Мъжът със свещеничеството
Можете да бъдете отличен, средно добър или лош пример. Дори и да си мислите, че за вас това няма значение, за Господ има.
Всички ние си имаме герои, особено когато сме малки. Аз съм роден и отраснах в Принстън, Ню Джързи, САЩ. Най-известните спортни отбори близо до нас бяха в Ню Йорк. В града имаше три професионални бейзболни отбора в онези далечни дни: Бруклин Доджърз, Ню Йорк Джайънтс и Ню Йорк Янкиз. Филафелфия бе още по-близо до нашия дом и бейзболните отбори от там се казваха Атлетикс и Филиз. Можех да си избера за мои герои много от играчите.
Джо Димаджио, който играеше за Ню Йорк Янкиз, стана моят бейзболен герой. Когато братята и приятелите ми играеха бейзбол в училището до нас, се пробвах да замахвам с бухалката като Джо Димаджио. Това се случваше преди ерата на телевизията (в древната история), така че разполагах само със снимки от вестници, за да копирам неговия замах.
В младежките ми години моят баща ме заведе на стадиона на Янките. Само тогава видях Джо Димаджио да играе. Като че ли все още пред очите ми го виждам да замахва с бухалката и бялата топка да лети направо към трибуните в централната част.
Моите бейзболни умения никога не се доближиха до тези на моя герой от детството. Но няколкото пъти, когато добре ударих бейзболната топка, имитирах нивото на неговия мощен замах, доколкото можех.
Когато си избираме герои, започваме съзнателно или несъзнателно да копираме това, на което най-много се възхищаваме в тях.
За щастие, моите мъдри родители ми представяха велики герои, докато бях дете. Моят баща ме заведе на стадиона Янки само веднъж, за да гледам как играе моят герой, но всяка неделя той ми позволяваше да виждам как един свещеник става герой. Този герой изигра ключова роля в живота ми. Баща ми бе клоновият президент на малък клон и събранията се провеждаха в нашия дом. В неделя сутрин холът се превръщаше в зала за събрания. Никога нямаше повече от 30 присъстващи.
Един млад мъж докарваше майка си на събранията, но никога не влизаше вкъщи. Той не бе член. Баща ми успя да излезе навън при паркиралата кола и да го покани вкъщи. Той се кръсти и бе моят първи и единствен ръководител в Аароновото свещеничество. Той стана моят герой в свещеничеството. Все още си спомням дървената статуя, която ми даде като награда, след като нарязахме дърва за една вдовица. Опитвал съм се да бъда като него, когато съм заслужавал похвала като Божий служител.
Избрах си един друг герой в този малък клон на Църквата. Той беше американски морски пехотинец и идваше на събранията в зелената си униформа. Самият факт, че тогава имаше война, го направи мой герой. Военноморските сили го бяха изпратили в университета Принстън да продължи образованието си. Но много по-важно за мен от военната му униформа бе да го гледам как играе на стадиона Палмър като капитан по американски футбол на университета Принстън. Виждах го как играе в университетския отбор по баскетбол, а също и като звездния кечер в техния отбор по бейзбол.
Още повече, че през седмицата той идваше вкъщи и ми показа как да хвърлям баскетболна топка с лява и дясна ръка. Каза ми, че ще имам нужда от това умение, защото един ден ще играя в добри отбори по баскетбол. Тогава не го осъзнавах, но в продължение на години за мен той бе модел на истински мъж в свещеничеството.
Независимо дали иска или не, всеки от вас ще бъде пример за мъж със свещеничеството. Вие сте станали като запалена свещ, когато сте приели свещеничеството. Господ ви е сложил на свещника, за да осветявате пътя на хората около вас. Това се отнася особено за членовете във вашия свещенически кворум. Можете да бъдете отличен, средно добър или лош пример. Дори и да си мислите, че за вас това няма значение, за Господ има. Той го е казал по следния начин:
„Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм не може да се укрие.
И когато запалят светило, не го турят под шиника, но под светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“1.
Бил съм благословен с примерите на чудесни свещеници в кворумите, където съм имал щастието да служа. Можете да направите това, което те са направили за мен, като бъдете пример за подражание за околните.
Виждал съм три общи черти на свещениците, които са мои герои. Едната е неизменната молитва, втората е навикът да служат и третата е твърдото решение да бъдат честни.
Ние всички се молим, но свещеникът, в който желаете да се превърнете, се моли често и с истинско намерение. Вечер трябва да коленичите и благодарите на Бог за вашите благословии през деня. Благодарете Му за вашите родители, учители и чудесните примери за подражание. Във вашите молитви точно описвайте кой и как е благословил живота ви през деня. Това ще отнеме повече от няколко минути и ще изисква да се замисляте по-сериозно. Този процес ще ви изненада и промени.
Молейки се за прошка, ще осъзнаете, че прощавате на околните. Благодарейки на Бог за Неговото милосърдие, ще мислите поименно за хора, които имат нужда от вашето милосърдие. Пак казвам, че това преживяване ще ви изненадва всеки ден и с времето ще ви променя.
Обещавам ви, един ден ще бъдете променени от толкова силна молитва и наистина ще почувствате, че сте чедо на Бог. Когато усетите, че сте чедо на Бог, ще осъзнаете, че Той очаква много от вас. И защото сте Негово чедо, Той очаква да следвате Неговите учения и тези на Неговия скъп Син, Исус Христос. Той ще очаква да бъдете щедри и любезни с околните. Ще се разочарова, ако бъдете горделиви и себични. Ще ви благослови да имате желанието да мислите първо за другите.
