„Това е животът!“
Ричард Дж. Андерсън
Юта, САЩ
Илюстрация от Джон Качик
Една късна зимна вечер се прибрах вкъщи след като бях провел много интервюта като епископ. Бях изтощен. В продължение на седмици на работа беше много стресиращо, а семейните и църковните задължения ме караха да се чувствам разпънат до краен предел.
В онази вечер трябваше да поправя колата си, за да мога да отида на работа на сутринта. Като облякох работния си гащеризон, от епископ аз станах механик. Легнах на студения под на гаража под колата ми и започнах да работя. Защо трябваше да бъда замръзнал, изтощен и да си ранявам кокалчетата, след като вече бях работил толкова много през този ден? Изгубих търпение и започнах да се моля на Небесния Отец по един хленчещ и умолителен начин.
„Може ли да ми помогнеш за малко? – казах аз. – Старая се максимално да бъда добър баща, съпруг и епископ и да спазвам заповедите. Няма ли да служа по-добре, ако мога да си почина малко? Моля помогни ми да свърша това, за да мога да си легна“.
Изведнъж три ясни думи се запечатаха в ума ми: „Това е животът“.
„Моля?“ – казах аз.
Думите отново дойдоха: „Това е животът!“.
Умът и сърцето ми започнаха да се изпълват с разбиране, когато думите дойдоха за трети път: „Това е животът!“. Тези думи отнесоха послание до духа ми. „Това“ бе земният живот и аз преживявах един момент на израстване, предвиден да ми помогне да стана това, което Небесният Отец желае да стана. Все едно, че Духът ми казваше: „Очакваше ли, че това земно пътуване ще бъде лесно?“. Когато се изправих от този леденостуден циментов под, бях променен.
В зависимост от това как реагираме на изпитанията, те могат да бъдат възприемани като дарове от един любящ Отец в небесата. Той ни предоставя възможността да имаме изпитания, за да можем да се научим да се обръщаме към Него. Когато правим това, ние сме благославяни със знание и духовно израстване.
Трите думи, които дойдоха в ума ми през тази студена вечер на циментовия под на гаража ми ме благославят повече от 35 години. Старая се нито едно изпитание да не бъде напразно. Виждам изпитанията като възможности да научавам нови неща, които може и никога да не науча по друг начин.