Подчинение чрез нашата преданост
Подчинението е символ на нашата вяра в мъдростта и силата на най-висшата власт, тъкмо Бог.
Присъстващите на семейните домашни вечери, които сестра Пери и аз провеждаме всеки понеделник вечер, изведнъж се увеличиха. Моят брат, неговата дъщеря, сестрата на Барбара и една племенница и нейният съпруг се преместиха в сградата, където живеем. За пръв път, откакто бях малко момче, имам благословията мои роднини да живеят толкова близо до мен. По това време моето семейство живееше на същата пряка, на която живееха роднини на моята майка. Точно до нас откъм север живееше дядо Сони, а домът на леля Ема беше следващата врата на юг от нашия дом. В южната част на пряката живееше леля Джозефин, а в източната — чичо Алма.
През моето детство всеки ден поддържахме контакт с нашите роднини и споделяхме моменти на работа, игри и посещения. Нямаше как да се забъркаме в голяма беля, без нашите майки да разберат много бързо. Нашият свят сега е различен — повечето фамилии живеят разпръснато. Дори и да живеят относително близо едни до други, те често не са съседи. Независимо от това, трябва да считам, че детството и сегашното ми положение са нещо като рай, тъй като мои обични роднини живеят близо едни до други. Това непрестанно ми напомня за вечната същност на семейството.
Докато растях, имах специална връзка с моя дядо. Аз бях най-големият син в семейството. През зимата чистех снега от пътеките и се грижех за моравата през лятото в нашата къща и в тези на моя дядо и двете лели. Дядо обикновено сядаше на верандата, докато аз косях тревата. Когато приключех, сядах на стъпалата пред входа и си говорехме. Тези моменти са скъпоценни спомени за мен.
Един ден попитах дядо как да знам дали винаги върша правилните неща, тъй като животът ни предоставя немалко избори. Както винаги, дядо ми отговори със случка от неговия живот като фермер.
Той ми разказа как се обучават два коня, за да работят заедно. Обясни ми, че двата коня винаги трябва да знаят кой командва. Важна част от поемането на контрола и направляването на коне са хамутът и юздата. Ако един от конете си мисли, че не трябва да се подчинява на коларя, то те никога няма да теглят и работят заедно, за да увеличат до най-голяма степен своите възможности.
Нека сега разучим урока, на който моят дядо ме научи, използвайки този пример. Кой е коларят на конете? Дядо ми вярваше, че това е Господ. Той разполага с цел и план. Той също така обучава и усъвършенства всяка двойка коне, както и всеки кон поотделно. Коларят е най-мъдър и единственият начин за даден кон да знае дали винаги върши правилното нещо е да се подчинява и да следва коларя.
С какво сравняваше моят дядо хамута и юздата? Както преди, така и сега вярвам, че дядо ми ме учеше да следвам подтиците на Светия Дух. За него хамутът и юздата имаха духовно значение. Един послушен кон, част от добре обучен впряг коне, се нуждае само от леко дръпване от страна на коларя, за да свърши точно каквото той желае. Това леко подръпване е същото като тихия мек глас, с който Господ ни говори. Понеже Господ зачита нашата свобода на избор, Неговият глас никога не е силно, твърдо подръпване.
Мъжете и жените, които пренебрегват тихите нашепвания на Светия Дух, често, като блудния син, се учат от естествените последици на своето непослушание и непокорен живот. Едва след като естествените последици смирили блудния син, той „дошъл на себе си“ и чул нашепванията на Светия Дух да се върне в дома на баща си (вж. Лука 15:11–32).
Урокът, на който ме научи моят дядо, бе винаги да бъда готов да приемам лекото подръпване на Духа. Той ми обясни, че всеки път, щом започна да се отклонявам от правилната пътека, ще усещам подръпвания. Също така каза, че никога няма да направя твърде сериозни грешки, ако позволя на Духа да ме води в моите решения.
Както е записано в Яковово 3:3: „Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло“.
Трябва да бъдем чувствителни към нашите духовни юзди. Дори ако Учителят съвсем леко ни подръпне, трябва да сме готови напълно да променим посоката. За да успеем в живота, трябва да научим нашите дух и тяло да работят заедно в подчинение на Божиите заповеди. Ако се вслушаме в тихите нашепвания на Светия Дух, Той може да обедини нашите духове и тела в единна цел, която ще ни заведе обратно до нашия вечен дом, за да живеем с нашия вечен Отец в Небесата.
Третата точка на нашия символ на вярата ни учи колко е важно послушанието: „Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието“.
