Спасителят желае да прощава
Господ ни обича и иска да разберем Неговото желание да прощава.
По времето на земното служение на нашия Спасител много хора Го следвали, включително писари и фарисеи „от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим”1. Един парализиран човек на легло, желаещ да бъде излекуван, бил доведен на едно голямо събиране, но тъй като не успели да се доближат до Спасителя, приятелите му го качили на покрива на къщата, в която се намирал Спасителя, и го спуснали с въже надолу. Виждайки тази демонстрация на вяра, с голяма цел, все още неизвестна на Неговите слушатели, Спасителят обявява, „Човече, прощават ти се греховете”2.
Това трябва да е изненадало мъжа, и макар Писанията да не казват нищо за реакцията му, може би той се е зачудил дали Спасителят разбирал причината за неговото идване.
Спасителят знаел, че много хора Го следвали заради големите Му чудеса. Той вече бил превърнал водата във вино,3 прогонил нечистите духове,4 излекувал сина на благородника,5 прокажения,6 тъщата на Петър,7 и много други8.
Но с този парализиран човек Господ решил да покаже и на учениците, и на клеветниците, Своята изключителна роля на Спасител на света. Когато чули словата на Спасителя, писарите и фарисеите започнали да обсъждат помежду си, като неграмотно богохулстват, стигайки до извода, че само Бог може да опрости грях. Като разбрал какви са мислите им, Спасителят се обърнал към тях с думите:
“Защо разисквате в сърцата си?
Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?9
„Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си”10. И той го направил!
С това чудодейно физическо изцеление Спасителят потвърждава пред всички нас следната безкрайно по-съществена духовна истина: Синът Човешки опрощава грехове!
Докато тази истина е охотно приемана от всички вярващи, не толкова лесно призната е следната важна съпътстваща я истина: Спасителят опрощава грехове „на земята”, а не само в деня на Страшния съд. Той не ни извинява в греховете ни11. Той не оправдава нашето завръщане към минали грехове12. Но когато се покаем и се подчиним на Неговото Евангелие, Той ни прощава13.
В тази прошка ние виждаме приложена хармонично и милостиво както укрепващата, така и изкупваща сила на Единението. Чрез упражняване на вяра в Господ Исус Христос, укрепващата сила на Неговото Единение ни дава сила в момент на нужда14 и неговата изкупваща сила ни освещава, когато „отхвърл(яме) естествения човек”15. Това дава надежда на всички нас, особено на тези, които чувстват, че повтарящата се човешка слабост е отвъд желанието на Спасителя да помага и спасява.
Просветлявайки нашето разбиране,16 Петър веднъж се поинтересувал колко пъти трябва да прости на брат си, след което попитал „До седем пъти ли?” Това би трябвало да бъде повече от достатъчно. Но отговорът на Спасителя ни помага да разберем Неговото милостиво сърце: „Не ти казвам: до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем”17.
Господ ни обича и иска да разберем Неговото желание да прощава. Повече от двадесет пъти в Учение и Завети Господ казва на хората, към които се обръща „греховете ви са опростени” или подобни думи18. В около половината от случаите Божиите думи са насочени към Пророка Джозеф Смит, като понякога се обръща към него насаме, а понякога и в присъствието на други19. Първото от тези обръщения е записано през 1830 г., а последното през 1843 г. По този начин, в продължение на много години Господ повтаря на Джозеф: „Твоите грехове са опростени”.
И докато Джозеф не е виновен в „някои от големите или зловредни грехове”20 не трябва да забравяме, че с много малки изключения, Божиите „седемдесет пъти по седем” не ограничават прошката според сериозността на греха.
Докато говори на старейшините, събрани в Къртланд, Господ казва: „Аз искам вие да победите света; затова ще имам милост над вас”21. Господ познава нашите слабости и вечните последици на „света” върху несъвършените мъже и жени22. Думата затова в този стих е Неговото потвърждение, че само със силата на Неговото състрадание можем накрая да победим света. Как е показано Неговото състрадание? На същите тези старейшини в Къртланд Той казва: „Аз съм ви простил вашите грехове”23. Спасителят желае да прощава.
Никой не твърди, че тази прошка се дава без покаяние. Всъщност, Господ казва: „Аз, Господ, прощавам греховете на онези, които изповядват греховете си пред мен, и молят прошка”, като добавя и предупреждение: „и не са извършили смъртен грях24. Докато Господ не може да гледа на греха „и с най-малка степен на позволение”25 все пак Той различава относителната тежест на някои грехове. Той твърдо заявява, че няма да има прошка за „хулата срещу Светия Дух”26. Той определя и тежестта на убийството27 и набляга на сериозността на сексуалния грях като изневярата.28 При повтарянето на сексуален грях става по-трудно получаването на прошка29. И Той казва: “който съгреши срещу по-голямата светлина, ще получи по-голямото осъждане”30. И все пак, в Своята милост, Той ни дава възможност за напредваме във времето, като не изисква незабавно съвършенство от наша страна. Въпреки всички грехове, извършени поради слабостта на смъртността, когато се покайваме и търсим Неговата прошка, Той ще ни прощава отново и отново31.
