Ние сме едно
Моля се където и да сме и каквито и да са нашите задължения в Божието свещеничество, да бъдем единни в каузата да отнесем Евангелието по целия свят.
Господ ясно заявява в началото на тази последна диспенсация, че ние трябва да проповядваме Евангелието на целия свят. Това, което казва на неколцината носители на свещеничеството през 1831 г., Той казва на многото носители сега. Независимо от нашата възраст, способности, църковно призование или местоположение, ние заедно сме призовани за делото, за да Му помогнем в Неговата жътва на души, докато Той отново дойде. Той казва на онези първи работници в лозето:
„И отново, казвам ви, Аз ви давам заповед, че всеки човек, и старейшина, и свещеник, и учител, а също и член трябва да тръгне със силата си и с труда на ръцете си да подготвя и изпълнява нещата, които Аз съм заповядал.
И нека проповядването ви да е предупредителният глас на всеки човек към ближния му, с благост и кротост.
И излезте измежду нечестивите. Спасете се. Бъдете чисти, вие, които носите съсъдите Господни”1.
Сега вие, членове на Аароновото свещеничество, можете да видите как Господната заповед включва и вас. Тъй като знаете, че Господ винаги подготвя начин Неговите заповеди да бъдат спазени, може да очаквате, че Той ще направи това за всеки един от вас.
Нека ви разкажа за това как Той направи това за едно момче, което сега е носител на Аароновото свещеничество в сан свещеник. Той е на 16 години. Живее в една страна, където мисионерите за пръв път пристигнаха преди само една година. Те бяха изпратени в два града, но не и в града, където живее това момче.
Когато бил много малък, родителите му го довели в Юта, с цел безопасност. Мисионерите учили и кръстили семейството. Той не се кръстил в Църквата, защото още не бил навършил осем години.
Родителите му загинали в катастрофа. Затова неговата баба го върнала вкъщи, отвъд океана, в града, където бил роден.
Преди една година той се разхождал по улицата, когато почувствал, че трябва да заговори една жена, която не познавал. Той я заговорил на английския, който още си спомнял. Тя била медицинска сестра, изпратена от президента на мисията в неговия град, за да търси квартири и медицински центрове за мисионерите, които скоро щели да бъдат изпратени там. Той и тя се сприятелили в хода на разговора. Когато се върнала в дома на мисията, тя казала на мисионерите за него.
Първите двама старейшини пристигнали през септември 2012 г. Осиротялото момче било първото им кръщение в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. През март тази година той вече е член от четири месеца. Той е бил ръкоположен в сан свещеник в Аароновото свещеничество и така той можа да кръсти вторият член на Църквата там. Той е първият пионер носител на свещеничеството, който да събира другите чеда на Небесния Отец, за да установи Църквата в един град с около 130 000 души.
На 31 март 2013 г., Великден, членовете на Църквата в този град вече наброяват шестима. Той е единственият местен член, който посети събранието тази неделя. Той бе ранил коляното си предишния ден, но бе решен да дойде. Той се молил да може да върви до църквата. И успя да дойде. Той сподели причастието с четирима млади старейшини и една мисионерска двойка — цялото събрание.
Тази история не изглежда специална, освен ако не разпознаете в нея модела на Божията намеса в изграждането на Неговото царство. Виждал съм това много пъти.
Видях го в Ню Мексико като млад мъж. От поколения насам пророците са ни казвали, че трябва да помагаме на мисионерите да намират и учат честните по сърце и след това да обикнем хората, които влязат в царството.
Виждал съм какво могат да направят верните свещенически ръководители и членове. През 1955 г. станах офицер във военновъздушните сили на САЩ. Моят епископ ми даде благословия непосредствено преди заминаването ми за първата ми военна база, която бе в Албъкърки, Ню Мексико.
В благословията той каза, че времето, което ще прекарам във военновъздушните сили ще е мисионерска служба. Първата ми неделя в Албъкърки аз отидох на църква в Първи клон. Един мъж дойде до мен, представи се като окръжен президент и ми каза, че ще ме призове да служа като окръжен мисионер.
Казах му, че ще живея там само за няколко седмици с цел обучение и след това ще бъда разпределен някъде другаде по света. Той каза: „Това не ми е известно, но ние трябва да те призовем да служиш”. По средата на военното ми обучение, по една привидна случайност, бях избран измежду стотици обучаващи се офицери да заема мястото на един офицер, който внезапно бе починал.
