Бъдете силни и смели
Нека всички ние имаме смелостта да се борим с общоприетото, куража да държим на принципа.
Мои обични братя, колко е хубаво отново да бъдем заедно. Моля се за небесната помощ, докато откликвам на отговорността да се обърна към вас.
Давам си сметка, че извън този величествен Център за конференции много хиляди от вас са дошли в сгради за събрания и други места в по-голямата част от света. Ние сме едно цяло, тъй като ни е поверено Божието свещеничество.
Тук сме на земята в забележителен период от историята й. Нашите възможности са почти неограничени, но въпреки това се изправяме пред много предизвикателства, някои от които са уникални за нашето време.
Живеем в един свят, където моралните ценности до голяма степен са захвърлени настрана, грехът скандално е на показ, а изкушенията да се отклоним от стеснената и тясна пътека ни заобикалят отвсякъде. Изправени сме пред постоянен натиск и коварни влияния, които разрушават всичко, което е благоприлично и се опитват да ги заместят с повърхностните философии и практики на светското общество.
Поради тези и други предизвикателства, решенията, които трябва да взимаме постоянно, могат да определят съдбата ни. За да вземем правилните решения трябва смелост — смелост да кажем „не“, когато е необходимо, смелост да кажем „да“, когато е правилно, смелост да направим правилното нещо, защото е правилно.
Понеже склонността на съвременното общество е да се отдалечава от ценностите и принципите, които ни е дал Господ, ние почти сигурно ще бъдем призовани да защитим онова, в което вярваме. Ще имаме ли смелостта да правим това?
Президент Дж. Рубен Кларк-младши, многогодишен член на Първото Президентство, казва: „Не са непознати случаи, когато (хора) с доказана вяра, … чувстват, че ако заявяват пълната си вяра, може да си навлекат присмеха на невярващите си колеги и трябва или да променят, или да обяснят своята вяра, или пагубно да я намалят, или дори да се преструват, че са се отказали от нея. Такива хора са лицемери“1. Никой от нас не желае да бъде наречен така и въпреки това склонни ли сме да обявим нашата вяра при някои обстоятелства?
Можем сами да си помогнем в желанието да вършим правилното, ако се поставяме на места и вземаме участие в дейности, където на нашите мисли се влияе добре и където Господния Дух ще се чувства добре.
Спомням си, че преди време четох съвета на един баща, чиито син заминаваше да учи: „Ако някога се озовеш на място, на което не трябва да бъдеш, тръгни си!“ Давам на всеки от вас същия съвет: „Ако някога се озовете на място, на което не трябва да бъдете, тръгнете си!“
Поканата за смелост идва постоянно при всеки от нас. През всеки ден от нашия живот ни трябва смелост — не само за моментни събития, а по-често, когато вземаме решения или реагираме на обстоятелства около нас. Шотландският поет и романист Робърт Луис Стивънсън казва: „Няма много свидетели на ежедневната смелост. Но вашата не е по-малко благородна, само защото никой не ви аплодира и не ви окуражава“2.
Смелостта идва под много форми. Християнският автор Чарлс Суиндъл пише: „Смелостта не е ограничена до бойното поле … или смело да заловиш крадец в дома си. Истинският тест за смелост е много по-сложен. Има вътрешни тестове, като например да останеш верен, когато никой не гледа, … да останеш сам, когато не си разбран“3. Аз бих добавил към това, че вътрешната смелост включва и да направим правилното нещо, дори когато ни е страх, да защитаваме нашите вярвания дори с риск да ни се подиграват и да поддържаме тези вярвания дори с риск да загубим приятели или социален статус. Онзи, който застава непоклатим зад правилното, рискува да не бъде одобрен и да стане непопулярен.
Докато служех във Военноморския флот на САЩ през Втората световна война, научих за смели дела, моменти на храброст и примери за смелост. Един случай, който никога няма да забравя, беше тихата смелост на 18-годишен моряк, непринадлежащ към нашата религия, който не се срамуваше да се моли. От 250 мъже в ротата той единствен коленичеше всяка вечер до леглото си, макар понякога неверници да му се подиграваха и да го дразнеха. С наведена глава той се молеше на Бог. Никога не се страхуваше да се моли. Никога не се колебаеше да се моли. Той беше смел.
Не отдавна чух пример за човек, който със сигурност няма тази вътрешна смелост. Една позната ми разказа за едно духовно и насърчаващо събрание за причастие, на което тя и съпругът й присъствали в техния район. Млад мъж, който упражнява функциите на свещеник от Аароновото свещеничество, докосва сърцата на цялото паство, докато говори за евангелските истини и радостите от спазването на заповедите. Той свидетелства пламенно и трогателно, докато стои пред амвона, облечен спретнато с бяла риза и вратовръзка.
По-късно същия ден, докато тази жена и съпругът й шофират в квартала си, те виждат същият млад мъж, който толкова ги е вдъхновил преди няколко часа. Сега обаче, той изглежда по съвсем различен начин, докато върви по тротоара, облечен във висящи дрехи и пушещ цигара. Моята приятелка и съпругът й не само са много разочаровани и натъжени, но и объркани от това как може той толкова убедително да изглежда като един човек на събранието за причастие и после бързо да се превърне в напълно различен човек.
