Дори ураган не можеше да ни спре

Корайма Сантяго де Хесус

Сан Хуан, Пуерто Рико

Скоро след завръщането ми от моята мисия получих покана да отида на танцова забава. Там загубих телефона си и един млад мъж ми предложи да ми помогне да го намеря. Докато говорехме, открихме, че и двамата сме завърнали се мисионери и имахме много общи идеи и цели.

Връзката ни продължи да се развива и ние се сгодихме. Мечтаехме си да бъдем запечатани в храма Вашингтон окръг Колумбия преди да го затворят за основен ремонт през март 2018 г. Но след като взехме това решение, бяхме подложени на изпитание. Първо, аз изгубих работата си и нямах начин да спестя пари за пътуването ни до храма. После, един ураган се насочи към Пуерто Рико и се очакваше да го удари точно преди датата на сватбата ни.

Когато ураганът Мария ни достигна, той унищожи красивия ни остров. Магазините затвориха. Нямахме електричество; трудно беше да се намират вода, храна и други основни продукти. Изгубихме всичко, което планирахме да използваме за сватбения си прием. Трябваше да отменим приема и изглежда трябваше да отменим и сватбата ни. Пътуванията до и от Пуерто Рико бяха ограничени и никой не знаеше за колко време. Започнах да се чувствам обезсърчена и бях изпълнена със съмнения и объркване.

Една вечер с годеника ми обсъдихме нашата ситуация. Пътуването бе несигурно и нямаше да имаме прием, нито сватбени дрехи, но Духът потвърди, че трябваше да се уповаваме на Господ. Най-важното нещо бе да бъдем запечатани в храма. Молихме се на Небесния Отец за помощ.

След като се възобновиха полетите от Пуерто Рико, трябваше да направим нови планове за пътуване и да сменим датата на запечатването си. Нямахме комуникации в продължение на седмици след урагана, но мобилният телефон на една приятелка работеше. Тя ни позволи да го използваме, за да се свържем с храма. Успяхме да уредим наново всичко, за да може все пак да бъдем запечатани. Няколко седмици преди пътуването ни наши близки и приятели дариха обувки и дрехи и ни помогнаха да се сдобием с много неща за нашата сватба.

Когато най-сетне влязохме в храма, оставихме зад гърба си всичките ни притеснения. Държахме се за ръце, за да започнем заедно бъдещето си. Наистина мога да кажа, че почувствах как Господ се намеси, като ни насочи и увери, че ако се уповаваме на Него, всичко ще бъде наред. Днес ние сме благословени с прекрасен син и сме семейство, запечатано за цялата вечност. ◼