Три урока за любов, радост и мир
от Брайън К. Аштън
Втори съветник в Общото президентство на Неделното училище
От духовно послание „Honesty – The Heart of Spirituality“, изнесено в Университета Бригъм Йънг на 5 декември 2017 г.
Следването на тези три стъпки може да промени значително живота ви и да ви помага да чувствате плодовете на Духа.
Когато бях студент, си мислех много за моето бъдеще. След като стигнах до бъдещето, т.е. животът след университета, научих три урока, които промениха значително живота ми. Бих искал да споделя с вас тези уроци, с надеждата, че няма да ви отнеме толкова дълго, колкото ми отне на мен, за да ги науча. Те могат да ви помагат да намирате по-голяма радост в живота и в крайна сметка да получите възвисяване с вашия Небесен Отец.
1. Търсете щастие, мир и Светия Дух
Запознах се със съпругата ми Мелинда по време на втората ми година в университета, около шест месеца след като се завърнах от моята мисия. Веднага разбрах, че искам да се оженя за Мелинда. Обаче Мелинда не знаеше това. Чак пет години по-късно тя най-сетне получи отговор, че няма да сбърка, ако се омъжи за мен.
За тези пет години преживях най-голямото изпитание в живота си. Знаех за кого трябва да се оженя и Духът ме подтикваше да действам, но изглежда не можех да постигна тази цел.
Скоро след като завърших университета, Мелинда реши да отиде на мисия – убеден съм, че отчасти целта ѝ беше да се откъсне от мен. Имаше моменти по време на мисията ѝ, когато се чувствах нещастен, защото съсредоточавах вниманието си върху това, което нямах. Обаче изучавах Писанията и се молех ежедневно, служех в Църквата и се стремях да правя нещата, които канеха Светия Дух в живота ми.
Една ранна и много студена неделна сутрин в Минеаполис, щата Минесота, САЩ, докато шофирах към църквата, си помислих: „Сега би трябвало да съм наистина нещастен. Изглежда, че нищо не върви така, както искам. Но не съм нещастен. Чувствам се невероятно щастлив!“
И така, как можех да съм щастлив, ако преминавах през наистина трудно за мен изпитание?
Отговорът се намира в Галатяните 5:22–23: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост (и) себеобуздание“.
Тъй като вършех нещата, които канеха Духа в моя живот, аз чувствах Божията любов. Чувствах радост и мир. Можех да търпя дълго и пак да съм щастлив.
Това да имаме любов, радост и мир в нашия живот, в нашите семейства и в нашите бракове, не идва от притежаването на голяма къща, хубави коли, най-модерните дрехи, успех в кариерата или някое от другите неща, за които светът казва, че носят щастие. Тъй като чувствата на любов, радост и мир идват от Духа, то изпитването на тези чувства изобщо не трябва да е свързано с материалните ни обстоятелства.
Моля разберете, нямам предвид, че винаги ще бъдем щастливи или че материалните ни обстоятелства никога няма да засягат нашето щастие. Всъщност, ако никога не вкусим горчивото, не можем да знаем кое е сладкото (вж. Учение и завети 29:39, вж. също Моисей 6:55).
Понякога е необходимо да ни е трудно. Освен това, някои физически и емоционални състояния могат да ни причинят голямо страдание и да направят много трудно за нас да чувстваме Духа. Но ако се стремим да имаме в живота си Духа и ако се уповаваме на Бог, можем да сме като цяло щастливи.
Свидетелствам от личен опит, че това е така. От преживяването ми по време на мисията на Мелинда забелязах, че ако върша нещата, които канят Духа в живота ми, включително да избирам да вярвам и приемам, че нещата ще се получат така, както желае Бог, аз обикновено съм щастлив (вж. Яков 3:2)1.
2. Не се лъжете от имитациите
В опитите си да ни обърква и мами, Сатана предлага измамни алтернативи на всичко, което върши Бог. Въпреки опитите на Сатана да ни убеди в противното, Спасителят ни учи, че „(не може) лошо дърво да дава добри плодове“ (3 Нефи 14:18). Тъй като Сатана е лошо дърво, той не може да ни накара да изпитваме „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост (и) себеобуздание“ (Галатяните 5:22–23). Всъщност, Сатана иска да ни накара да сме нещастни (вж. 2 Нефи 2:27).
Какво наистина прави Сатана? Опитва се да ни измами.
