„Вярвам, Господи!”
Искрено изразявайте своите въпроси и притеснения, но първо подсилете огъня на вашата вяра, понеже всички неща са възможни за хората, които вярват.
Веднъж Исус отишъл при група хора, които се препирали с учениците Му. Отговаряйки на въпроса на Спасителя относно причината за спора, бащата на едно страдащо момче излязъл напред и казал, че помолил учениците на Христос да благословят сина му, но те не могли. И докато момчето все още скърцало със зъби, пяна излизала от устата му и се мятало на земята, бащата, на прага на отчаянието, се примолил на Исус:
„Ако можеш стори нещо”, казал той, „смили се за нас и помогни ни.
А Исус му рече: „Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва”.
Веднага бащата на детето извика, казвайки: „Вярвам, (Господи)! Помогни на моето неверие”1.
Първоначалната убеденост на този човек, както самият той признал, била ограничена. Но той имал неотложно, силно желание за доброто на единствения си син. Казано ни е, че това е достатъчно като за начало. „Дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате”, заявява Алма, „нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате”2. Без да има друга оставаща му надежда, този баща потвърдил каква вяра има и помолил Спасителя на света: „Ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни”3. Едва мога да сдържа сълзите си, докато чета тези думи. Частицата ни в множествено число очевидно е използвана целенасочено. В действителност мъжът казва: „Цялото ни семейство Те умолява. Тази борба никога не престава. Изтощени сме. Синът ни пада във водата. Пада в огъня. В непрестанна опасност е и непрекъснато се страхуваме. Не знаем къде другаде да потърсим помощ. Можеш ли да ни помогнеш? Ще сме благодарни и за най-малкото — частична благословия, само искрица надежда, малко облекчение на товара, който майката на това момче носи всеки ден от живота си.
„Ако можеш стори нещо”, казал бащата. „Ако можеш да повярваш”, отговорил Учителят4.
„Веднага”, пише в Писанията — не бавно, нито с неверие, нито престорено, а „веднага” — извикал бащата с искрена родителска мъка „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!” В отговор на новата и все още непълна вяра Исус изцелил момчето, като почти буквално го върнал от мъртвите, съдейки по думите на Марка5.
В духа на тази разчувстваща история от Писанията искам да се обърна специално към младите хора от Църквата — млади на възраст, млади като членове или млади по вяра. По един или друг начин това включва почти всички ни.
Първото нещо, което забелязваме в тази случка, е следното: когато бащата се изправя пред изпитанието на своята вяра, той първо прави всичко по силите си и чак тогава признава слабостта си. Неговите първи думи звучат утвърдително и без колебание: „Вярвам, Господи”. На всички, които желаят да имат повече вяра, бих казал: запомнете този човек! В моменти на страх или съмнение, или тревога, запазете вярата, която вече сте развили, колкото и нищожна да е тя. В процеса на израстването, през който трябва да минем в смъртността, всички ние ще се сблъскаме с духовен еквивалент на страданието на това момче или отчаянието на този родител. Когато тези моменти дойдат и възникнат трудности, а изход не се вижда веднага, дръжте се здраво за това, което вече знаете и останете силни, докато не получите допълнително знание. Именно при тази случка, при това чудо, Исус казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно”6. Не е важен размерът на вярата ви или степента на знанието ви — важна е привързаността, която показвате към вече натрупаната вяра и истината, с която вече разполагате.
Второто наблюдение е вариант на първото. Когато се появят проблеми и изникнат въпроси, не започвайте да търсите вяра, казвайки колко много ви липсва, като че ли се ръководите от „неверието” си. Това е все едно да се опитвате да напълните пуйка през човката й! Сега, нека бъда разбран правилно по този въпрос: Не искам от вас да се преструвате, че имате вяра, а всъщност да нямате. Аз ви моля да останете верни на вярата, която вече имате. Понякога се държим така, сякаш честното признание за съмнение е по-висша форма на морална смелост, отколко честното признание за вяра. Не е така! Така че нека само запомним ясното послание на тази история от Писанията: бъдете толкова откровени относно въпросите си, колкото е необходимо; животът е пълен с тях по една или друга тема. Но ако вие или семействата ви искате да бъдете изцелени, не позволявайте на тези въпроси да попречат на вярата да направи чудеса.
Освен това вие имате повече вяра, отколкото смятате, поради „силата на доказателствата”7, както пише в Книгата на Мормон. „От плодовете им ще ги познаете”, казва Исус8 и плодовете на живота според Евангелските се виждат ясно в живота на светиите от последните дни по цялата земя. Казвам на вас същото, което Петър и Иоан казали в древността: „защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули”, а това, което сме видели и чули е следното: „бележито знамение стана” в живота на милиони членове на тази Църква. Това не може да се опровергае9.
