2014 г.
Нека си личи вашата вяра
Май 2013


Нека си личи вашата вяра

Ден след ден, по пътеката към вечната си съдба, увеличавайте вярата си. Заявявайте вярата си! Нека си личи вашата вяра!

Скъпи братя и сестри, изразяваме най-дълбоките си чувства на любов и благодарност към вас. Благодарни сме за работата, която вършим сред вас.

По време на скорошен полет, нашият пилот съобщи, че ще попаднем в турболенция по време на приземяване и всички пътници трябва да затегнат здраво коланите си. И без съмнение, бурята настъпи. И наистина ни разтресе. От отсрещната страна на пътеката и няколко реда зад мен една ужасена жена се паникьоса. При всяко страховито спускане и раздрусване, тя викаше силно. Съпругът й се опитваше да я успокои, но без успех. Нейните истерични крясъци продължиха, докато не преминахме бурната зона и не се приземихме безопасно. По време на този период на безпокойство, аз й съчувствах. И тъй като вярата е противоотрова срещу страха, аз тайно си мечтаех да можех да усиля нейната вяра.

По-късно, докато пътниците напускаха самолета, съпругът на тази жена говори с мен. Той каза: „Съжалявам, че съпругата ми бе така ужасена. Единственият начин, по който можех да я успокоя, е да й кажа: „Старейшина Нелсън е в самолета, така че не трябва да се тревожиш“.

Не съм сигурен, че присъствието ми в самолета следваше да я успокои, но ще кажа, че една от действителностите на смъртния живот е, че нашата вяра ще бъде изпитвана и предизвиквана. Понякога тези проверки идват под формата на сблъсъци на живот и смърт. За тази уплашена жена, силно друсащият се самолет представляваше един от моментите, когато се изправяме лице в лице със силата на нашата вяра.

Когато говорим за вярата — тази, която може да премества планини — ние не говорим за вярата като общо понятие, а за вярата в Господ Исус Христос. Вярата в Господ Исус Христос може да бъде усилвана, като учим за Него и живеем според религията си. Учението на Исус Христос е установено от Господ, за да ни помага да увеличаваме вярата си. На съвременен диалект, обаче, думата религия може да означава различни неща за различните хора.

Думата религия буквално означава „да завържа наново“ или „обвържа“ към Бог1. Въпросът, който вероятно си задаваме, е: обвързани ли сме здраво към Бог, така че вярата ни да си личи? Например, дочувал съм разговори в понеделник сутрин относно професионални спортни мачове, проведени през изминалата неделя. Чудил съм се, за някои от тези запалени фенове, дали тяхната „религия“ би „ги обвързала“ просто към някаква подскачаща топка.

Бихме могли да си зададем следния въпрос: къде е нашата вяра? В определен отбор ли е? Или пък в дадена марка? Или в известна личност? Дори и най-добрите отбори могат да се провалят. Известните личности могат да бъдат забравени. Има само Един, в Когото вярата ви е винаги сигурна, и това е Господ Исус Христос. И вие трябва да позволите на вашата вяра да личи!

Бог заявява в първата от десетте Си заповеди: „Да нямаш други богове освен мене“2. Той казва още: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“3. И при все това, толкова много хора гледат единствено към банковите си сметки за успокоение или към сродни човешки души, чийто примери да следват.

Доктори, академици и политици често биват подлагани на изпитание на вярата. В преследването на целите си, ще покажат ли вярата си или ще я оставят скрита? Те към Бог ли са обвързани или към човека?

Аз бях изпитан по подобен начин десетилетия назад, когато един мой колега от медицинския факултет ме смъмри, че не успявам да разгранича професионалното си знание от религиозните си убеждения. Той настоя да не обвързвам двете заедно. Как можех да направя това? Истината си е истина. Тя е неразделна и никоя част от нея не може да бъде оставяна настрана.

Независимо дали истината произлиза от научна лаборатория или чрез откровение, цялата истина произтича от Бог. Цялата истина е част от Евангелието на Исус Христос4. И въпреки това, от мен се изискваше да прикрия вярата си. Не се вслушах в изискването на моя колега. Вярата ми си пролича!