Една моя приятелка, една от избраните, бе измамена. Тя отслужи мисия и бе забележителна мисионерка. Когато се върна от мисията си, планираше да прави всичко, което бе канело Духа в живота ѝ и което я бе укрепвало по време на мисията ѝ. Известно време наистина го правеше.
Обаче тя видя, че приятели, много от които бяха завърнали се мисионери, идват всяка неделя на църква, но когато са извън сградата ѝ, живеят като хората от света. Те изглеждаха щастливи. Те правеха „забавни“ неща. А начинът им на живот изглеждаше много по-лесен от нейния.
Лека по лека тя спря да върши малките неща, които ѝ бяха давали духовна сила по време на нейната мисия. Тя все още имаше свидетелство, но ми каза, че е решила, че ако просто посещава църковните си събрания, щяла да бъде в безопасност. Обаче, тя каза: „Духовно аз бях неактивна“2. Докато тя живееше като хората от света, един лош избор водеше до друг и скоро тя забременя.
Нейните неправедни решения в крайна сметка имаха последствия. Тя не беше щастлива и го знаеше. За щастие, моята приятелка осъзна, че е била измамена и се покая.
Нейната история показва, че дори и най-добрите могат да бъдат измамени. Освен това, нейната история показва, че непрекъснато трябва да сме нащрек за измами. Постигаме го, като вършим малките неща, които канят Духа в нашия живот.
Радвам се да кажа, че сега моята приятелка е щастлива, стреми се да спазва заповедите и е физически и духовно активна в Евангелието.
Измамите на Сатана идват по много различни начини. Ще спомена само някои от тях.
Сатана се опитва да ни накара да поставяме материалните неща пред духовните неща. Можем да разберем дали приоритетите ни са объркани, ако обърнем внимание колко често казваме: „Твърде зает/а съм или твърде уморен/а съм сега да ________________“. Попълнете празното място: да посетя храма, да служа, да изучавам Писанията и размишлявам над тях, да изпълнявам призованието си или дори да се моля.
Една от причините да се чувстваме толкова заети са усилията на Сатана да ни разсейва. Той използва смартфона в ръката ни, радиото в колата, телевизора в дома ни и хилядите други неща, за да ни разсейва почти през цялото време. В резултат на това се чувстваме по-заети, отколкото всъщност сме.
Друг резултат от това разсейване е, че ние размишляваме все по-малко. Сатана се старае да ни разсейва, защото знае, че размишляването, особено над Писанията, води до по-голямо обръщане във вярата и откровения.
Друга от измамите на Сатана идва чрез идеята, че външните ни действия са по-важни от вътрешната ни мотивация. Когато ни липсва правилната мотивация за извършването на духовни неща, ние не изпитваме радостта на Евангелието. В резултат на това спазването на заповедите става мъчение, а Сатана знае, че ако може да ни накара да се чувстваме така, ние вероятно ще спрем да вършим това, което знаем, че трябва да вършим.
Сатана също така ни мами да вярваме, че радостта и щастието произлизат от лесния живот или от забавлението през цялото време. Не е така. Истината е, че няма радост или щастие без нещо, което трябва да се преодолее (вж. 2 Нефи 2:11, 23).
Последната измама на Сатана, която ще спомена, е, че той се опитва да ни убеждава, че нечестието, с неговите моментни удоволствия, е всъщност щастие. Сатана знае, че поне за момента някои чувства или емоции може (1) да ни накарат да мислим, че чувстваме плодовете на Духа, (2) да замаскират нашето желание за тези плодове или (3) да ги считаме за приемливи заместители.
Например Сатана може да ни изкушава да се стремим към страст, вместо към любов. Може да ни примами с вълнение, вместо трайна радост. Той се опитва да ни разсейва, вместо да ни дарява мир. Би искал да бъдем себични, педантични и подправено приятни, вместо да бъдем безкористни, последователно покорни и духовно насочени по подходящия начин. Неговите изкушения водят до объркване, което от своя страна може да ни накара да мислим, че нарушаването на заповедите ще ни даде щастие.
3. Правете дребните неща
Обикновено дребните неща канят Духа в живота ни, предпазват ни от измама и в крайна сметка ни помагат да се сдобиваме със силата да спазваме заповедите и да придобием вечен живот. Спасителят учи старейшините в Къртлънд, Охайо, на следния принцип: „Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико“ (Учение и завети 64:33).
Защо дребните неща са толкова важни? В следващия стих Спасителят обяснява, че „Господ изисква сърцето и драговолен ум“ (Учение и завети 64:34). Защо Спасителят свързва дребните неща със сърцето и драговолен ум? Защото при постоянното вършене на дребните неща ние покоряваме сърцата и умовете си на Бог, което ни пречиства и освещава (вж. Еламан 3:35).
