Вземане на решения: свобода на избор спрямо откровение

От Ерин Райдър

Авторката живее в щата Юта, САЩ.

Когато става дума за големи решения, доколко трябва да разчитаме на Бог да ни казва какво да правим?

Всеки ден всеки от нас се изправя пред много решения. Някои са по-прости, като например: „Какво да облека?“, „Какво да ям за обяд?“, „Време ли е да купя нова кола или да задържа старата още малко?“. Но от време на време се сблъскваме с голямо решение: „Трябва ли пак да следвам?“, „Да приема ли тази работа?“, „Да се преместя ли в нов град?“, „Да купя ли къща?“, „Да излизам ли на срещи с този човек?“, „Да сключа ли брак с този човек?“ и т.н.

Когато се изправяме пред големи решения, ние обикновено (и това е правилно) отделяме повече време, за да направим избор. Следваме съвета, даден на Оливър Каудъри в Учение и завети 9:8–9, където Господ казва:

„Но ето, Аз ти казвам, че трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да Ме попиташ дали е правилно и ако е правилно, Аз ще сторя тъй, че недрата вътре в теб ще се разгорят, ето защо ще почувстваш, че е правилно.

Но ако не е правилно, ти няма да имаш такива чувства, а ще имаш вцепенение на мисълта, което ще те накара да забравиш това, което е погрешно“.

Въпреки че това определено е добър съвет, когато става въпрос за големи решения, понякога разчитаме твърде много на частта, в която Бог ни казва какво е правилно и не достатъчно на частта, в която Той ни казва да го изучим в ума си. Ние толкова се съсредоточаваме над това да чакаме Бог да потвърди нашите решения, че пропускаме невероятни възможности. Дори може да осъзнаваме ролята на свободата на избор, но да се боим да вземем решение, което може да ни отклони от приетия вече „план“ и да започнем да мислим, че всичко различно от разгаряне на недрата ни или глас от небесата означава, че решението ни е грешно. За мнозина от нас това неизречено напрежение между свободата на избор и личното откровение води до един важен въпрос: Каква е ролята на Бог при нашето вземане на решения?

Ролята на Бог при вземането на решения

Вероятно на този въпрос най-добър отговор дава историята за брата на Яред. В нея има един интересен модел на израстване, което ни учи за това как Бог очаква да вземаме решения. След като езиците биват объркани при Вавилонската кула, Яред моли брат си да запита Господ дали трябва да напуснат земята и ако да, накъде да отидат (вж. Етер 1:36–43). Братът на Яред пита Господ и Той ги отвежда до морския бряг. Докато пътуват, Господ им говори в един облак и насочва всяка стъпка от пътуването им. Накрая те стигат до морския бряг, където остават за четири години.

Към края на четирите години Бог казва на брата на Яред да построи кораби и да се подготви за прекосяване на океана. Когато братът на Яред осъзнава, че в корабите въздухът ще е ограничен, той следва същия модел, при който отново се обръща към Бог за това какво да направи. Както и се очаква, Господ отговаря, като му дава подробни указания да направи дупки в горната и долната част на корабите. Обърнете внимание на модела на откровение до този момент: Бог им дава план, те задават въпроси за това как да изпълнят плана и Бог отговаря с подробни и точни отговори.

Но след като той прави дупки в корабите, братът на Яред осъзнава, че в корабите ще е тъмно. Той отново се обръща към Бог какво да направи. Обаче, вместо да отговори, Бог задава въпроса: „Какво искаш да направя, за да имате светлина във вашите плавателни съдове?“ (Етер 2:23). Вместо да дава подробни указания, както до този момент, този път Господ изчаква брата на Яред да реши сам какво да направи.

Този вид отговор от Господ е вероятно най-трудният за разбиране, когато се опитваме да вземем решение. Учени сме да се молим и чакаме отговор, затова естествено се безпокоим, когато това не се случва. Често се чудим дали липсата на ясен отговор означава „вцепенение на мисълта“, което означава, че изборът ни е грешен. Други пъти се чудим дали означава, че не сме достатъчно праведни, за да чуем отговора или че не питаме с „истинско намерение“ (вж. Мороний 10:4). Но има и трети вариант, за който понякога не се сещаме – вероятно, подобно на случая с брата на Яред, Бог чака ние да вземем сами решение.