И така за двете години, които прекарах там, аз работих в призованието си. Повечето вечери и всеки уикенд аз преподавах Евангелието на Исус Христос на хората, които членовете ни водеха.
Колегите ми и аз отделяхме по средно 40 часа на месец в мисионерската ни служба без и веднъж да ни се наложи да звъним на врати, за да намерим хора, които да учим. Членовете ни осигуряваха толкова много, че често се случваше да учим по две семейства на вечер. Лично видях силата и благословията на повтарящия се призив на пророците всеки член да бъде мисионер.
Последната ми неделя преди да напусна Албъкърки, в този град бе организиран първият кол. Сега там има свещен храм, дом Господен, в един град, където някога се събирахме в една сграда за събрания заедно със светиите, които ни водеха приятели, за да ги учим и да чувстват свидетелството на Духа. Тези приятели намериха уютен дом в истинната Господна Църква.
След това видях същото в Нова Англия, където бях студент. Призоваха ме за съветник на един въздействащ окръжен президент, който бе върнат от неактивност в Църквата и се бе превърнал в мъж с изключителна духовна сила. Неговият домашен учител го обичал достатъчно, че да игнорира пурата му и да види това, което Бог виждал в него. Окръжният президент и аз пътувахме през хълмовете и по бреговете, за да посетим малки клонове, които бяха разпръснати из Масачузетс и Роуд Айланд, и да благославяме царството Божие.
През годините, когато служих с този изключителен ръководител, ние видяхме как хората довеждат приятели в Църквата чрез своя пример и чрез поканата им да чуят мисионерите. Растежът на тези клонове ми се струваше бавен и колеблив. Но в неделята, когато си тръгнах, пет години по-късно, двама апостоли дойдоха в сградата за събрания Лонгфелоу Парк в Кеймбридж, за да организират нашия окръг в кол.
Години по-късно аз се върнах, за да водя една колова конференция. Коловият президент ме заведе да видя един скалист хълм в Белмонт. Той ми каза, че това ще бъде прекрасно място за храм Божий. Сега там има храм. Когато го погледна, си спомням смирените членове, с които седях в малки клонове, съседите, които те канеха, и мисионерите, които ги учеха.
В събранието тази вечер има един нов дякон. Бях с него на същата великденска неделя, когато свещеникът, за когото говорих преди малко, отиде пеша на събранието с един член. Дяконът сияеше, когато неговият баща каза, че ще бъде с него в това свещеническо събрание тази вечер. Баща му е бил велик мисионер в същата мисия, където дядо му е бил президент. Виждал съм Мисионерското ръководство от 1937 г. на този прадядо. Семейството му е довеждало хора в Църквата от много поколения.
И така, аз говорих с епископа на този дякон, за да науча какво може да очаква той при изпълнението на отговорността на свещеничеството да се работи по събирането на души за Господа. Епископът с ентусиазъм описа как ръководителят на мисионерската дейност в района проследява напредъка на проучвателите. Той получава тази информация от редовния си контакт с мисионерите.
Епископът и неговият районен съвет обсъждат всеки напредващ проучвател. Те решават какво могат да направят за всеки един човек и за семейството му, за да им помогнат да намерят приятели в района преди кръщението си, да ги включат в дейности и да подхранват хората, които са кръстени. Той каза, че мисионерите понякога имат толкова много срещи за мисионерски беседи, че вземат носители на Аароновото свещеничество за колеги.
Мисионерският план на района включва целите на кворумите за поканването на техните познати да се срещнат с мисионерите. Дори президентството на кворума на дяконите е поканено да поставя цели и да планира членовете на кворума да помагат при довеждането на техните познати в царството Божие.
Сега дяконът в този силен район и свещеникът в новата мъничка група членове — обърнатият във вярата — може да нямат много общо един с друг или с вас. И вие може да не виждате много сходства на вашия опит при изграждането на Църквата с това, което аз счетох за чудеса в Ню Мексико и Нова Англия.
Но има един начин, по който ние да бъдем единни в нашите задължения в свещеничеството. Ние освещаваме себе си и изпълняваме личните ни задължения, когато изпълняваме заповедта да проповядваме Евангелието на всички деца на нашия Небесен Отец.