Подчинението, което дядо ми описа в неговия пример с конете, също изисква специално доверие — т.е. пълна вяра в коларя. Урокът, на който ме научи моят дядо, се отнася към първия принцип на Евангелието — вяра в Исус Христос.
Апостол Павел учи: „А вярата е даване на твърда увереност в ония неща, за които се надяваме — убеждения за неща, които не се виждат“ (Евреите 11:1). След това Павел използва примерите на Авел, Енох, Ной и Авраам да проповядва относно вярата. Той се съсредоточава върху историята на Авраам, понеже Авраам е бащата на праведните:
„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда. …
С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже се счете за верен Този, Който се бе обещал“ (Евреите 11:8–9, 11).
Знаем, че чрез сина на Авраам и Сара, Исаак, на Авраам и Сара е дадено обещание — обещанието за потомството „колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи“ (вж. стих 12; вж. също Битие 17:15–16). И тогава вярата на Авраам била изпитана по начин, който много от нас не могат да си представят.
Много пъти съм се замислял над историята на Авраам и Исаак и мисля, че все още не разбирам напълно предаността и подчинението на Авраам. Вероятно мога да си го представя как се приготвя да тръгне рано една сутрин, но как е можел да върви до сина си Исаак по време на тридневното пътуване до полите на планината Мория? Как са занесли дървата за огъня в планината? Как е построил олтара? Как е завързал Исаак и го положил на олтара? Как му е обяснил, че той ще бъде жертвоприношението? И как е имал силата да вдигне ножа да заколи своя син? Вярата на Авраам му дала силата да следва Бог с точност до чудния момент, когато ангел му проговорил от Небесата и му съобщил, че е издържал своето непосилно изпитание. След това ангелът Господен повторил обещанието на завета на Авраам.
Наясно съм с предизвикателствата от това да имаме вяра в Исус Христос и че подчинението ще бъде по-трудно за някои отколкото за други. От дългогодишния си опит знам, че характерите на конете да са много различни и поради това някои коне се обучават по-лесно или по-трудно, като различията у хората са далеч по-големи. Всеки от нас е син или дъщеря на Бог и имаме единствена по рода си доземна и земна история. Ето защо няма много универсални решения. Ясно осъзнавам, че в живота ще се опитваме и грешим много пъти и, най-важното, че имаме непрекъсната нужда от втория принцип на Евангелието, именно покаянието.
Вярно е, че времето, в което живя моят дядо бе по-простичко, особено относно избора между правилното и погрешното. Някои много интелигентни и мъдри хора може би смятат, че нашето по-сложно време изисква все по-сложни решения, но аз съм убеден, че те не са прави. Аз по-скоро считам, че днешната сложност изисква по-голяма простота, като отговора, който моят дядо даде на искрения ми въпрос как да разпознавам разликата между правилното и погрешното. Знам, че това, което ви предлагам днес, е прост съвет, но мога да свидетелствам, че на мен ми е от полза. Препоръчвам ви го и дори ви приканвам да изпитате моите думи и ако го направите, ви обещавам, че те ще ви водят към ясни избори и прости отговори, които объркват мъдрите и тези, които се смятат за такива.
Твърде често гледаме на подчинението като на сляпо следване на заповедите и повелите на някой с по-голяма власт. Всъщност, в най-добрия случай, подчинението е символ на нашата вяра в мъдростта и силата на най-висшата власт, тъкмо Бог. Когато Авраам показал своята непоколебима преданост и подчинение на Бог, дори когато му било заповядано да принесе своя син в жертва, Бог го спасил. По същия начин, когато показваме преданост чрез подчинение, Бог накрая ще ни спаси.
Хората, които разчитат единствено на себе си и следват своите собствени желания и търсят лична изгода, са така ограничени в сравнение с тези, които следват Бог и черпят от Неговата мъдрост, сила и дарове. Казано е, че този, който се е опаковал в себе си, представлява много малък пакет. Силното и активно подчинение е всичко друго, но не и слабо или сляпо. То е начинът, по който обявяваме нашата вяра в Бог и ставаме достойни да получим небесните сили. Подчинението е избор. То е избор между нашето собствено ограничено знание и сила и необятната мъдрост и всемогъщество на Бог. Съгласно урока, който моят дядо ми даде, ние избираме дали да усетим духовната юзда в нашата уста и да следваме коларя.
Надявам се да бъдем наследници на завета и потомство на Авраам чрез нашата преданост и като получаваме обредите на възстановеното Евангелие. Обещавам ви, че благословиите на вечния живот са достъпни за всеки, който е предан и покорен. В името на Исус Христос, амин.