Поради тази причина всички ние, включително онези, които се опитват да преодолеят пристрастявания като злоупотреба с вредни вещества или порнография, както и близките им, можем да бъдем сигурни, че Бог ще види нашите праведни усилия и ще ни прости „до седемдесет пъти по седем”, когато покаянието е завършено. Но това не означава, че човек може да се връща към греха безнаказано, когато пожелае32.
Господ винаги се интересува от нашите сърца33 и обяснява, че измамната вяра не оправдава греха34. В тази диспенсация Господ предупреждава един от Своите слуги за такова оправдание, като казва: „Нека (той) се засрами заради шайката на николаитите и заради всички техни тайни мерзости”35. Николаитите са древна религиозна секта, която искала да извършва сексуален грях в като част от вярата в Бог”36. Това не е угодно на Бог37. Неговото състрадание и благоволение не ни оправдават, когато сърцата ни не са задоволени. не са удовлетворени, не се подчиняваме на истината, а намираме удоволствие в неправдата38. По-скоро, след като направим всичко по силите си39, Неговото състрадание и благоволение са средствата, чрез които, с „течение на времето”40, ще победим света чрез укрепващата сила на Единението. Търсейки смирено този скъпоценен дар, „слабите(ни) страни (ще) станат силни”41 и чрез Неговата сила ние бъдем способни да направим онова, което никога не бихме могли да направим сами.
Господ взима под внимание дадената ни светлина42, желанието на сърцето ни43, нашите действия44 и когато ние се покайваме и търсим Неговата прошка, Той прощава. Вземайки предвид нашия собствен живот и този на близките и познатите ни, трябва да сме готови да прощаваме както на себе си, така и на другите45.
В Проповядвайте Моето Евангелие се говори за трудността да преодолееш пристрастяване и се насърчават свещеническите ръководители и членовете да не се шокират и обезкуражават, ако проучватели или нови членове продължават да изпитват трудности с такива проблеми. Вместо това, ние трябва да „покаже(м) увереност в проучвателя и да не бъде(м) осъдителни; трябва да гледа(ме) на това като на временно и разбираемо затруднение”46. Не бихме ли направили поне това за нашите деца и за членовете на нашето семейство, ако те се бореха с подобни проблеми, отклонили ги временно от пътя на праведността? Със сигурност те заслужават нашата непоколебимост, търпение, любов и да — нашата прошка.
На общата конференция през миналия октомври президент Монсън каза:
„Трябва да имаме предвид, че хората могат да се променят. Те могат да оставят зад гърба си лоши навици. Могат да се покаят за прегрешения. …
… Можем да им помагаме да преодоляват своите слабости. Трябва да развиваме способността си да виждаме хората не в настоящето им състояние, а такива, каквито могат да станат”47.
На една конференция на Църквата, подобна на тази, Господ казва на членовете:
„Истина ви казвам, вие сте чисти, но не всички …
защото всяка плът е опорочена пред Мен. …
… защото наистина някои от вас са виновни пред Мен, но Аз ще бъда милостив към слабостите ви”48.
Неговото послание е същото и днес.
Нашият Небесен Отец знае пред какво сме изправени; знае, че всички грешим отново и отново и „не заслужава(ме) да се прославим от Бога”49. Той е изпратил Своя Син, който „знае слабостта на човека и как да подпомага онези, които са изкушавани”50. Неговият Син ни учи: „молете се винаги, та да не изпаднете в изкушение”51. Казано ни е да Го призоваваме за милост, „защото е могъщ да спасява”52. Спасителят ни заповядва да се покаем53 и да прощаваме54. И макар покаянието да не е лесно, като се опитваме с цялото си сърце да се подчиняваме на Неговото Евангелие, Той ни дава следното обещание: „Истина ви казвам, въпреки греховете (ви), сърцето Ми е изпълнено със състрадание към (вас). Аз не ще (ви) отхвърля напълно и в деня на гняв Аз ще помня милост”55. Спасителят желае да прощава.
Всяка седмица Мормонският хор на Табернакъла започва своето вдъхновяващо излъчване с въздействащите думи от познатия химн на У. Фелпс „Пейте нежно в този ден”. Не толкова познати са даващите утеха слова на четвърти куплет:
Свят е Господ, вечен свят,
Словото е благодат: …
Покай се ти …
Греховете ти тежки
Бог с обич бащина ще ни прости56.
Каня ви да помните и да вярвате на Господните слова и да упражнявате вяра за покаяние в Него57. Той ви обича. Той желае да ви прощава. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.