братя и сестри, голямото изпитание в този живот е подчинението. „И с това ще ги изпитаме”, казва Господ, „за да видим дали ще вършат всичко, което Господ, техният Бог, ще им заповяда”10.
Спасителят казва, „Защото всички, които имат благословия от ръцете Ми, трябва да спазват закона, който бе определен за тази благословия, както и условията му, според както бяха учредени отпреди основаването на света.”11
Няма по-голям пример за подчинение от този на Нашия Спасител. За Него Павел казва:
„Ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни”12.
Спасителят показал истинска любов към Бог, като водил съвършен живот и като почитал свещената Си мисия. Той никога не бил надменен. Никога не бил изпълнен с гордост. Никога не бил вероломен. Винаги бил смирен. Винаги бил искрен. Винаги бил покорен.
Макар да бил изкушаван от господаря на лъжата, тъкмо дяволът, макар да бил слаб физически след 40 дни и 40 нощи, прекарани в пост и да бил изгладнял, когато злият отправял на Исус най-примамливите и изкусителни предложения, Той ни дал един божествен пример на подчинение, като отказвал да се отклони от онова, което знаел, че е правилно13.
Когато се изправил пред непосилното страдание в Гетсиманската градина и понесъл такава болка, че „потта му ставаше на големи капки кръв, които падаха земята”14, Той олицетворил примера на покорния Син, казвайки: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде”15.
Както Спасителят е учил ранните Си апостоли, така учи вас и мен: „Ти върви след Мене!”16 Желаем ли да се подчиним?
Знанието, което търсим, отговорите, за които копнеем, и силата, която желаем днес, за да се изправим пред трудностите на един сложен и променлив свят, могат да бъдат наши, ако охотно се подчиняваме на Господните заповеди. Още веднъж цитирам Господните слова: „Онзи, който спазва (Божиите) заповеди, получава истина и светлина, докато не бъде прославен в истина и не познае всички неща”17.
Смирено се моля да бъдем благословени с изобилните награди, обещани на покорните. В името на Нашия Господ и Спасител Исус Христос, амин.