Личен мир: наградата на праведността
Дори с изпитанията на живота и поради Единението на Спасителя и Неговата благодат, праведния живот ще бъде възнаграден с личен мир.
Скорошни преживявания ме накараха да се замисля над учението за мира и по-специално върху ролята на Исус Христос да помага на всеки един от нас да постигне дълготраен личен мир.
Две събития от последните няколко месеца ме развълнуваха дълбоко. Първо, говорих на погребението на Емили Паркър, скъпоценно шестгодишно момиченце, което загуби живота си заедно с двадесет и пет други, в това число 19 малки деца, по време на трагичната стрелба в Нютаун, Кънектикът. Скърбях със семейството й и видях, че мнозина бяха лишени от мир. Видях сила и вяра в родителите й, Робърт и Алиса Паркър.
Второто събитие беше срещата ми с верни членове на Църквата в Абиджан1, град в Кот д’Ивоар. Тази френско говоряща страна в Западна Африка е преживяла икономически трудности, военен преврат и две скорошни граждански войни, приключили през 2011 г. Въпреки това, усетих един специален мир в тяхно присъствие.
Често се случват събития, които ни отнемат мира и увеличават чувството ни за уязвимост.
Кой може да забрави пагубните атаки на 11 септември 2001 г. на няколко места в САЩ? Такива събития ни показват колко бързо нашето чувство за мир и сигурност може да бъде отнето.
Най-големият ми син и неговата съпруга, които очакваха първото си дете, живееха на три пресечки от Световния търговски център в Ню Йорк Сити, когато първият самолет се вряза в Северната кула. Те се качили на покрива на жилищната сграда и били шокирани от гледката, за която предполагали, че е някакъв ужасен инцидент. След това станали свидетели на врязването на втория самолет в Южната кула. Веднага разбрали, че това не е инцидент и сметнали, че долен Манхатън е нападнат. Когато Южната кула се срутила, техният блок бил погълнат от облака прах, който се спуснал над долен Манхатън.
Объркани от видяното и страхувайки се от по-нататъшни атаки, те се отправили към по-сигурно място, а след това към сградата на кол Манхатън в Линкълн сентър. Когато пристигнали открили, че десетки други членове от долен Манхатън са взели същото решение да се съберат в сградата. Те ни се обадиха, за да ни кажат къде се намират. Бях облекчен, че се намират в безопасност, но не и изненадан къде са отишли. Едно съвременно откровение ни учи, че коловете на Сион са защита и „убежище от бурята и от яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя”2.
Те не можаха да се върнат в апартамента си за повече от седмица и бяха съкрушени от загубата на живота на невинни хора, но останаха невредими.
Размишлявайки върху тези събития, аз бях впечатлен от разликата в ученията за всеобщия или световния мир и личния мир3.
Когато се ражда нашият Спасител, многобройно небесно войнство хвали Бога и казва: „Слава във висините Богу, на земята мир между човеците”4.
Все пак с тъга е отбелязано, че въпреки в този вечно значим период, който следва раждането на Божия син, цар Ирод извършва избиването на невинните младенци във Витлеем5.
Свободата на избор е много важна част от плана за щастие. Тя ни позволява да обичаме, да жертваме, да израстваме и да изпитваме необходимост от вечен прогрес. Тази свобода на избор позволява съществуването на болка и страдание, които изпитваме като смъртни, дори когато са причинени от непонятни за нас неща или от ужасните разрушителни избори на другите. Дори войната в небесата се е водила заради нашата морална свобода на избор и тя е много важна за нашето разбиране на земното служение на Спасителя.
Както е описано в Матея 10 глава, Спасителят наставлява Дванадесетте и казва, че мисията Му няма да постигне световен мир в този смъртен живот. На Апостолите им е казано да благославят с мир достойните домове, които посещават, но са и предупредени, че ще бъдат “като овце посред вълци … (и) мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен”6. Много важно изявление е направено в стих 34: „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята”7. Явно е, че всеобщ мир не съществува на земята по време на земното служение на Христос, не съществува и днес.
