Живейте предани на вярата
Всеки от нас ще бъде много благословен, ако знаем историите за вярата и саможертвата, които карат нашите предци да се присъединят към Господната църква.
Обичам историята на Църквата. Може би както и при повечето от вас, моята вяра става по-силна, когато научавам за изключителната отдаденост на нашите предци, които приели Евангелието и живели предани на вярата.
Преди месец 12 000 прекрасни младежи окръга на храма Гилбърт Аризона, отпразнуваха завършването на своя нов храм с вдъхновяващо изпълнение, като показаха своята отдаденост да живеят праведно. Темата на тяхното празненство беше „Живей предан на вярата“.
Точно както тези верни млади хора от Аризона направиха, всеки светия трябва да се отдаде и да „живее предан на вярата“.
Думите на химна гласят: „Предани на вярата, обичана от родителите ни“ („Предани ще сме на вярата“, Химни, № 161).
Може да добавим: „Предани ще сме на вярата свята ний, която нашите баби и дядовци са обичали“.
Чудех се, дали всеки един от онези ентусиазирани младежи от Аризона знаят историята на тяхната Църква, дали знаят историята как техните семейства са станали членове на църквата. Би било чудесно, ако всеки светия знае историята на обръщане във вярата на своите предци.
Независимо дали сте наследник на пионер, мормонското пионерско наследство на вяра и саможертва е ваше наследство. Това е благородното наследство на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Една от най-хубавите глави от историята на църквата се случва, когато Уилфърд Уудръф — Божий апостол, преподава възстановеното Евангелие на Исус Христос из Великобритания през 1840 г., само 10 години след организирането на Църквата.
Уилфърд Уудръф и други апостоли съсредоточават своите усилия в районите на Ливърпул и Престън в Англия и имат значителен успех. Старейшина Уудръф, който по-късно става президент на Църквата, постоянно се моли на Бог да го напътства в това много важно дело. Неговите молитви довеждат до вдъхновението да отиде на друго място да проповядва Евангелието.
Президент Монсън ни учи, че когато получим вдъхновение от небесата да направим нещо, го правим на момента, не отлагаме. Точно така постъпва Уилфърд Уудръф. С ясни насоки от Духа да „отиде на юг“, старейшина Уудръф почти веднага тръгва и пътува към част на Англия, наречена Хиърфордшир, фермерски район в югоизточна Англия. Там среща преуспяващ фермер на име Джон Бенбоу и е посрещнат „с радост и благодарност“ (Wilford Woodruff, ed. Matthias F. Cowley, Wilford Woodruff: History of His Life and Labors as Recorded in His Daily Journals, 1909 г., стр. 117).
Група от над 600 човека, наричащи себе си Обединени братя, „се молели за светлина и истина“ (Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, 2004 г., стр. 91). Бог изпраща Уилфърд Уудръф в отговор на техните молитви.
Ученията на старейшина Уудръф дават резултат веднага и много биват кръстени. Бригъм Йънг и Уилард Ричардз се присъединяват към него в Херфордшир и тримата апостоли имат невероятен успех.
Само за няколко месеца те организират 33 клона за 541 члена, които се присъединяват към църквата. Тяхната невероятна работа продължава и накрая почти всеки един от членовете на Обединените братя е кръстен в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Моята пра-прабаба Хана Мария Йигълс Харис е една от първите, слушали Уилфърд Уудръф. Тя споделя на своя съпруг Робърт Харис-младши, че е чула словото Божие и има намерение да се кръсти. Робърт не е щастлив от казаното от съпругата му. Той казва, че ще я придружи на следващата проповед, проведена от мормонския мисионер, и ще го поправи.
Седнал в предната част на залата за събрания, с твърдото убеждение да не бъде склонен, и може би да дразни гостуващия проповедник, Робърт веднага е докоснат от Духа, също както съпругата му. Той чувства, че посланието за Възстановяването е истина и той и съпругата му са кръстени.
Тяхната история за вяра и преданост е подобна на хиляди други: като чуят посланието на Евангелието, те знаят, че е истина!
Както се казва в писанията: „Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Иоана 10:27).
Чули гласа на Пастира, те изцяло отдават живота си да живеят според Евангелието и да следват напътствието на Божия пророк. Откликнали на призива да се съберат в Сион, те оставят домовете си в Англия, прекосяват Атлантическия океан и се събират със светиите в Наву, щата Илинойс.
Те прегръщат Евангелието с цялото си сърце. Докато се опитват да се установят в новата си земя, те помагат в изграждането на храма в Наву, като дават десятък в работа — всеки 10-ти ден работят по строежа на храма.
Те са съкрушени при новината за смъртта на обичания им пророк Джозеф Смит и брат му Хайръм. Но продължават с вяра. Остават предани на вярата.