Някои от вас вече служат като пример за отдадена свещеническа служба. В храмове по света свещеници пристигат преди изгрев слънце. Някои служат много след като се стъмни. В този свят няма признание или обществени одобрения за тази саможертва на време и усилия. Ходил съм до храма с млади хора да служат на хората в света на духовете, които не могат да получат благословиите за себе си.
Виждайки по-скоро щастие, отколкото умора в лицата на членовете, които служат там от рано и до късно, знам, че има славни награди в този живот за тази отдадена свещеническа служба, но това е само мъничка част от радостта, която ще споделят с хората в света на духовете, на които служат.
Виждал съм същото това щастие на лицата на членовете, които споделят с други хора относно благословиите да бъдат част от царството Божие. Знам за един президент на клон, който почти всеки ден представя на мисионерите хора, на които да преподават. Само допреди няколко месеца той все още не бил член на Църквата. Сега мисионерите преподават уроци и клонът се разраства и засилва, благодарение на него. Но по-важното е, че той е светлина за околните, които ще отворят своята уста и по такъв начин ще ускорят Господното събиране на чедата на Небесния Отец.
Молейки се и служейки на ближните, знанието ви, че сте дете на Бог, и чувствата ви към Него, ще растат. Ще осъзнавате по-добре, че Той скърби, когато по някакъв начин не сте честни. Ще бъдете по-решени да спазвате обещанията си към Бог и други хора. Ще си давате по-ясна сметка, когато вземате нещо, което не ви принадлежи. Ще бъдете по-честни с вашите работодатели. Ще бъдете по-решени да пристигате навреме и да изпълнявате всяка поставена от Господ задача, която сте приели да свършите.
Вместо да се чудят дали домашните им учители ще дойдат, децата и семействата, на които сте призовани да преподавате, ще очакват с нетърпение вашето посещение. Моите деца са получили тази благословия. Докато растяха, свещенически герои им помагаха да проправят пътя си в служба на Господ. Този благословен пример се прехвърля на третото поколение.
Посланието ми също така цели да изрази благодарност.
Благодаря ви за вашите молитви. Благодаря ви, че коленичите в признание на факта, че не разполагате с всички отговори. Вие се молите на Бога на Небесата, за да изразите благодарността си и да призовете Неговите благословии във вашия живот и в този на вашите роднини. Благодаря ви за вашата служба към ближните и за моментите, когато не сте усещали необходимост от признание за вашето служение.
Ние сме приели Господното предупреждение, че ако търсим признателност за нашата служба в този свят, можем да изгубим по-славни благословии. Запомнете следните думи:
„Внимавайте да не вършите делата на правдата си сред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае, какво прави десницата ти,
за да става твоята милостиня в тайно; и Твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“2.
На хората, които са ми служели като пример за чудесни свещеници, не им е лесно да разпознаят, че притежават геройски качества. Всъщност, изглежда им е трудно да виждат нещата, на които така се възхищавам. Споменах, че баща ми бе предан президент на малък клон на Църквата в Ню Джързи. По-късно той стана член на Общия съвет на Неделното училище на Църквата. Все пак обаче внимавам да говоря със скромност относно неговата свещеническа служба, защото той бе скромен.
Същото важи и за морския пехотинец, който бе моят герой в детството. Той никога не ми говореше за свещеническата си служба или постижения. Той просто служеше. Научавах за неговата преданост от други хора. Дори и да виждаше чертите, на които се възхищавах, не си даваше сметка.
Съветът ми към вас, желаещите да благославяте околните с вашето свещеничество, се отнася за живота, който е таен за всички, но явен за Бог.
Молете Му се. Благодарете Му за всичко добро във вашия живот. Питайте Го кои са хората, които е поставил на вашия път, за да им служите. Молете се да ви помага да извършвате тази служба. Молете се, за да можете да прощавате и на вас да ви прощават. И тогава им служете, обичайте ги и им прощавайте.
Най-вече, запомнете, че от цялото ваше служение най-славното е да помагате на хората да бъдат достойни за вечен живот. Бог ни е дал тези всеобхватни указания как да използваме нашето свещеничество. Той е съвършеният пример за това. В малка степен виждаме този пример в Неговите най-добри ученици на земята:
„И Господ Бог говори на Моисей, казвайки: Небесата са много и не могат да бъдат преброени за човека. Но за Мен те са преброени, защото са Мои.
И тъй както ще премине една земя с небесата си, тъкмо тъй друга ще дойде. И няма край на делата Ми, нито на словата Ми.
Защото ето, това е делото Ми и славата Ми — да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“3.
Трябва да помагаме в това дело. Всеки от нас е важен. Били сме подготвени за нашето време и място в последните дни на това свято дело. Всички ние сме били благословени с примери на хора, които са си поставили това дело като най-висша цел в своя живот на земята.
Моля се да си помагаме взаимно да бъдем готови за тази възможност.
Бог Отец живее и ще отговори на вашите молитви за помощта, от която се нуждаете да Му служите достойно. Исус Христос е възкресеният Господ. Това е Неговата Църква. Свещеничеството, на което сте носители, е силата да действате в Негово име в Неговото дело, за да служите на Божииите чеда. Ако отдавате цялото си сърце на това дело, Той ще ви прави по-силни. Обещавам това в името на Исус Христос, нашия Спасител, амин.