Красиви утрини
Не трябва да се страхуваме от бъдещето, нито е нужно нашата вяра и дерзание да се разколебават, защото Бог е с нас.
Една вечер в Ерусалим, Исус и Неговите ученици се събрали в една горна стая, за да отпразнуват Пасхата. Мъжете, които се присъединили към Него не знаели, че тази вечеря един ден ще бъде наречена Последната вечеря. Ако знаели за това и какво означава, щяха да плачат.
За разлика от тях, Учителят много добре знаел, че скоро щели да започнат изпитанията на Гетсиманската градина и на Голгота. И макар най-тъмните часове в историята на света да били неизбежни, все пак Исус им казал: „В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света” (Иоана 16:33).
Днес живеем в епоха на сътресения и несигурност, време, за което Бог казва на Енох, че ще бъде белязано от „дните на нечестие и мъст” (Моисей 7:60). Може и в бъдеще да ни очакват изпитания и трудни времена, но ние също имаме причина да дерзаем и да се радваме, защото живеем в последната диспенсация, когато Бог е възстановил Своята църква и царство на земята в подготовка за завръщането на Неговия Син.
Веднъж президент Бойд К. Пакър говори за своите внуци и за един все по-размирния свят, в който те живеят. Той казва: „През живота си те ще видят как се случват много събития. Някои от тях ще подложат на изпитание смелостта им и ще изтощят вярата им. Но ако търсят с молитва помощ и напътствие, ще им бъде дадена сила да се справят с противопоставянето”.
По-късно добавя: „Моралните ценности, на които цивилизацията разчита, пропадат със стремителна скорост. Въпреки това аз не се страхувам от бъдещето” („Не бойте се”, Лиахона, май 2004 г., стр. 77, 78).
Братя и сестри, не трябва да се страхуваме от бъдещето, нито е нужно нашата вяра и дерзание да се разколебават, защото Бог е с нас. Сред първите записани съвети, които Исус дава на новопризованите Си ученици в Галилея, са следните три думи: „Не бойте се” (Лука 5:10). Той повтаря този съвет многократно по време на Своето служение. На Своите светии днес Спасителят казва: „Затова дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас” (У. и З. 68:6).
Господ ще застане до Своята църква и до хората Си и ще ги пази до Своето идване. Ще има мир в Сион и коловете му, както Той оповестява: „събирането наедно върху земята на Сион и коловете му да може да бъде за отбрана и убежище от бурята и яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя” (У. и З. 115:6).
Църквата е като защитна крепост за своите членове. Въпреки тежките условия в света да стават много неприятни на моменти, верните светии от последните дни ще намерят убежище сред коловете на Сион. Господ повелява, че камъкът, който е изсечен от планината не с ръце, ще се търкаля, докато не изпълни цялата земя (вж. Даниил 2:31–45; У. и З. 65:2). И никоя човешка сила не може да го спре, защото Бог е автор на това дело, а Исус Христос е крайъгълният камък.
Нефи вижда във видение как в последните дни силата на Агнеца Божий слиза върху „заветния народ Господен” и те са „въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава” (1 Нефи 14:14).
Всеки от нас в нашите семейства може да се въоръжи със силата Божия за своя защита, ако остане верен на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и позволи Духа да го води. Може да има изпитания, може да не успеем да разберем всичко, което се случва на нас и около нас. Но ако тихо и смирено се доверяваме на Господ, ще ни бъдат дадени сила и напътствие за всяко предизвикателство в живота. Когато нашето единствено желание е Господ да бъде доволен от нас, ще бъдем благославяни с дълбок вътрешен мир.
В ранните дни на Възстановяването членовете на Църквата се изправят пред големи изпитания. Президент Бригъм Йънг описва онези дни: „Обграден от тълпи, които заплашваха със смърт и разрушение от всяка страна, аз се чувствах така радостен душевно, както се чувствам сега. Обстоятелствата може да изглеждат тъмни и мрачни, но никога не съм се съмнявал в това Евангелие, че всичко ще приключи на страната на истината” (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young, 1997 г., стр. 357).
Един мой колега от мисията на име Пол, бе човек, който винаги излъчваше добро настроение. Като млад баща той заболя от множествена склероза. Въпреки последвалите трудности, той продължи да служи на околните с радост и добро чувство за хумор. Веднъж той влезе в моя офис, седнал на първата си инвалидна количка и възкликна, „Започна животът с моята електрическа инвалидна количка!” Винаги ще помня как няколко години преди да почине той държа олимпийския факел, карайки своята инвалидна количка под възгласите на стотици хора. Подобно на този винаги горящ огън, вярата на Пол никога не отслабна с времето.
Когато бях студент в университета Бригъм Йънг, живеех в къща с още няколко млади мъже. Съквартирантът ми, Брус, беше може би най-големия оптимист, който познавам. Никога не го чухме да казва нещо негативно за някого или за нещо. Неговото дерзание струеше от постоянната вяра в Спасителя и Евангелието.
Един студен ветровит ден, друг мой приятел – Том, се разхождал в двора на университета. Било 7 ч. сутринта и дворът бил тъмен и пуст. Валял силен сняг и имало виелица. „Какво ужасно време”, си помислил Том. Продължил разходката си в тъмнината и снега и чул някой да пее.
И разбира се, между падащия сняг се появил нашия вечен оптимист Брус. С ръце нагоре към небето, той пеел част от Бродуейския мюзикъл Оклахома: „О, каква чудесна утрин! О, какъв чудесен ден! Имам невероятното усещане, че всичко ще е чудесно днес” (Richard Rodgers и Oscar Hammerstein II, “Oh, What a Beautiful Morning”, 1943 г.).
През изминалите години този весел глас в бурята, стана за мен символ на вяра и надежда. Дори и светът да става по-мрачен, светиите от последните дни трябва да пеем с радост, тъй като знаем, че небесните сили са с Божията Църква и хората. Можем да се радваме в знанието, че предстои една красива утрин — зората на хилядолетния ден, когато Божия Син ще изгрее на изток и отново ще царува на земята.
Също така се сещам за още две други красиви утрини в историята на света. Една ясна и красива утрин през пролетта на 1820 г. в Палмира, Ню Йорк, млад мъж на име Джозеф Смит влязъл в една горичка и коленичил за молитва. Отговорът на тази молитва, появата на Отца и Сина, поставили началото на диспенсацията на пълнотата на времената и на Възстановяването на Църквата на Исус Христос на земята.
Сещам се за още една красива утрин преди близо 2000 години извън стените на Ерусалим. Без съмнение през тази великденска утрин слънцето светело с необикновена светлина. Малка група жени дошли в една градинска гробница, надявайки се да помажат тялото на техния разпнат Господ. Двама ангела ги срещнали и им казали: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна” (Лука 24:5–6).
Свидетелствам за триумфа на Исус Христос над греха и смъртта. Свидетелствам и за милостивия план на нашия Небесен Отец и за Неговата безкрайна любов. Нека като ставаме всяка сутрин да поглеждаме към небето с вяра и да казваме: „О, каква чудесна утрин”. За това се моля в името на Исус Христос, амин.