Братя, вие един и същи човек ли сте, независимо къде сте и къде отивате — човекът, който нашият Небесен Отец иска да бъдете, човекът, който знаете, че трябва да бъдете?
В интервю публикувано в национално списание известният баскетболист от Колежанската лига Джабари Паркър, член на църквата, е попитан да сподели за най-добрият съвет, който е получил от баща си. Джабари отговаря: „[Моят баща] ми каза: Бъди навсякъде такъв, какъвто си у дома“4. Важен съвет, братя, за всеки от нас.
Нашите Писания са пълни с примери за типа смелост, която е нужна на всеки от нас днес. Пророкът Даниил демонстрира върховна смелост, като отстоява онова, което знае, че е правилно, и показва смелост да се моли, макар и заплашен със смърт, ако го стори5.
Смелостта е присъща за живота на Авинадий, показана с готовността му да предложи живота си, но не и да се отрече от истината6.
Няма как да не се вдъхновите от живота на 2000-те млади синове на Еламан, които учат и показват необходимостта от смелост, за да следват ученията на родителите си, да бъдат непорочни и чисти7.
Може би всеки един от примерите в Писанията е надминат от примера на Мороний, който има смелостта да се запази праведен до самия край8.
През целият си живот Пророкът Джозеф Смит дава безброй примери за смелост. Един от най-драматичните се случва, докато той и други братя са оковани заедно — представете си как са оковани заедно — и затворени в недовършена колиба до съда в Ричмънд, щата Мисури. Парли П. Прат, който е сред задържаните, пише за една определена нощ: „Лежахме като в сън, докато мина полунощ, а ушите и сърцата ни бяха огорчени, защото слушахме с часове неприличните шеги, ужасните клетви, страшните богохулства и мръсен език на нашите пазачи“.
Старейшина Прат продължава:
„Слушах, докато бях тъй отвратен, шокиран, ужасен и тъй препълнен с духа на възмутена справедливост, че една се сдържах да скоча на крака и да порицая пазачите, но не казах нищо на Джозеф или някой друг, макар да лежах до него и да знаех, че той е буден. Внезапно той се изправи на крака и заговори с глас като гръмотевица или ревящ лъв, като каза приблизително, доколкото мога да си спомня, следните думи:
„ТИШИНА. … В името на Исус Христос аз ви порицавам и ви заповядвам да замълчите; няма да живея и една минута повече и да слушам такива приказки. Прекратете този разговор или вие или аз ще умрем ТОЗИ МИГ!“
Джозеф „се изправи с невероятно величие“, както го описва старейшина Прат. Той е окован, без оръжие, но въпреки това е спокоен и достоен. Той поглежда отвисоко пазачите, които се свиват далеч от него. Тези сякаш непоправими мъже го молят за прошка и замлъкват9.
Не всички прояви на смелост носят такъв грандиозен и незабавен резултат и въпреки това всички те носят спокойствие на ума и знание, че правилното и истината са били защитени.
Невъзможно е да стоиш прав, когато си посял корени в плаващите пясъци на общото мнение и одобрение. Необходима е смелостта на Даниил, Авинадий, Мороний или Джозеф Смит, за да бъдем силни и покорни на това, което знаем, че е правилно. Те имат смелостта да направят не лесното, a правилното.
Всички усещаме страх, обект сме на подигравки и срещаме противопоставяне. Нека всички ние имаме смелостта да се борим с общоприетото, куража да държим на принципа. Смелостта, не компромиса, е това, което носи усмивката на Божието одобрение. Смелостта става ценна и значима добродетел, когато се счита не толкова като готовност да умрем мъжествено, колкото като решителност да живеем благоприлично. Докато вървим напред, стараем се да живеем както трябва, със сигурност ще получим подкрепа от Бог и ще намерим утеха в думите Му. Обичам обещанието Му, записано в Книгата Исус Навиев:
„Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя. …
Бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш“10.
Мои обични братя, със смелостта на нашите убеждения, нека да обявим заедно с Апостол Павел: „Не се срамувам от благовестието Христово“11. И после със същата смелост да последваме съвета на Павел: “Бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“12.
Катастрофални конфликти идват и си отиват, но войната, която се води за душите човешки, продължава без да стихва. Като призив на бойна тръба чуваме словото Господно към вас, към мен, и към носителите на свещеничеството навред: „Затова нека сега всеки човек да научи задължението си и да действа в службата, на която е назначен, с цялото си усърдие“13. След това ще бъдем, както Апостол Павел казва, дори „царско свещенство“14, обединено с цел и надарено със сила свише.15
Нека всеки един си тръгне оттук тази вечер с решителността и смелостта да каже, както Иов от Стария завет: „Докато е дишането ми в мене, … няма да отхвърля непорочността си от мене“16. Дано това се случи, е моята смирена молитва в името на Исус Христос, нашия Господ, амин.