Изкупителят Христос
Жертвата (на Изкупителя) благословя всички, започвайки от Адам, чак до последното човешко същество.
Исус Христос, Синът Божий, се родил и умрял при уникални обстоятелства. Тоя живял и израснал в скромни условия, без материални притежания. Казвал за Себе Си: „Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони” (Лука 9:58).
Никога не получил почести, услуги, признателност, нито пък специално отношение от политическите ръководители на земята, както и от религиозните ръководители по Негово време. Нито заел място в най-висшите места на синагогите.
Проповядването Му било просто, и въпреки че бил следван от тълпи хора, Неговото служение винаги се състояло в благославяне на всеки човек поотделно. Той извършил множество чудеса сред хората, които Го приемали като Божий пратеник.
Той дал на апостолите Си властта и силата да извършват чудеса: „делата, които върш(и) (Той)“ (Иоана 14:12) и по-велики от Неговите, но никога не им предоставил привилегията да прощават грехове. Враговете му чувствали гняв, чувайки Го да казва: „иди си, отсега не съгрешавай вече“ (Иоана 8:11) или „прощават ти се греховете“ (Лука 7:48). Това право принадлежало единствено на Него, защото Той е Синът Божий и защото Той щял да заплати за греховете чрез Своето Единение.
Силата Му над смъртта
Силата Му над смъртта е още едно божествено качество. Великят Яир, началник на синагогата, Го умолявал „да влезе в къщата му; защото имаше едничка дъщеря, … и тя беше на умиране“ (Лука 8:41–42). Учителят дочул молбата му и докато разговаряли, един слуга дошъл при Яир и му казал: „Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя“ (Лука 8:49). Влизайки в къщата, Исус моли всички да излязат навън и веднага, вземайки ръката й, Той й рекъл: „Стани!“ (Лука 8:54).
В друг случай, докато бил на път към град Наин, Той се натъкнал на едно погребение, на вдовица ридаеща за смъртта на единствения си син. Изпълнен с милост, Той докоснал носилото и казал: „Момче, казвам ти, стани“ (Лука 7:14). Виждайки чудото, хората възкликват: „Велик пророк се издигна между нас; и … Бог посети Своите люде“ (Лука 7:16). Това чудо е още по-забележително, тъй като младият мъж бил обявен вече за починал и били на път да го погребат. Връщането към живот на двама млади хора, доказателството за Неговата власт и сила над смъртта, удивило неверниците и изпълнило със страх хулителите.
Третият пример е най-впечатляващ. Марта, Мария и Лазар са брат и две сестри, които Исус посещавал често. Когато Го информирали, че Лазар е болен, Той се забавил два дни, преди да тръгне да види семейството. Утешавайки Марта след смъртта на нейния брат, Той категорично й засвидетелства: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее“ (Иоана 11:25).
Когато Спасителят кара опечалените да преместят камъка от гроба, Марта свенливо Му прошепва: „Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба“ (Иоана 11:39).
Тогава Исус с любов й напомня: „Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?“ (Иоана 11:40). След като казва това, Той извиква:
„Лазаре, излез вън!
и умрелият излезе“ (Иоана 11:43–44).
След като Лазар бил в гроба в продължение на четири дни, враговете на Божия Син се сблъскали с неоспоримо доказателство, което не можели да пренебрегнат, омаловажат или изопачат, и все пак безчувствено и злонамерено „от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят“ (Иоана 11:53).
Новата заповед
По-късно, когато живият Христос празнува последната Си Пасха в Ерусалим заедно с апостолите, Той установява обреда на причастието и им дава заповедта да се обичат един друг чрез искрена служба.
Страданието Му в Гетсиманската градина
След това, чрез най-възвишения Си израз на любов към човечеството, и напълно упражнявайки Своята воля, Той смело и решително се сблъсква с най-тежкото Си изпитание. В Гетсиманската градина, в пълна самота, Той страда в най-тежка агония, кървейки от всяка пора. В пълна отдаденост към Своя Отец извършва Единение за нашите грехове и взема върху Си болестите и страданията, за да може да знае как да ни утешава (вж. Алма 7:11–13).
