Изборът: Да бъдеш знаменит художник или чудесна майка?

От Дженеди Пейдж

Всички ми казваха, че е невъзможно да бъдеш страхотен и в двете. Но така ли е?

Спомням си, че се чувствах неудобно в колежа, докато изучавах живота на знаменити художници. Изглеждаше, че най-запомнящите се и забележителни от тях са станали велики художници, пренебрегвайки семейството и здравия си разум. Великите художници рисували в коледната утрин, докато децата им отваряли подаръците. Един от тях се женил шест пъти. Друг отрязал ухото си и го изпратил на близките си. А друг – дори убил човек! Започнах да се чудя дали изобщо е възможно да стана знаменит художник и заедно с това да съм добра съпруга и майка (запазвайки здравия си разум!).

Моите преподаватели ни учеха, че ако наистина искаме да станем знаменити, ще трябва да правим жертви за това. Ще трябва да работим по-усилено от всеки друг. Ще трябва да поставим изкуството на първо място в нашия живот. Умът ми често се питаше: „Но ако един художник спазва заповедите, поставя най-важните неща на първо място и има Духа Господен да ръководи работата му, не би ли станал толкова велик и дори още повече?“. По време на обучението ми си задавах този въпрос често.

По времето, когато съпругът ми и аз се дипломирахме, бяхме женени от една година. Старейшина Ръсел М. Нелсън (по това време член на Кворума на дванадесетте апостоли) дойде и изнесе реч при нашето завършване. Последва обяд и само 16 студенти бяха поканени да присъстват. Доста странно, двамата, съпругът ми и аз, бяхме избрани да присъстваме. Беше отворена дискусия за въпроси и отговори. Вдигнах ръка, погледнах старейшина Нелсън в очите и изразих притеснението си от това да съм художник и майка едновременно. Работих толкова усилено, за да развивам таланта си в училище и исках да продължавам да работя така и да се усъвършенствам, но също знаех, че майчинството има предимство. Съществува ли начин да правя и двете? Очите на старейшина Нелсън блеснаха, когато той отговори: „Разбира се!“ Той ме насърчи да усъвършенствам таланта си и да се моля на Небесния Отец за помощ да се науча как да върша и двете, и че с Него бих могла да правя неща, които някога съм смятала за невъзможни. Взех този съвет присърце.

Отдадена на Неговите цели

В момента съпругът ми и аз имаме четири деца. Научихме се как да се справяме с многобройните родителски отговорности. Първоначално, в повечето дни започвах да рисувам в 4 ч. сутринта, преди да се събудят децата. Опитвах се да рисувам шест дни в седмицата, дори ако някои дни можеше да го правя само за 30 минути. Започвах всяко рисуване с молитва, знаейки, че не мога да се справя без помощта на Господ. Молих се не само да развивам необходимите способности в моето изкуство, но също да знам какво е най-важно за деня и да се ангажирам да поставя Неговите цели на първо място. Напредвах бавно, но с постоянни стъпки напред.

И един ден 12 години след моето завършване имах момент на обезсърчение. Животът изглеждаше твърде ангажиран. Майчинството беше по-трудно, отколкото очаквах. Седнах при моя статив, плачейки и чудейки се дали наистина бих могла да стана знаменитата художничка, която бях мечтала. Почувствах подтик да извадя вече изписан дневник от рафта и го отворих в началото, на 30 април 2006 г., денят след моето дипломиране. Съвсем бях забравила забележителното преживяване с президент Нелсън! По някакъв начин, вихрушката на живота почти го бе изтрила от паметта ми. Там, пред мен бяха думите на сегашния пророк: „Разбира се!“ Сълзите се превърнаха в благодарност, давайки си сметка за всичко, което бях успяла да постигна оттогава и също погледнах напред с надежда.

Да правиш невъзможното

Няколко месеца по-късно приех обаждане от един от дизайнерите на списание Ensign, който питаше дали може да използва една от моите рисунки за вътрешната корица на изданието за общата конференция от ноември 2018 г. Щях да падна от изненада! С течение на годините, първото нещо, което винаги съм правила при получаване на църковните списания е да ги преглеждам за картините. Сега едно от моите произведения ще бъде там! Когато ми казаха, че искат да комбинират рисунката ми с думи от президент Нелсън, успях да видя Божията ръка, която ме насърчаваше по пътя напред.

Все още ми предстои дълъг път в художественото ми пътуване, но съм много благодарна за надеждата на президент Нелсън в Господ и в нас. Благодарна съм за неговите оптимизъм и увереност. Знам, че упражнявайки вяра в Господ, ще можем да извършваме велики неща, дори неща, които някога сме смятали за невъзможни. „Защото за Бога няма нищо невъзможно“ (Лука 1:37).