Вземане на решение

Наскоро попаднах в ситуация, която промени начина, по който гледах на свободата на избор и личното откровение. С наближаване на края на магистратурата ми, получих няколко предложения за работа в различни градове и не можех да реша кое да приема. Подобно на брата на Яред, имах много моменти, в които се молех за важно решение и Бог ми отговаряше с доста конкретен отговор. Разчитайки на тези предишни случаи, аз започнах да се моля на Бог да ми помогне да реша кое предложение за работа да приема. Вършех и моята част, като проучвах всяка от възможностите за работа и се съветвах с много хора. Но независимо колко се молех или постех, Небесата оставаха затворени и аз не получавах отговор.

Наближаваше срокът за вземане на решение и започнах да се паникьосвам. Това определено трябваше да е видът решение, за което Господ беше загрижен – защо тогава не ми отговаряше? Може би не беше важно за Него коя работа щях да избера, но Той трябваше да е загрижен за това в кой град да се преместя, защото това несъмнено щеше да има влияние върху живота ми. Господ винаги се беше интересувал в миналото за моите решения, защо тогава сега не се интересуваше и от това?

Но независимо колко се стараех, отговор не идваше. Започнах да се чудя дали не се бях отдалечила от Бог, че да не мога да чуя Неговия отговор. Чудех се и дали не можех да чуя, защото подсъзнателно не исках да чуя отговора. Накрая, в деня преди крайния срок, знаех, че трябва да взема решение, затова действах според преценката си и взех решение. Вечерта просто се помолих да знам дали моят отговор бе неправилен. Отново не дойде отговор, затова приех работата.

Няколко месеца по-късно все още се чудех за решението ми, затова помолих за свещеническа благословия, за да получа потвърждение. В благословията ми беше казано, че не съм получила отговор на молитвата ми, защото Господ одобряваше всяко от решенията, които бях взела. Тази благословия потвърди съвета, който веднъж ми бе даден от моя президент на мисия, който ми каза, че често няма значение какво решение ще вземем. Бог иска да се научим да стоим на крака и да вземаме решения в живота си. Моят президент на мисия ми напомни и че Бог, като наш Небесен Отец, няма да ни накаже и да ни отнеме обещани възможности, ако искрено се опитваме да разберем какво да направим.

Братът на Яред е можел да предложи почти всяко решение за осигуряването на светлина в корабите и Господ сигурно е щял да се съгласи с него. Целта на това преживяване е не само братът на Яред да усили вярата си, но и да се научи как да взема решения.

Упражняване на свободата ни на избор

От гледна точка на вечността, упражняването на свободата на избор е необходима част от личното израстване. Без него не можем да вземаме вида решения, които да ни помагат да достигнем пълния си потенциал. Израстването, както и всичко друго в Евангелието, идва „ред по ред, правило след правило“ (2 Нефи 28:30). Бог иска да сме подготвени, но не и да блокираме, като очаква да упражняваме свободата си на избор, за да водим живота си по най-добрия за нас начин.

Когато се научим да намираме баланс между свободата на избор и откровението, можем да имаме истинско духовно израстване. Именно това се случва с брата на Яред. След като обмисля ситуацията, той отронва16 камъка от една скала и моли Бог да ги докосне и да ги направи да светят (вж. Етер 3:1–5). Този път, когато Бог отговаря, всичко се променя. Вместо да чуе Божия глас от облак, братът на Яред действително вижда Господ, Който не само се явява лично, но и показва на брата на Яред невероятни видения за света и всичко, което предстои (вж. Етер 3:6–26). Възможно е братът на Яред да е нямало да бъде достатъчно духовно подготвен, за да получи това видение, ако първо не беше израстнал в резултат на това да взема решения за себе си.

Като вземаме решения, определено трябва да следваме съвета на Алма да се съветваме „с Господа във всичките (ни) дела“ (Алма 37:37). Когато Господ изисква от нас да вземем конкретно решение, Той ни уведомява и ни помага да не се отклоним. Но ние също трябва да бъдем готови да се изправим и да продължим напред с вяра, независимо от това дали ще получим отговор. Когато спазваме нашите завети и сме предани на Евангелието на Исус Христос, ние можем да чувстваме увереност относно праведните си решения и мир, че Господ е доволен от нашите усилия.