Ние сме задължени на Него и на нашия Небесен Отец, защото жертвата Му благословя всички, започвайки от Адам, чак до последното човешко същество.
Осъждането и разпъването на Спасителя
След като приключило страданието Му в Гетсиманската градина, Той по Свое желание се предал на хулителите Си. Предаден от един от близките си хора, Той бил осъден прибързано, по един несправедлив и незаконен начин, чрез манипулиран и непълен съдебен процес. Същата вечер бил обвинен в престъпление за богохулство и бил осъден на смърт. Тъй като им свидетелствал, че е Божият Син, Неговите врагове, в своята омраза и жажда за отмъщение, заговорничели, така че Пилат да Го осъди. Във връзка с това, те променили обвинението от богохулство на бунт, така че смъртта Му да бъде чрез разпятие.
Осъждането Му сред римляните било дори още по-жестоко: техните подигравки и присмех относно духовното Му царство, унизителната коронация с венец от тръни, Неговото мъчително бичуване и продължителната агония на публичното Му разпъване били всички едно ясно предупреждение за всеки човек, който имал смелостта да се заяви за Негов последовател.
Във всеки момент от страданието Си, Спасителят на света демонстрирал изключителен самоконтрол. Той винаги се грижил да благославя хората; с доброта и чувство умолявал Иоан да се грижи за майка Му Мария. Той помолил Небесния Отец да прости на войниците, които Го разпънали. Изпълнил Своето дело на земята, Той предал духа Си на Бог и издъхнал. Физическото тяло на Христос било занесено до гробницата и останало там в продължение на три дни.
Делото на Изкупителя измежду мъртвите
Докато учениците Му страдали от мъка, обезсърчение и несигурност, нашият Спасител, в различен етап от чудния план на Своя Отец, продължил служението Си по един нов начин. За краткия период от три дни, Той се трудил неуморно да организира огромното дело на спасение сред мъртвите. Онези дни се превърнали в едни от най-обнадеждаващите за Божието семейство. По време на това Свое посещение, Той организирал верните Си последователи, така че да споделят радостните послания на изкуплението на онези, които не са получили великия план в смъртния си живот, както и на хората, които са го отхвърлили. Сега те се сдобили с възможността да бъдат освободени от пленничеството си и да бъдат изкупени от Бога, както на живите, така и на мъртвите (вж. У. и З. 138:19, 30–31).
Първите плодове на Възкресението
Завършвайки делото Си в света на духовете, Той се завърнал на земята — да обедини навеки Своето духовно и физическо тяло. И въпреки, че показал авторитетно силата Си над смъртта, записки от Писанията показват, че хората, които Той върнал към живот преди Възкресението Си, са били върнати към един живот, чудотворно удължен; те все пак ще умрат.
Христос е първият възкресен, който никога не ще умре, като притежава завинаги едно съвършено, вечно тяло. Във възкресеното Си състояние, Той се явил на Мария, която веднага щом Го видяла започнала да го възхвалява. Нашият Изкупител, с изключителна нежност, я предупредил за Своето ново и славно състояние: „Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца“ (Иоана 20:17) — даващ допълнително свидетелство, че Неговото служение в света на духовете е реално и пълно. След това, използвайки език, който потвърждава реалността на Неговото Възкресение, Той заявява: „Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“ (Иоана 20:17). След като отива при Своя Отец, Той се завръща отново и се явява на Своите апостоли: „показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа“ (Иоана 20:20).
Изкупителят ще се завърне
Свидетелствам, че Исус ще се завърне по начин, много различен от Своето първо пришествие. Ще дойде в сила и слава, с всички праведни и вярващи светии. Ще дойде като Цар на царете и Господ на господарите, като Князът на мира, обещаният Месия, Спасителят и Изкупителят, да съди живи и мъртви. Аз Го обичам и Му служа и се моля всички да Му служим с радост и отдаденост и да Му останем верни до края. В Неговото име, това на Исус Христос, амин.