В Господното предисловие на Учение и Завети са дадени няколко важни принципа. По отношение на хората, които не се покаят, Неговият Дух (Духа на Христос), който е даден на всеки роден на земята човек,8 „няма винаги да владее в човека”9. И също: „мирът ще бъде отнет от земята”10. Пророците са обявили, че мирът наистина е бил отнет от земята11. Луцифер още не е вързан и господства над своите владения12.
Небесният стремеж на добрите хора навсякъде е бил и винаги ще бъде за мир по света. Никога не трябва да се отказваме от постигането на тази цел. Но президент Джозеф Ф. Смит учи: „Този дух на мир и любов няма да дойде на света … докато човечеството не приеме Божията истина и Божието послание … и не признае Неговата свещена сила и власт”13.
Ние искрено се надяваме и се молим за световен мир, но сами и чрез семействата си постигаме мира, обещан ни като награда за праведността. Този мир е обещаният дар от мисията и единителната жертва на Спасителя.
Този принцип е накратко представен в Учение и Завети: „Но научете, че който върши делата на праведността, ще получи наградата си, тъкмо мир в този свят и вечен живот в идния свят”14.
Президент Джон Тейлър казва, че мирът не е само желателен, но е и „Божи дар”15.
Мирът, за който говоря, не е само временно спокойствие. Той е трайно и дълбоко щастие и духовно удовлетворение16.
Президент Хъбър Дж. Грант описва мира на Спасителя по следния начин: „Неговият мир ще намали страданието ни, ще излекува съкрушените ни сърца, ще заличи омразата ни, ще предизвика в гърдите ни любов към ближните, която ще изпълни душите ни със спокойствие и щастие”17. По време на срещите ми със семейството на Емили Паркър, мирът на Спасителя облекчи страданието им и им помогна да излекуват съкрушените си сърца. Трябва да отбележим, че веднага след стрелбата брат Паркър изрази прошка към извършителя. Както президент Грант казва — мирът на Спасителя „може да заличи омразата ни”. И Той ще съди всички.
Светиите от Кот д’Ивоар намериха мир по време на гражданската война в страната, като се съсредоточиха да живеят според Евангелието на Исус Христос, като наблегнаха на семейната история и храмовата работа за техните предци18.
Всички копнеем за мир. Мирът не е само сигурност и отсъствие на война, насилие, конфликт и раздор. Мирът произлиза от знанието, че Спасителят знае кои сме, че имаме вяра в Него, че Го обичаме и спазваме заповедите Му дори, и особено, по време на опустошителните изпитания и трагедии в живота. Отговорът на Бог към Пророка Джозеф Смит в затвора Либърти дава утеха на сърцето:
“Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;
и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе”19.
Помнете, „Бог не е Бог на безредие, а на мир”20. Няма мир за хората, които отхвърлят Бог. Всички ние участвахме в съвета в небесата, който ни осигури нашата свобода на избор, знаейки че ще последват голяма болка и неописуема трагедия при злоупотребата с тази свобода на избор. Ние разбирахме, че от това понякога ще бъдем разгневени, объркани, беззащитни и уязвими. Но също така знаехме, че Единението на Спасителя ще преодолее и компенсира всичката несправедливост на смъртния живот и ще ни даде мир. Старейшина Мариън Д. Ханкс има поставен в рамка цитат от Уго Бети на стената си: „Да вярваш в Бог е да знаеш, че всички правила ще бъдат справедливи и ще има невероятни изненади”21.
Кои са източниците на мир? Мнозина търсят мира по начините на света, които никога не са имали и няма да имат успех. Мир не се открива чрез придобиване на голямо богатство, влияние или известност22. Мирът не се открива в преследване на удоволствия, забавления и разполагането със свободно време. Нито едно от тези неща, дори придобити в изобилие, не носят дълготрайно щастие и мир.