Имаме сходни преживявания за начина, по който Господ изгражда Своето царство на земята. В Неговата Църква, с организацията и всички прекрасни инструменти, които са ни дадени, има една основна истина, проповядвана от пророците за това как трябва да изпълняваме свещеническото си задължение в мисионерската работа.
На общата конференция през април 1959 г. президент Дейвид О. Маккей преподава този принцип, също както и пророците оттогава насам, включително президент Томас С. Монсън. Президент Маккей споменава в заключителните си бележки, че през 1923 г. в Британската Мисия имало едно общо наставление, изпратено до членовете на Църквата. Казано им било да не харчат пари за реклама, с цел противоборство с лошите чувства на хората спрямо Църквата. Президент Маккей казва, че решението е следното: „Възлагаме на всеки член на Църквата отговорността през настъпващата 1923 г. да бъде мисионер. Всеки член мисионер! Може да доведете майка си в Църквата или може би баща си, а може би колегата си от работилницата. Някой ще чуе благата вест на истината чрез вас”.
Президент Маккей продължава: „И това е посланието днес. Всеки член — от милион и половина — мисионер!”2
Когато през 2002 г. бе обявено, че мисионерската работа ще стане отговорност на епископите, аз бях удивен. Бил съм епископ. Струваше ми се, че те вече носят вече прекомерен товар със своето служение на членовете и ръководенето на организациите в района си.
Един епископ, който познавах, не го видя като допълнителен товар, а като възможност да се сплотят членовете в една велика кауза, в която всеки член става мисионер. Той призова ръководител на мисионерската дейност в района. Той се срещаше лично с мисионерите всяка събота, за да научи за работата им, да ги насърчи и да научи за развитието на членовете. Съветът на района намери начини организациите и кворумите да използват възможностите за служба като мисионерска подготовка. А като съдия в Израил, той помогна на младите хора да чувстват благословиите на Единението, за да се опазят чисти.
Наскоро го попитах как си обяснява нарастването на кръщения на обърнати във вярата в района си и нарастването на броя на млади хора, готови и желаещи да проповядват Евангелието по света. Той казва, че на него му се струва, че това не се дължало на свършено от нечия страна задължение, а от начина, по който те са станали единни в ентусиазма си да довеждат хора в общността от светии; така те започнали да се радват на това щастие.
За някои нарастването е дошло поради нещо повече от ентусиазъм. Подобно на синовете на Мосия, те са почувствали резултата от греха в живота си и чудното изцеление чрез Единението в Божията Църква. Поради своята любов и благодарност за дара на Спасителя за тях, те искали да помогнат на всички да се спасят от тъгата на греха, да почувстват радостта на прошката и да се съберат с тях в безопасност в царството Божие.
Имено любовта към Бог и любовта към приятелите и ближните им ги обединила да служат на хората. Те желаели да споделят Евангелието с всички в тяхната част на света. И те подготвяли децата си да бъдат достойни да бъдат призовани от Господ да проповядват, свидетелстват и да служат в други части на лозето Му.
Независимо дали е в големия район, където новият дякон ще изпълнява задължението си да споделя Евангелието и да изгражда царството, или в далечната малката група, където служи новият свещеник, те ще са единни в целта си. Дяконът ще бъде вдъхновен от любовта Божия да помогне на приятел, който още не е член. Той ще включи приятеля си в някоя възможност за служба или дейност на Църквата и след това ще го покани заедно със семейството му да бъде учен от мисионерите. За онези, които са кръстени, той ще е приятелят, от който се нуждаят.
Свещеникът ще покани други да се присъединят към него в малката група светии, където той е почувствал любовта Божия и благословения мир на Единението.
Ако той продължи да е верен в свещеническото си задължение, той ще види как групата му става клон, а после градът му ще бъде част от кол на Сион. Ще има район с грижовен епископ. Може би някой от синовете или внуците му някой ден ще заведе някой служител на Бог до някой близък хълм и ще каже: „Това би било прекрасно място за храм”.
Моля се където и да сме и каквито и да са нашите задължения в Божието свещеничество, да бъдем единни в каузата да отнесем Евангелието по целия свят и да насърчаваме хората, които обичаме, да се пречистят от греха и да бъдат щастливи с нас в царството Божие. В името на Исус Христос, на Когото тази Църква принадлежи, амин.