Когато сте отчаяни, спомняйте си за вдовицата от Наин
Особено когато се чувстваме забравени или пренебрегнати, трябва да си припомняме: Исус помага на вдовицата точно, когато тя има нужда и Той ще дойде и при нас.
Понякога при възходите и паденията на живота може да ни се струва, че Бог не се намесва много в ежедневието ни. Животът ни може да ни се струва доста досаден и монотонен. Няма много промени и понякога е трудно да се отбележи едно нещо, за което Бог директно да се е намесил при нашите обстоятелства. Винаги, когато изпитам такова усещане за незначимост, аз често си мисля за една жена в Новия завет, която вероятно също се е чувствала така. Тя е известна само по името на нейното село и по брачното ѝ положение.
Жената е вдовицата от Наин и само евангелистът Лука споменава удивителната ѝ история. За мен тя представлява същността на личното служение на Спасителя и как Той помага на обезсърчените обикновени хора в Своето общество. Тази история ясно разрешава въпроса дали Бог ни познава и дали е загрижен за нас.
Накратко чудото от Лука 7 описва как Исус пресреща една погребална процесия и чудотворно връща към живот един починал млад мъж. Но тази ситуация има много подробности, които е нужно да разберем. Както при всички чудеса, тук контекстът е изключително важен за разбиране на случката. Тъй като съм преподавал в Йерусалимския център на Университета Бригъм Йънг, ще споделя с вас няколко лични прозрения за това чудо.
Наин е едно малко фермерско село по времето на Исус, до връх Море, който очертава източната част на долината Езраел. Селото е встрани от утъпканата пътека. Достъпът до него е само по един единствен път. По времето на Исус това селище трябва да е било малко и сравнително бедно и оттогава насам си е все такова. През някои моменти в историята си, селото е намалявало до 34 домакинства и само 189 души1. Днес в него живеят близо 1 500 души.
Лука започва разказа си, като отбелязва, че Исус е бил в Капернаум предишния ден и е изцелил слугата на стотника (вж. Лука 7:1–10). После научаваме, че „скоро след това“ (стих 11, курсив добавен), Спасителят отива в село на име Наин, придружен от голяма група ученици. Тази последователност е много важна. Капернаум се намира на северния бряг на Галилейското езеро, на 183 м под морското равнище. Наин е на около 48 км югозападно от Капернаум, на 213 м надморско равнище – нужно е трудоемко изкачване нагоре по хълма, за да се стигне до Наин. За да се стигне пеша от Капернаум до Наин, се изисквали поне един или два дни. Неотдавна на една група млади студенти от Йерусалимския център на УБЙ им отне 10 часа, за да изминат пеша този път по асфалтови пътища. Това означава, че Исус вероятно е трябвало да стане много рано или дори да върви пеша през нощта, за да пресрещне погребалната процесия „скоро след това“2.
Когато Христос наближава града след много изтощително пътуване, един млад мъж, вероятно на около 20 г.3, е носен на погребална носилка. Лука ни казва, че този млад мъж е единственият син на една вдовица и някои учени правят заключение от гръцкия текст, че тя няма други деца4. Една голяма група селяни я придружава в тази най-тъжна семейна трагедия.
Очевидно смъртта на син би била трагедия за всеки, но помислете какво означава това за тази вдовица. Какво всъщност е социалното, духовното и финансовото значение на това да си вдовица без потомък в древен Израил? В старозаветната култура се счита, че когато някой съпруг почине преди да е стигнал дълбока старост, това е Божие наказание заради грях. Затова някои считат, че Бог налага наказание на вдовицата. В Рут, когато Ноемин овдовява млада, тя се окайва: „В крайна сметка, Господ е против мен и Всевишният ме е съкрушил“ (Рут 1:21, International Standard Version)5.
Тази вдовица от Наин не само, че е изправена пред духовна и емоционална болка, но пред финансов крах – предстои ѝ глад6. При сключване на брак жената бива зачислена към семейството на съпруга ѝ за финансова закрила. Ако той почине, грижите за нея биват прехвърлени на нейния първороден син. Сега първородният син на тази вдовица е мъртъв и тя е обречена на мизерия. Ако синът ѝ е около двадесет годишен, вероятно тя е на средна възраст, живееща в изолирано фермерско градче и сега се оказва духовно, социално и финансово бедстваща.
Точно в краткия промеждутък от време, когато селяните носят сина на тази жена, за да бъде погребан, Исус среща процесията и „се (смилява) над нея“ (Лука 7:13). Може би това е най-смекченото изказване на Лука. Исус някак усеща изключително отчайващата ситуация на тази вдовица. Вероятно тя е прекарала нощта просната на пода от пръст, умоляваща Небесния Отец, за да разбере защо. Възможно е дори открито да се съмнява защо Той изисква от нея да живее още на тази земя. Или е ужасена от предстоящата ѝ самота. Не знаем. Но знаем, че Спасителят избира да напусне незабавно Капернаум, което означава, че Той е трябвало да върви през цялата нощ, за да пресрещне процесията точно преди да положат тялото в земята.
Да, когато Той вижда обляното ѝ в сълзи лице, докато тя върви зад процесията, Исус изпитва голямо състрадание към тази жена – но изглежда, че Неговото състрадание идва от чувства, които е изпитал много преди „случайно“ да пресрещне погребалната процесия. Той пристига там точно в нейния момент на нужда.
След това Исус казва на вдовицата: „Недей да плачеш“ (стих 13). Без да се безпокои от ритуалната нечистота, Той „се доп(ира) до носилката“ и процесията спира. След това той нарежда: „Момче, казвам ти, стани.
И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му“ (стихове 14–15). Разбира се, тълпата селяни и последователите на Исус, биват удивени, когато общата им скръб се превръща в чиста радост. Те всички „славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас“ (стих 16). Но това чудо е свързано и със спасяването на една отчаяна душа. Исус е наясно, че нещо изобщо не е наред при тази жена – човек, който е презиран в своята културна среда. Нейната ситуация изисква Неговото незабавно внимание, дори и ако Му се налага да пътува надалече, за да бъде там в абсолютно точния момент. Той знае за нейната отчайваща ситуация и идва бързо. Президент Томас С. Монсън (1927 – 2018) изрича неоспорима истина, когато казва: „Един ден, когато погледнем назад към изглеждащите на пръв поглед случайности в нашия живот, ще осъзнаем, че може би те съвсем не са били случайни“7.
Сега, колкото и вдъхновяваща да е тази случка, тя трябва да стане за нас нещо повече от една интересна библейска история. Тя определено потвърждава, че Исус е знаел за тази бедна, забравена и бедстваща вдовица. Особено когато се чувстваме забравени, пренебрегнати или незначителни, трябва да си припомним: Исус е дошъл на помощ на вдовицата, когато тя е имала нужда и Той ще идва и при нас. От примера на Спасителя можем да научим още един урок – колко важно е да помагаме, за да благославяме хората около нас. Много хора около вас от време на време ще се обезсърчават. Ако можете да им разказвате за „сестра Наин“ и как Господ познавал напълно нейното отчаяние и голямата ѝ лична криза, това може драстично да промени нещата за тях. Спомнете си проницателните думи на президент Спенсър У. Кимбъл (1895 – 1985): „Бог наистина ни забелязва и бди над нас. Но обикновено Той посреща нуждите ни чрез някой друг човек“8.
От всички извършени чудеса от Исус, служението Му към вдовицата от Наин най-ясно показва Неговото състрадание и любов. То ни напомня, че ние сме важни за Него и че Той никога няма да ни забрави. Не можем да забравим това.