Спазването на заветите ни защитава, подготвя и ни дава сила
Ние сме жени на всички възрасти, които сключват завети и вървят по тази земна пътека отново към Неговото присъствие.
Сестри, ние ви обичаме. Наскоро, докато бях на посещение в Мексико, можах да съзра сестринството, което всички ние чувстваме тази вечер. Представете си следната сцена: Тъкмо бяхме приключили с Неделното училище за деца една неделна сутрин и децата, учителите и аз се отправихме към претъпканото фоайе. Точно тогава се отвори вратата на Младите жени и аз видях младите жени и техните ръководителки. Всички ние се прегърнахме. С децата, държащи се за полите ми и жените, близо до мен, аз исках да изразя чувствата, които имах точно в този момент.
Не говоря испански, затова в ума ми дойдоха само английски думи. Погледнах лицата им и казах: „Ние сме дъщери на нашия Небесен Отец, Който ни обича, и ние Го обичаме“. Всички веднага се присъединиха към това, на испански. Бяхме там, в претъпканото фоайе, рецитиращи заедно темата на Младите жени: Ще „бъдем Божии свидетели по всяко време, във всичко и навсякъде“.
Тази вечер се събираме заедно по целия свят, като Негови ученици, с желание да защитаваме и подкрепяме царството Божие. Ние наистина сме дъщери на нашия Небесен Отец. Ние сме жени на всички възрасти, които сключват завети и вървят по тази земна пътека отново към Неговото присъствие. Спазването на заветите ни защитава, подготвя и ни дава сила.
Сред нас има момичета, които са от Неделното училище за деца. Някои от вас наскоро с обреда на кръщението сте направили тази първа стъпка по пътеката към вечния живот.
Огледайте се. Бъдещето е светло, когато виждате жени, които също са сключили завети и са готови да ви покажат пътя пред вас.
Ако сте на 8, 9, 10 или 11 годишна възраст, в Центъра за конференции, в дома ви или в сграда за събрания някъде по света, може ли да станете? Добре дошли на общото събрание на жените. Моля останете прави, искаме да ви поканим да участвате тази вечер. Ще изтананикам един детски химн. Веднага като го разпознаете, ще започнете ли да пеете с мен? Сега, трябва да пеете толкова силно, че всички да ви чуят.
Учи ме да ходя аз във светлина
и да се моля с любов на Отца,
учи ме как правдата да различа,
учи ме, учи да вървя в светлина.
Останете прави, момичета, а сега всички на 12 години и повече, да запеят втория куплет.
Ела да научим ний заедно с теб,
мое дете, Божия свят завет.
В небето да бъдем с Отца у дома,
да ходим, да ходим ний във светлина1.
Това беше прекрасно. Моля, седнете. Благодаря ви.
Като жени на всякакви възрасти, ние вървим в Неговата светлина. Нашето пътуване по пътеката е лично и добре осветено от любовта на Спасителя.
С обреда и завета на кръщението, а после и получаването на дара на Светия Дух, ние влизаме през портата към пътеката на вечния живот. Старейшина Робърт Д. Хейлз ни пита: „Разбираме ли и разбират ли децата ни, че когато се кръстим, се променяме завинаги?“
Той обяснява, че „Когато разберем своя кръщелен завет и дара на Светия Дух, това ще промени живота ни и ще установи пълната ни преданост към царството Божие. Когато пред нас се появят изкушения, ако се вслушваме, Светият Дух ще ни напомня, че сме обещали да помним нашия Спасител и да спазваме Божиите заповеди“2.
Всяка седмица, като вземаме символите на причастието, ние подновяваме кръщелния ни завет. Старейшина Дейвид А. Беднар казва: „Като стоим във водите на кръщението, ние гледаме към храма. Като вземаме от причастието, ние гледаме към храма. Ние обещаваме винаги да помним Спасителя и да спазваме Неговите заповеди като подготовка, за да участваме в свещените обреди на храма“3.