Любимия на мнозина химн на Ема Лу Тейн задава правилните въпроси: „Кой ми дарява мир със обич нежна? Кой ме подкрепя във тъга и беда?”23 Отговорът е Спасителят, който е източник и създател на мира. Той е „Князът на мира”24.
Как да бъдем близо до Спасителя? Когато се смиряваме пред Бог, молим се винаги, покайваме се за греховете си, влизаме във водите на кръщението със съкрушено сърце и каещ се дух и ставаме истински последователи на Исус Христос — това са начини да се стремим към праведност, награждавана с траен мир25. След като цар Вениамин споделя вълнуващото послание за Единението на Христос, множеството пада на земята. „Духът Господен дойде върху тях и те бяха изпълнени с радост, след като получиха опрощение на греховете си и спокойна съвест поради извънредната вяра, която те имаха в Исуса Христа”26. Покаянието и праведността ни осигуряват спокойна съвест, която е много важна за спокойствието27. Когато е извършено сериозно прегрешение, е необходима изповед, която да донесе мир28. Може би нищо не може да се сравни с мира, идващ за разтърсена от грехове душа, която прехвърля своето бреме на Бог и търси благословиите на Единението. Както се пее в друг любим църковен химн: „Товара свой отдай на Господ и се довери”29.
Сърцето ми се изпълва с радост като знам, че днес десетки хиляди млади мъже и жени и възрастни двойки мисионери приемат поканата да станат посланици на нашия Бог и Спасител Исус Христос. Те отнасят възстановеното Евангелие на мир по света, човек по човек и семейство по семейство — праведна дейност за благославяне на Божиите деца с мир.
Църквата е убежище, където последователите на Христос получават мир. Някои млади хора по света казват, че са духовни, но не религиозни. Да си духовен е добра първа стъпка. Но в Църквата ние сме приобщавани, учени и хранени с доброто Божие слово. Още по-важна е свещеническата власт в Църквата, която извършва свещените обреди и завети, които сплотяват семействата и подготвят всеки един от нас да се завърне при Отца и Исус Христос в селестиалното царство. Тези обреди дават мир, защото представляват завети с Бог.
Храмовете са местата, където много от тези свещени обреди се изпълняват, както и изпълнени с мир убежища от света. Хората, които посещават храмовете или участват в дните на отворените врати в храма, също усещат мир. Едно запечатано в ума ми преживяване е случилото се през Дните на отворени врати и освещаването на храма Сува Фиджи. Имаше политически размирици, в резултат на които бунтовниците изгаряха и плячкосваха центъра на столицата Сува, окупираха парламента и държаха депутатите като заложници. В страната бе наложено военно положение. Военните дадоха на Църквата ограничено разрешение да съберат хора за дните на отворени врати и съвсем малка група при освещаването. Членовете на Църквата не бяха поканени поради притеснения за тяхната сигурност. Това беше единственото храмово освещаване след първото на храма Наву, което се проведе при много трудни обстоятелства.
Една от поканените беше прекрасна жена от индийско потекло, депутат, която първоначално бе взета за заложник, но по-късно бе освободена, тъй като е жена.
В селестиалната стая, освободена от размириците в света, тя, буквално обляна в сълзи, изрази чувствата на мир, което я бяха обзели. Тя бе почувствала Светия Дух, утешаващ и свидетелстващ за свещената същност на храма.
Спасителят е източника на истински мир. Дори с изпитанията на живота и поради Единението на Спасителя и Неговата благодат, праведния живот ще бъде възнаграден с личен мир. В пасхалната стая Спасителят обещава на апостолите Си, че те ще бъдат благословени с „утешител, който е Светия Дух” и след това изказва следните важни слова: „Мир ви оставям; Моят мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава”30. И след това, точно преди застъпническата Си молитва: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света”31.
Илайза Р. Сноу описва така красиво тази идея:
Бог ний славим от сърце в радост,
дори в беди безброй.
Исус над нас простира ръце:
„В Мен имате мир и покой”32.
Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.