Когато светиите са преследвани и пропъдени от Наву, Робърт и Мария се чувстват много благословени да получат своето надаряване в храма малко преди да прекосят река Мисисипи и да поемат на запад. Макар да не знаят какво им готви бъдещето, те са убедени в своята вяра и своите свидетелства.
С шест деца те трудно се движат в калта, докато прекосяват Айова по пътя им на запад. Построяват подслон на брега на река Мисури, място по-късно познато като Зимните квартири.
Тези смели пионери очакват апостолски насоки как и кога да продължат на запад. Плановете на всички се променят, когато Бригъм Йънг — президент на Кворума на Дванадесетте, призовава мъжете да станат доброволци в армията на Съединените щати, в станалия по-късно известен Мормонски батальон.
Робърт Харис Младши е един от 500-те мормонски пионери, които откликват на призованието от Бригъм Йънг. Той се записва, макар това да означава, че оставя бременната си съпруга и шестте си деца.
Защо той и останалите мъже правят такова нещо?
Отговорът може да бъде даден със собствените думи на моя прапрадядо. В писмо, написано до съпругата му, когато батальонът се беше запътил за Санта Фе, той пише: „Моята вяра е толкова силна както винаги (и когато мисля за нещата, които Бригъм Йънг ни каза), аз му вярвам сякаш самият Велик Бог ми ги е казал“.
Накратко, той знае, че слуша Божия пророк, както знаят и останалите мъже. Ето затова го правят! Те знаят, че са водени от Божий пророк.
В същото това писмо той изразява своите нежни чувства към съпругата и децата си и споделя за постоянните си молитви тя и децата да бъдат благословени.
По-нататък в писмото той прави следното въздействащо изказване: „Не трябва да забравяме нещата, които ти и аз чухме и (изпитахме) в Господния храм“.
В комбинация с по-ранното му свидетелство, че „ние сме водени от Божий пророк“, тези два свещени съвета са станали почти като Писания за мен.
Осемнадесет месеца след като заминава с батальона Робърт Харис се прибира при любимата си Мария. Те остават верни и предани на възстановеното Евангелие през целия си живот. Имат 15 деца, като 13 от тях доживяват зрялост. Моята баба Фани Уокър от Реймънд, Албърта, в Канада е една от 136-те им внуци.
Баба Уокър беше горда от факта, че нейният дядо е служил в Мормонския батальон и искаше всичките й внуци да го знаят. Сега, когато аз самият съм дядо, разбирам защо това е било толкова важно за нея. Тя искаше да обърне сърцата на чедата към бащите. Искаше внуците й да знаят своето праведно наследство, защото знаеше, че това ще благослови живота им.
Колкото по-свързани се чувстваме с праведните ни предци, толкова по-вероятно е да правим мъдри и праведни избори.
И това е така. Всеки от нас ще бъде много благословен, ако знаем историите за вярата и саможертвата, които карат нашите предци да се присъединят към Господната църква.
От първия момент, когато Робърт и Мария чуват Уилфърд Уудръф да проповядва и свидетелства за Възстановяването на Евангелието, те разбират, че Евангелието е истина.
Те също знаят, че, независимо какви премеждия и трудности се появяват, ще бъдат благословени, защото са останали предани на вярата. Сякаш са чули думите на нашия пророк днес, който казва: „Няма жертва, която да е прекалено голяма … за да получим благословиите (на храма)“ (Томас С. Монсън, “Светият храм—маяк към света,” Лиахона, май 2011 г., стр. 92).
Монетата от 2 лири в Обединеното кралство има надпис „Стоим на раменете на великани“. Когато мисля за нашите велики предци-пионери, усещам, че ние всички стоим на раменете на великани.
Макар съвета да идва от писмо на Робърт Харис, аз вярвам, че безброй предци биха изпратили същото послание на своите деца и внуци: Първо, не трябва да забравяме преживяванията, които имаме в храма, и не трябва да забравяме обещанията и благословиите, дадени на всеки от нас заради храма. Второ, не трябва да забравяме, че сме водени от Божий пророк.
Свидетелствам, че наистина сме водени от Божий пророк. Господ възстанови Своята църква в последните дни чрез Пророка Джозеф Смит и ние не трябва да забравяме, че сме водени от непрекъсната верига от Божии пророци от Джозеф до Бригъм и всеки следващ президент на църквата до нашия пророк днес — Томас С. Монсън. Аз го познавам, уважавам и обичам. Свидетелствам, че президент Томас С. Монсън е Господния пророк на земята днес.
Желанието на сърцето ми е, заедно с моите деца и внуци, да почетем наследството на нашите праведни предци — онези верни мормонски пионери, които били готови да жертват всичко на олтара за и в защита на своя Бог и вяра. Моля се всеки от нас да живее предан на вярата, която нашите родители са почитали. В святото име на Исус Христос, амин.