2014 г.
Да стигнеш до край
Май 2013


Да стигнеш до край

Ние всички можем да бъдем по-постоянно заети с мисионерската работа, като заменим нашия страх с истинска вяра.

Този септември ще станат 60 години откакто се върнах у дома от мисията ми в Англия. Три дни след като се върнах, отидох с мой приятел на празненство по случай започването на новата учебна година в Университета на Юта. Той ми каза за красива второкурсничка на име Барбара Боуен, с която смяташе, че трябва да се запозная. Той я доведе, запозна ни и ние започнахме да танцуваме.

За съжаление, това беше т. нар. „танц с потупване“, което означава, че танцуваш с момичето, докато не дойде някой, който да те потупа по рамото и не заеме твоето място. Барбара беше жизнерадостна и популярна, затова аз танцувах с нея само за по-малко от минута преди друг млад мъж да дойде и да ме потупа по рамото.

Това просто не беше приемливо за мен. Бях научил на моята мисия за важността на това да стигнеш до край и да затвърдиш действията си, затова взех телефонния й номер и й се обадих на следващия ден да я поканя на среща, но тя беше заета с учене и други ангажименти. За щастие, моята мисия ме беше научила да бъда настоятелен, дори когато се чувствам обезкуражен, и накрая успях да си уговоря среща. И тази среща доведе до други срещи. По някакъв начин по време на тези срещи аз успях да я убедя, че съм единствения и истински завърнал се мисионер, поне до колкото това засягаше нея. Днес, 64 години по-късно, имаме седем деца, много внуци и пра-внуци, които са доказателство за важната истина, че независимо колко добро е посланието ви, може да не получите шанс да го оповестите без последователност и упоритост да стигнете до край.

Сигурно за това почувствах ясно, че трябва днес да стигна до края на посланията ми от предишните две общи конференции.

На конференцията от октомври 2011 г. аз настоявах, че трябва да помним следните важни думи на Бог: „Защото тъй ще се нарича Моята църква през последните дни, тъкмо Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“1.

С тези думи Бог ясно казва, че това не е само формално название, а името, с което да се нарича Неговата Църква. Поради ясното Му заявяване, ние не трябва да наричаме църквата с никакви други имена като „Мормонска църква“ или „Църквата на Светиите от последните дни“.

Терминът мормон може правилно да се използва в определен контекст, когато се отнася за членове на църквата като например „мормонските пионери“, или институции — например Мормонския хор на Табернакъла. Членовете на Църквата са познати като мормони и в общуване с хора, непринадлежащи на нашата вяра, ние можем подходящо да се наричаме мормони, стига да свържем това с пълното име на Църквата.

Ако членовете се научат да използват правилното име на църквата във връзка с думата мормон, това ще подчертае, че ние сме християни, членове на Църквата на Спасителя.

Братя и сестри, нека стигнем до край и да развием навика винаги да поясняваме, че принадлежим към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Второто послание, което смятам, че трябва да следвам до край е от това, което споделих, на последната обща конференция, когато поощрих членовете да се молят, за да могат да доведат поне един човек, когото да поканят да научи за възстановеното Евангелие преди Коледа. Много членове на Църквата споделиха с мен за някои специални преживявания, в следствие на молбата им към Бог за мисионерка дейност.

Един завърнал се мисионер например, специално се молел да бъде отведен към подготвения човек, когото може да покани. Името на бивша състудентка изникнало в съзнанието му. Той се свързал с нея във фейсбук и научил, че тя се е молила за цел и смисъл в живота. Той стигнал докрай тъкмо на време, когато тя търсела истината, и през декември тя била кръстена.

За много подобни покани ми е споделяно, но само част от тях са били довършени до край, както този брат е сторил.

Аз силно вярвам в принципа за следването до край. Както е казано в Проповядвайте Моето Евангелие: „Отправянето на покана без затвърждаващи действия е като започване на пътуване без завършването му или като купуване на билет без да отидете на театър. Без завършване на действието поетото обещание е напразно2“.

Проповядвайте Моето Евангелие учи всички как не само да се кани, но и как да се следват до край поканите. Целта на мисионерската работа е определена като покана към „другите да дойдат в Христа, като им помагате да приемат възстановеното Евангелие чрез вяра в Исус Христос и Неговото Единение, покаяние, кръщение, получаване на дара на Светия Дух и издържане до края“3.

Поканата определено е част от процеса. Но забележете, че има много повече мисионерска работа за членовете, от колкото само отправянето на покани към хората да чуят мисионерите. Това включва следване до край на мисионерите в развиването на вярата, мотивиране за покаяние, подготовка за сключване на завети и устояване до края.

Този принцип за следване до край е показан в книгата Деянията:

„Един ден когато Петър и Иоан отиваха в храма. …

Някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма;

Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; В името на Исус Христа Назарянина, (стани и) ходи“.

Това е силна покана от един Божий служител, нали? Но Петър не спира с поканата. Текста на Писанията ни казва: „И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

И той като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога“4.