За всички професионални усилия се изискват задълбочени стандарти на точност. Учените ценят своята свобода на словото. Но пълната свобода не може да бъде изпитана, ако част от нечие знание е определено като „неприемливо“ според указите човешки.

Духовната истина не може да бъде пренебрегвана — особено божествените заповеди. Спазването на божествените заповеди носи благословии, всеки път! Нарушаването на божествените заповеди води до загуба на благословии, всеки път!5

Проблемите изобилстват в този свят, защото той населен с несъвършени хора. Техните цели и желания се влияят силно от вярата им или липсата на такава. Мнозина поставят други приоритети преди Бог. Някои поставят под съмнение приложението на религията в съвременния живот. И като във всяка епоха, и днес съществуват хора, които осмиват и омаловажават свободното упражняване на религията. Някои дори винят религията за всяко зло по света. Безспорно, имало е моменти, когато са били извършени жестоки постъпки в името на религията. Но животът според чистата религия на Господ, което означава да се стремим да станем истински последователи на Исус Христос, е начин на живот и ежедневна отдаденост, които ще ни осигуряват божествено напътствие. Като упражнявате своята религия, вие упражнявате вярата си. Вие позволявате на вярата си да се изявява.

Господ е знаел, че чедата Му ще се нуждаят да се научат как да Го открият. „Понеже тясна е портата — казва Той — и стеснен е пътят, който води към … възвисяването … и малцина са онези, които го намират“6.

Писанията предоставят един от най-добрите начини, по които да открием пътя и да останем на него. Познанието на Писанията ни дава също и безценна защита. Например, в историята, инфекции като „родилната треска“ са отнемали живота на много невинни майки и бебета. И при все това, Старият Завет е съдържал правилните принципи за работа със заразени пациенти, принципи написани преди повече от 3000 години!7 Много хора са погинали, защото човешкият стремеж за знание не успял да се вслуша в словото Господне!

Мои скъпи братя и сестри, какво липсва в живота ни, ако „всякога се уч(им), а никога не мо(жем) да дойд(ем) в познание на истината“8? Можем да се сдобием с огромно знание от Писанията и да получим вдъхновение чрез молитви, изпълнени с вяра.

Правенето на това ще ни помага в нашите ежедневни решения. Особено когато човешките закони са създавани и налагани, Божиите закони трябва винаги да бъдат наш стандарт. Когато се сблъскваме с противоречиви въпроси, ние трябва винаги най-напред да търсим Божието напътствие.

Ние трябва да „оприлич(аваме) всички свети писания за нас, … да бъдат за наша полза и поука“9. Крие се опасност в изразите, с които искаме да се разграничаваме, като „моят личен живот“ или дори „най-доброто ми поведение“. Ако човек се стреми да прави подобни разделения в своя живот, то той никога няма да може да израсне до пълното състояние на личното си достойнство — никога да не може да се превърне в онова, което неговата или нейна истинска същност би могла да бъде.

Изкушението да сме популярни може да постави на първо място общественото мнение вместо Божието слово. Политическите кампании и маркетингови стратегии широко използват проучвания на общественото мнение, за да оформят плановете си. Резултатите от тези проучвания са информативни. Но те в никакъв случай не могат да бъдат използвани като основание да се оправдава неподчинението на Божиите заповеди! Дори и ако „всеки го прави“, погрешното никога не е правилно. Злото, заблудата и тъмнината никога няма да са истина, дори ако са популярни. Така заявява и едно духовно предупреждение: „Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина“10.

След Първата световна война, една доста неприлична песен стана популярна. Подкрепяйки неморалността, песента уверяваше, че 50 милиона души не могат да грешат. Но всъщност, 50 милиона души могат да грешат — и то напълно да грешат. Неморалността си остава неморалност в Божиите очи, като Той един ден ще съди всичките ни дела и желания11.

Ще направя съпоставка на страха и безверието, които се налагат в света днес, с вярата и смелостта на моята възлюбена дъщеря Емили, която сега се намира отвъд завесата на живота. Докато земният живот напускаше обзетото й от рак тяло, тя едвам можеше да говори. Но с усмивка на лице, тя ми каза: „Татко, не се притеснявай за мен. Знам, че аз ще съм добре!“ Вярата на Емили се показваше — и то ясно — в онзи тежък момент, точно когато най-много се нуждаехме от нея.

