Нека не поемаме по грешния път

От старейшина Клаудио Д. Сивик

От Седемдесетте

Моля се да не изгубваме от очи пътя, за да можем винаги да имаме връзка с небесата.

Едно малко момче се упражнявало да свири на пиано и когато един продавач го видял през прозореца, попитал: „Майка ти вкъщи ли е?“

Детето отвърнало: „Ами … вие как мислите?“

Нашите скъпи пет деца свирят на пиано благодарение на насърчаването от страна на моята съпруга! Когато учителят пристигаше в нашата къща, синът ни, Адриан, бягаше и се криеше, за да се измъкне от урока. Но един ден нещо чудесно се случи! Той се влюби така силно в музиката, че продължи сам да се упражнява.

Прекрасно ще е да постигнем това в процеса на нашето обръщане във вярата. Би било прекрасно да имаме желание дълбоко в нашите сърца да спазваме заповедите, без някой непрестанно да ни напомня за тях и да сме твърдо убедени, че ако вървим по правилната пътека, ще получим благословиите, обещани в Писанията.

Преди няколко години с моята съпруга, дъщеря ни, Евелин, и семеен приятел отидохме в националния парк „Арките“. Една от най-известните арки се нарича Фината арка. Решихме да вървим 2 км., изкачвайки се по планината, за да стигнем до арката.

Започнахме да вървим с голям ентусиазъм, но не след дълго те имаха нужда от почивка. Поради моето желание да стигна до там, реших да продължа сам. Без да обърна внимание по коя пътека трябва да се движа, последвах един мъж пред мен, който вървеше с голяма увереност. Пътеката ставаше все по-трудна и се налагаше да прескачам от камък на камък. Поради трудността бях сигурен, че жените в моята група никога не биха се справили. Изведнъж видях Фината арка, но за моя огромна изненада забелязах, че тя бе недостижима за мен.

С голямо разочарование реших да се върна. С нетърпение изчаках да се срещна отново с останалите. Веднага ги попитах: „Стигнахте ли до Фината арка?“ Бяха щастливи да ми кажат, че са стигнали. Обясниха ми, че са следвали табелите по пътя и с внимание и усилие бяха стигнали до целта.

За нещастие, аз бях поел по грешен път. Колко важен урок научих през онзи ден!

Колко често поемаме по грешен път и се оставяме да бъдем водени от тенденциите в света? Винаги трябва да се питаме дали изпълняваме словата на Исус Христос.

В книгата на Иоана се съдържа едно чудесно учение:

„Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.

Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо“ (Иоана 15:4–5).

Използвайки тази аналогия, виждаме съвсем тясната, съвършена връзка, която съществува с Исус Христос, и важността, която Той отдава на всеки един от нас. Той е източникът на живата вода и начинът, по който тя стига до нас, сокът, който ни позволява да бъдем подхранени, за да можем да принесем повече плод. Като клони — или зависещи от Него същества — Исус Христос ни учи по такъв начин, че никога да не омаловажаваме стойността на Неговите учения.

Можем да допуснем сериозни грешки и ако не ги поправим навреме, те могат завинаги да ни отклонят от правилната пътека. Ако се покаем и поправим, тези преживявания ще ни позволят да се смирим, да променим нашите действия и отново да се доближим до нашия Небесен Отец.

Бих желал да дам пример за това, като се позова на един от най-драматичните моменти в живота на Пророка Джозеф Смит. Посредством това преживяване Спасителят ни дава безценни учения относно принципи, които трябва да помним цял живот. То се случило, когато Мартин Харис изгубил 116-те преведени страници от първата част на Книгата на Мормон.

След като се покаял, че не последвал съвета на Бог, Пророкът получил откровението, намиращо се в раздел 3 на Учения и Завети (вж. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 75–78). От написаното в стихове от 1 до 10 бих желал да подчертая три принципа, които винаги следва да помним:

1. Делата и целите на Бог не могат да бъдат осуетени.

2. Не трябва да се страхуваме от човек повече отколкото от Бог.

3. Има нужда от постоянно покаяние.

В стих 13 Господ ни учи на четири действия, които никога не бива да правим:

1. Да не зачитаме Божиите съвети.

2. Да нарушаваме най-свещените обещания, които сме дали на Бог.

3. Да се осланяме на нашата лична преценка.

4. Да се хвалим с нашата собствена сила.

Моля се да не изгубваме от очи пътя, за да можем винаги да имаме връзка с небесата и теченията на света да не могат да ни завличат.

Ако някой от вас стигне до изоставяне на Божията пътека — в който и да е момент по пътя — с огромно съжаление ще усетите горчивината от това да не зачитате Божиите съвети, да нарушавате най-свещените обещания, които сте му дали, да се осланяте на вашата преценка или да се хвалите с вашата собствена сила.

Ако това е така, умолявам ви да се покаете и да се завърнете на правилната пътека.

Веднъж едно внуче се обадило на дядо си, за да му честити рождения ден. Попитало го на колко е години. Той отвърнал, че е станал на 70 години. Внучето му се замислило за момент и попитало: „Дядо, ти от една година ли започна?“

През детството и младежките години хората смятат, че никога няма да остареят; смъртта не им изглежда действителна — тя се отнася за много, много възрастни хора — и докато се стигне до този момент има цяла вечност. Докато времето минава, месеци и сезони се сменят, на лицето започват да се появяват бръчки, нуждата от посещения при лекаря става по-голяма.

Ще дойде денят, когато отново ще се срещнем с нашия Изкупител и Спасител, Исус Христос. Моля се на това събитие да можем да Го разпознаем поради нашето знание за Него и това, че сме следвали Неговите учения. Той ще ни покаже белезите на Неговите ръце и крака и ще се съберем заедно в дълга прегръдка, плачейки от радост, че сме следвали Неговия път.

Свидетелствам на четирите краища на земята, че Исус Христос е жив. Той ни увещава: „Вслушайте се, о, вие, народи на земята и чуйте словата на онзи Бог, Който ви създаде“ (У. и З. 43:23). Нека имаме способността да схванем, да се вслушаме, да разберем и правилно да изтълкуваме посланието на „онзи Бог, който (ни) създаде“, за да не се отклоняваме от Неговия път. За това се моля в името на Исус Христос, амин.