Храмовите обреди водят до най-великите благословии, които се предлагат чрез Единението на Исус Христос. Това са онези обреди, които са необходими за нашето възвисяване в селестиалното царство. Като се стремим да спазваме нашите завети, нашите чувства за несъвършенство започват да избледняват, докато храмовите обреди и завети оживяват. Всеки е добре дошъл да върви по тази пътека към вечен живот.
Възхитена съм от силата на момичетата, младите и възрастните жени, които съм срещала по света, чиито крака са здраво стъпили на тази пътека. Позволете ми да споделя някои примери за момичета и жени на завета, които съм срещала.
Луана бе на 11 години, когато посетих нейното семейство в Буенос Айрес, Аржентина. Поради травматично събитие в детството й, Луана не можеше да говори. Тя не бе говорила от години. Тя седеше тихо, докато всички ние разговаряхме. Продължавах да се надявам дори и на шепот от нея. Тя ме гледаше вглъбено, все едно казването на думи ми бе ненужно, за да опозная сърцето й. След молитвата, ние станахме да си тръгнем и Луана ми подаде една рисунка. Тя бе нарисувала Исус в Гетсиманската градина. Тогава разпознах нейното свидетелство ясно и силно. Луана бе сключила завет при кръщението си да бъде Божий свидетел „по всяко време, във всичко и навсякъде“4. Тя разбираше Единението на Исус Христос, за което свидетелстваше чрез рисунката си. Беше ли узнала, че чрез укрепващата сила на Единението тя можеше да бъде изцелена и да проговори отново? От този ден преди три години, Луана е напреднала в усилията си да говори. Сега тя участва в Младите жени с приятелките си. Вярна на завета, който е сключила при кръщението си, тя продължава да споделя свидетелството си за Спасителя.
Младежи по целия свят са привлечени от храмовете. В Лима, Перу, срещнах един баща и три от дъщерите му пред входа на храма. Видях светлината в лицата им. Две от дъщерите му бяха тежко инвалидизирани и седяха на инвалидни колички. Третата дъщеря, докато се грижеше за нуждите на сестрите си, обясни, че вкъщи има още две сестри. Те също са в инвалидни колички. Те не могли да пропътуват 14-те часа до храма. Храмът означаваше толкова много за този баща и неговите дъщери, че бяха дошли четиримата този ден в храма — две, за да може просто да наблюдават едната, която можеше да се кръсти за мъртвите и да извърши този свещен обряд. Подобно на Нефи, те „се наслаждава(т) също на заветите Господни“5.
Една неомъжена жена, която познавам, цени ежеседмичния обред на причастието и неговото свещено обещание „за да може (тя) винаги да има Неговият Дух да бъде с (нея)“6. Това постоянно спътничество е обещание, което смекчава нейната самота. Дава й сила да се потопи в развиването на талантите си и на желанието да служи на Господ. Тя е открила голяма радост в службата на децата в живота й и когато търси мир, ще я намерите в храма.
Последно, една възрастна жена, на около 90 години, е гледала как децата и внуците й растат и как идват правнуците й на този свят. Подобно на много от нас, тя е имала живот, изпълнен със скърби, страдания и неописуема радост. Тя признава, че ако трябваше да пренапише историята на живота си, нямаше да включи някои от вече написаните глави. Но тя казва с усмивка: „Трябва още малко да поживея, за да видя какво ще стане!“ Тя продължава да се държи здраво за заветите по пътеката.
Нeфи учи:
„След като бъдете в тази стеснена и тясна пътека, аз бих попитал дали всичко е сторено? И ето, аз ви казвам: Не! …
Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: (Ние) ще има(ме) вечен живот“7.
Всяка от нас е на тази пътека. Тази вечер ние пяхме за вървенето по пътеката в светлина. Като сестри, ние сме силни. Заедно с Бог, ние не можем да бъдем спрени.
Господ казва на Ема Смит: „Издигни сърцето си и ликувай, и се придържай към заветите, които си сключила“8.
Радваме се, че чрез спазването на нашите завети, можем да чувстваме любовта на нашия Небесен Отец и нашия Спасител Исус Христос. Свидетелствам, че те са живи. В името на Исус Христос, амин.