Тази прекрасна майка на пет деца имаше пълната вяра в своя Небесен Отец, в Неговия план и във вечното благополучие на своето семейство. Тя бе здраво обвързана към Бог. Тя бе напълно вярна на заветите, сключени с Господ и с нейния съпруг. Тя обичаше децата си, но чувстваше мир, въпреки неизбежната раздяла с тях. Имаше вяра в своето бъдеще, както и в тяхното, защото имаше вяра в нашия Небесен Отец и в Неговия Син.

Към края на 1986 г. президент Томас С. Монсън казва: „Разбира се, че ще се сблъскаме със страх, ще изпитаме подигравки и ще се сблъскаме с противопоставяне. Нека имаме смелостта да се борим с общоприетото, куража да държим на принципа. Смелостта, не компромиса, е това, което носи усмивката на Божието одобрение. … Помнете, всички хора имат своите страхове, но онези, които побеждават страховете си с (вяра), имат и смелост“12.

Съветът на президент Монсън е вечен! И така, аз ви умолявам, мои скъпи братя и сестри: Ден след ден, по пътеката към вечната си съдба, увеличавайте вярата си. Заявявайте вярата си! Нека си личи вашата вяра!13

Моля се да бъдете здраво обвързани към Бог, Неговите вечни истини да бъдат гравирани в сърцето ви завинаги. И се моля, през целия ваш живот, вашата вяра да си личи! В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Когато се роди едно бебе, на пъпната връв се правят две лигатури и тя се отрязва между тези две лигатури. Лигатурата е връзка — здраво връзване. Думата религия произтича от два латински корена: re, означаващ „отново“ или „обратно към“ и вероятно ligare, означаващ „да завържа“ или „да свържа“. И така, разбираме, че религията „обвързва вярващите към Бог“.

  2. Изход 20:3. В допълнение, Господ казва: „Покайте се, отвърнете се от идолите си; отвърнете лицата си от всичките си мерзости“ (Езекиил 14:6).

  3. Учение и Завети 6:36.

  4. Вж. Спенсър У. Кимбъл, The Teachings of Spencer W. Kimball, ред. Edward L. Kimball 1982 г., стр. 391.

  5. Вж. Мосия 2:41; Учение и Завети 58:30–33; 82:10. Този принцип е верен за всички, защото „Бог не гледа на лице“ (Деянията 10:34; вж. също Мороний 8:12).

  6. Учение и Завети 132:22.

  7. Вж. Левит 15:13.

  8. 2 Тимотея 3:7.

  9. 1 Нефи 19:23.

  10. Исаия 5:20.

  11. Писанията учат: „Елате при Господа, Светия. Спомнете си, че Неговите пътеки са праведни. Ето, пътят за човека е тесен, но той върви право пред него и пазачът на портата е Светият Израилев; и Той не държи никакъв слуга там; и няма никакъв друг път, освен този през портата; защото Той не може да бъде измамен, защото Господ Бог е Неговото име“ (2 Нефи 9:41).

  12. Томас С. Монсън, „Courage Counts”, Ensign, ноем. 1986 г., стр. 41. В друг случай, президент Монсън дава следното вдъхновяващо предупреждение: „За да изживеем един велик живот, ние трябва да развием способността да се изправяме пред проблемите със смелост, пред разочарованията с бодрост и пред победите със смирение. … Ние сме синове и дъщери на един жив Бог, по Чийто образ сме били създадени. … … Не можем искрено да имаме тази убеденост и да не изпитаме едно значимо ново чувство на сила и мощ, дори и силата да живеем според Божиите заповеди, силата да устояваме на изкушенията на Сатана“ („Yellow Canaries with Gray on Their Wings”, Ensign, юли 1973 г., стр. 43).

  13. „Отречете се от всякакво безбожие“ (Мороний 10:32). Не трябва да се страхуваш от човека повече, отколкото от Бога (вж. Учение и Завети 3:7; 59:5).