Братя и сестри, това божествено дело е в разгара си и благословиите му се виждат навсякъде, така че не се безпокойте излишно, ако от време на време се появяват въпроси, които трябва да проучите, разберете и разрешите. Те се появяват и ще продължават да се появяват. В тази Църква това, което знаем, винаги ще надделява над това, което не знаем. И помнете, че в този свят всички вървим напред с вяра.
Така че отнасяйте се с доброта към човешкото несъвършенство — вашето собствено и това на хората, които служат в тази Църква, която се ръководи от мъже и жени доброволци. С изключение на единствения съвършен човек — Неговият Единороден Син — Бог винаги е работил с несъвършени хора. Това трябва да е крайно обезсърчаващо за Него, но Той се справя. Ние също следва да се справим. И когато се натъкнете на несъвършенство, не забравяйте, че слабостта не е в божествеността на това дело. Както един талантлив писател казва, когато се излее неограничената пълнота, не маслото е виновно, ако се разлее, понеже съдовете са ограничени и не могат да го поберат10. Тези ограничени съдове включват мен и вас, така че нека бъдем търпеливи и прощаващи.
И последното наблюдение: когато се появят съмнения или трудности, не се страхувайте да поискате помощ. Ако я поискаме така смирено и искрено, както бащата от историята я поискал, ще я получим. Писанията окачествяват това искрено желание като „искрена цел”, следвана „с цялостно намерение в сърцето, без лицемерие и без измама пред Бога”11. В отговор на това настойчиво умоляване, свидетелствам, че Бог винаги ще изпраща помощ от двете страни на завесата за укрепване на нашата вяра.
Казах, че се обръщам към младите. И все още говоря на тях. Наскоро едно 14-годишно момче някак нерешително ми каза: „Брат Холанд, все още не мога да кажа, че знам, че Църквата е истинна, но вярвам, че е така”. Дадох една задушаваща прегръдка на това момче. Аз му казах с целия плам на душата си, че вярвам е ценна дума и още по-ценно действие и никога да не се извинява, че „само вярва”. Казах му, че самият Христос е рекъл: „Не бой се, само вярвай”12 — израз, която помогнал на младия Гордън Б. Хинкли по време на мисията му13. Казах на това момче, че вярата е винаги първата крачка към убеждението и че всичките точки, които определят нашата вяра, започват с „Ние вярваме”14. Също му казах колко съм горд, че искрено желае да разбере дали Църквата е истинна.
Сега, имайки вече 60-годишен опит, откакто бях току що повярвало 14-годишно момче, аз заявявам някои неща, които сега знам. Аз знам, че по всяко време, по всякакъв начин и при всякакви обстоятелства Бог е Нашият любящ Небесен Отец. Знам, че Исус е бил единственият Му съвършен син и че животът Му е бил жертван с любов от Отца и от Сина за изкуплението на всички останали, ние, несъвършените. Знам, че Той е възкръснал, за да живее отново, и защото направил това, вие и аз също ще живеем. Знам, че Джозеф Смит, който признал, че не е съвършен15, все пак е бил избраното оръдие в Божиите ръце за възстановяване на Евангелието на земята. Също така знам, че вършейки това — особено чрез превеждането на Книгата на Мормон — той ме е учил повече за Божията любов, за божествеността на Христос и силата на свещеничеството от всеки друг пророк, за когото съм чел, за когото съм разбрал или чувал при продължилото цял живот търсене. Знам, че президент Томас С. Монсън, който с отдаденост и радост вече почти 50 години работи като апостол, днес е законният наследник на тази пророческа власт. Тази конференция отново станахме свидетели как той упражнява тази власт. Знам, че 14 други мъже, които вие подкрепяте като пророци, гледачи и откровители, го подкрепят с техните ръце, сърца и собствените си апостолски ключове.
Тези неща аз ви заявявам с убедеността, която Петър нарича „пророческото слово, (което) повече се потвърждава”16. Това, което някога бе дребно семенце за мен, се е превърнало в дървото на живота, така че ако вашата вяра премине през малко изпитание сега или по-нататък, аз ви приканвам да се осланяте на моята. Знам, че това дело е самата Божия истина. Само бихме се изложили на опасност, ако позволим на съмненията или дяволите да ни отклонят от тази пътека. Дръжте се. Продължавайте напред. Искрено изразявайте своите въпроси и притеснения, но първо подсилете огъня на вашата вяра, понеже всички неща са възможни за хората, които вярват. В името на Исус Христос, амин.