С други думи, Петър не само използва своята свещеническа власт и кани човека да стане и ходи. Той следва до край своята покана, като се протяга към мъжа, хваща го за дясната ръка, вдига го и след това влиза с него в храма.

В духа на примера на Петър, нека да предположа, че ние всички можем да бъдем по-постоянно заети с мисионерската работа, като заменим нашия страх с истинска вяра, като каним някого поне веднъж на тримесечие — или четири пъти в годината — да бъде обучаван от пълновременни мисионери. Те са подготвени да обучават с Духа чрез искрено и сърдечно вдъхновение от Бог. Заедно можем да следваме до край нашите покани и да хващаме другите за ръка, да ги вдигаме и да вървим с тях в тяхното духовно пътуване.

За да ви помогна в този процес, каня всички членове, независимо от моментното призование или ниво на дейност в църквата, да се сдобият с екземпляр на Проповядвайте Моето Евангелие. Можете да го намерите в нашите центрове за разпространение и също така онлайн. Онлайн версията може да бъде четена и теглена безплатно. Това е наръчник за мисионерска работа, което означава, че е наръчник за всеки от нас. Прочетете го, изучавайте го и след това приложете каквото сте научили, за да разберете как да водите душите при Христос чрез покана и следване до край. Както казва президент Томас С. Монсън: „Сега е моментът за членовете и мисионерите да се обединят, да работят заедно, да се трудят в Господното лозе, за да Му доведат души“5.

Исус Христос учи апостолите Си:

„Жетвата е изобилна, а работниците малко;

затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си6“.

Бог отговори на тази молитва в наши дни с най-големия брой пълновременни мисионери в историята на света. В тази нова вълна от верни работници, Бог ни дава още една възможност да Му помогнем във великата жътва на души.

Има практически начини членовете да помогнат и подкрепят нашите невероятни мисионери. Например, можете да кажете на мисионерите, че изучавате Проповядвайте Моето Евангелие и да ги помолите да ви покажат какво те са научили от своето обучение. Като споделяте едни с други, увеличеното доверие между членовете и пълновременните мисионери със сигурност ще се развие, точно както Бог е наредил:

„А всеки човек да може да говори в името на Бога Господа, тъкмо Спасителя на света“7.

И също: „Ето, Аз ви изпратих да свидетелствате и да предупреждавате людете, и подобава на всеки човек, който е бил предупреден, да предупреди ближния си“8.

Братя и сестри, можете ли да си представите последствията ако семейства и приятели включат нещата, които научават от своето изучаване на Проповядвайте Моето Евангелие в своите писма и имейли до техните пълновременни мисионери? Можете ли да си представите благословиите, които ще дойдат при семействата, когато те знаят и разбират по-добре какво ще изучават синовете и дъщерите им на своите мисии? Можете ли да си представите забележителните благословии на изкупителна благодат, които ще получим, заедно и като отделни хора, както е обещал Спасителя на всички, които свидетелстват в процеса на канене на душите да дойдат при Него, и после следването до край на тези покани.

„Вие сте благословени — казва Бог чрез Пророка Джозеф Смит, — защото свидетелството, което сте дали, е записано в небесата, за да го гледат ангелите; и те се радват за вас, и греховете ви са ви простени“9.

“Защото Аз ще опростя вашите грехове с тази заповед: да останете непоколебими в ума си … в даването на свидетелство на целия свят за онези неща, които са ви съобщени“10.

Ако положим усилията, Господ няма да ни разочарова. Виждал съм неописуемата радост, която придружава вдъхновената от свидетелство покана и следването до край с вяра сред членовете на църквата по целия свят. Наскоро в Аржентина насърчавах членовете да поканят някого в църквата преди тази Обща конференция. Осем-годишно момче на име Джошуа ме послушал и поканил своя най-добър приятел и семейството му на дни на отворените врати в техния клон в Буенос Айрес. Нека ви прочета от писмото, което получих, в което се обяснява за поканата на Джошуа и следването й до край с вяра:

„На всеки няколко минути (Джошуа) тичаше до вратата да види дали те идват. Той каза, че знае, че те ще дойдат.

Времето минаваше и приятелят на Джошуа не дойде, но Джошуа не се предаде. Той с вяра проверяваше на вратата на всеки няколко минути. Стана време да прибираме нещата, когато Джошуа започна да скача насам-натам и обяви: „Те са тук! Те са тук!“ Аз погледнах и видях цяло семейство да приближава църквата. Джошуа изтича навън да ги посрещне и прегърна приятеля си. Те всички влязоха и явно много им хареса преживяното на дните на отворени врати. Те си взеха няколко брошури и прекараха доста време, запознавайки се с нови приятели. Беше чудесно да видя вярата на това малко момче и да знам, че децата от началното училище също могат да бъдат мисионери“11.

Свидетелствам, че когато работим заедно, търсим подготвения човек, каним и довършваме до край започнатото, Господ ще ни се усмихне и стотици хиляди Божии чеда ще открият мир в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Нека Бог благослови всички ни в усилията да ускорим делото на спасението, смирено се моля в името на Исус Христос, амин.