Това пречистване и освещаване променя самата ни същност, малко по малко, така че да ставаме все по-подобни на Спасителя. Това също така ни прави по-възприемчиви към подтиците на Светия Дух, което ни прави по-малко податливи на измама.
В последната ми година в гимназията моят баща провеждаше Семинар с мен вкъщи. Тъй като темата през онази година бе Книгата на Мормон, той реши да я прочетем заедно, стих по стих и да обсъдим какво сме научили. Докато четяхме, той ми задаваше въпроси, които ме караха да се замислям върху прочетеното и ми обясняваше нещата, които не разбирах. Все още си спомням как учих за Спасителя и как почувствах, че Той наистина е посетил нефитите и че наистина могат да ми бъдат опростени греховете заради Неговото Единение.
Свързвам моята основа в Писанията с тези уроци, които имахме заедно с моя баща. Чувствах нещо, докато четяхме. И по-важното, моите желания, мотивация и действия се промениха. Исках да бъда по-добър. Започнах да виждам как ме мамят. Покайвах се по-често. До края на първата ми година в университета аз бях започнал да чета Писанията всеки ден.
Тогава президент Езра Тафт Бенсън (1899–1994) помоли членовете на Църквата да четат всекидневно Книгата на Мормон и да прилагат наученото3. И така, освен всичко друго, което четях, аз четях по малко и от Книгата на Мормон.
На мисията си научих как наистина да изучавам Писанията и да се угощавам с тях. Не само че чувствах Светия Дух, докато четях, но и започнах да изпитвам радост, докато изучавах Писанията в търсене на отговори на моите проблеми и тези на моите проучватели.
След мисията си продължих ежедневно да се угощавам с Писанията. Тъй като това канеше Светия Дух в живота ми, аз получавах Неговото напътствие, което ми помагаше да използвам по-ефективно времето си. В резултат на това се справях по-добре в университета, а по-нататък и в работата. Стана по-лесно да вземам добри решения. Молех се по-често и бях по-усърден при изпълняването на призованията си. Ежедневното угощаване с Писанията не реши всичките ми проблеми, но животът бе по-лесен.
През август 2005 г. президент Гордън Б. Хинкли (1910 – 2008) отправи молба към всички да прочетат или препрочетат Книгата на Мормон до края на годината4. Тъй като аз и без това четях ежедневно Книгата на Мормон, вече бях стигнал до Етер или Мороний. Съответно, след като я приключих около седмица или две след това, аз си помислих, че съм изпълнил молбата на президент Хинкли.
Обаче тогава един верен домашен учител дойде да посети семейството ни. Той попита как се справям с поканата на президент Хинкли.
Казах му, че имах късмет да съм започнал Книгата на Мормон преди поканата от президент Хинкли. После, с известна себичност, обявих, че съм изпълнил задачата.
За щастие, моят домашен учител гледаше на нещата другояче. Докато той деликатно ме коригираше, Духът ми нашепваше, че домашният ми учител е прав.
Сега трябваше да чета по две глави на ден, за да приключа отново до края на годината. Като увеличих темпото, с което четях Книгата на Мормон, забелязах, че получих още повече сила в живота си. Имах повече радост. Виждах нещата по-ясно. Покайвах се дори още по-често. Исках да служа на другите и да ги спасявам. Бях по-малко податлив на измамите и изкушенията на Сатана. Още повече обичах Спасителя.
През онзи ноември бях призован за епископ в нашия район. Изпълняването на поканата на президент Хинкли ме подготви за това призование. От тогава насам забелязах, че колкото по-натоварен ставам, дали на работа или в Църквата, толкова повече се нуждая от това да изучавам Писанията, особено Книгата на Мормон.
Можете да имате същите благословии и същата сила в живота си, ако и вие ежедневно се угощавате с Писанията. Обещавам ви, че ако се угощавате ежедневно с Писанията, особено с Книгата на Мормон, ще каните Духа в живота си и по естествен начин ще се молите всеки ден, ще се покайвате по-често и ще ви е по-лесно да ходите на църква и да вземате всяка седмица от причастието.
Свидетелствам, че като правите малките неща и се уповавате на Господ, ще можете да намирате любов, радост, мир и щастие, независимо от вашите обстоятелства. Свидетелствам ви и че всичко това е възможно заради жертвата на Исус Христос. Всички добри неща идват чрез Него (вж. Мороний 7:22, 24).