Принципи на служението
Да направим радостно служението
Когато се служи с любов, това носи радост както на даващия, така и на получаващия.
Понякога нашето търсене на щастие в този живот може да изглежда като бягане по бягаща пътека. Ние бягаме ли, бягаме и пак изглежда не сме стигнали доникъде. За някои мисълта да служат на другите просто изглежда като добавяне на още една задача.
Но нашият Небесен Отец иска да изпитваме радост и ни е казал, че „човеците са, за да могат да имат радост“ (2 Нефи 2:25). А Спасителят учи, че служението към другите е важна част от това да внасяме радост в нашия живот и в живота на другите.
Какво е радостта?
Едно от определенията за радост е „чувство на голямо удоволствие и щастие“1. Пророци от последните дни са дали пояснение за това откъде идва радостта и как може да бъде намирана тя. „Изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни – казва президент Ръсел М. Нелсън. – … Радостта произлиза от (Исус Христос) и се случва заради Него. Той е източникът на цялата радост“2.
Служението носи радост
Когато Лехий вкусва от плода на дървото на живота, душата му се изпълва „с извънредно велика радост“ (1 Нефи 8:12). Първото му желание е да сподели този плод с хората, които обича.
Нашата готовност да служим на другите може да носи този вид радост на нас и на тях. Спасителят учи Своите ученици, че плодът, който принасяме, когато сме свързани с Него, ни дава пълнота на радост (вж. Йоан 15:1–11). Да вършим Неговото дело, като служим и се стремим да довеждаме другите при Него, може да бъде радостно преживяване (вж. Лука 15:7; Алма 29:9; Учение и завети 18:16, 50:22). Можем да изпитваме тази радост дори, когато сме изправени пред противопоставяне и страдание (вж. 2 Коринтяните 7:4, Колосяните 1:11).
Спасителят ни показва съвършеният пример, че един от най-големите източници на истинска радост в земния живот е службата. Когато служим на нашите братя и сестри подобно на Спасителя, с милосърдие и любов в сърцата си, можем да изпитваме радост, която е много повече от просто щастие.
„Ако приемем (служението) с готовност в сърцата си, … ще ставаме народ на Сион и ще чувстваме изключителна радост с тези, на които сме помогнали по пътеката на ученичеството“ – учи сестра Джийн Б. Бингъм, обща президентка на Обществото за взаимопомощ3.
Как можем да направим служението по-радостно?
Има много начини, по които можем да внасяме радост в нашето служение. Ето няколко идеи:
-
Разберете вашата цел при служението. Има много причини да служим на другите. В крайна сметка усилията ни трябва да се съгласуват с Божиите цели „да се осъществят безсмъртието и вечния живот на човека“ (Моисей 1:39). Като приемем поканата на президент Ръсел М. Нелсън да помагаме на другите по заветната пътека, можем да намираме радост при участието в Божието дело4. (За повече информация относно целта на служението, вж. „Целта, която ще промени начина ни на служение“ в изданието от януари 2018 г. на Лиахона.)
-
Нека служението ви е съсредоточено върху хората, а не върху отмятането на задачи. Президент Томас С. Монсън често ни напомня: „Никога не допускайте проблемът за решаване да стане по-важен от човека, който да бъде обичан“5. Служението е свързано с обичта към хората, не със задачите за изпълнение. Като се научим да обичаме подобно на Спасителя, ще бъдем по-възприемчиви към радостта, която произлиза от службата към другите.
-
Опростете начина, по който служите. Президент М. Ръсел Балард, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, ни казва: „Велики неща произлизат от малките и прости неща. … Нашите малки и прости постъпки на доброта и служба ще се съберат, образувайки живот, изпълнен с обич към Небесния Отец, отдаденост към делото на Господ Исус Христос и чувство на мир и радост всеки път, когато си помагаме взаимно“6.
-
Премахнете стреса от служението. Не е ваша отговорност да изработите нечие спасение. Това е само между съответния човек и Господ. Наша е отговорността да ги обичаме и да им помагаме да се обръщат към Исус Христос, Който е техният Спасител.
Не отлагайте радостта от службата
Понякога хората не желаят да молят за необходимата им помощ, така че, ако предлагаме услугите си, именно това може да е нещото, от което се нуждаят. Но да се натрапваме на хората също не е вариант. Добре е да молим за позволение преди да служим на някого.
Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли разказва за една самотна майка, която се разболяла от варицела, а после и нейните деца също се разболели. Принципно изрядната къща станала разхвърляна и мръсна. Натрупали се чинии и пране.
В един момент, когато се чувствала съвсем смазана, сестри от Обществото за взаимопомощ почукали на вратата. Те не казали: „Кажи, ако има нещо, с което да помогнем“. Когато видели ситуацията, те се заловили за работа.
„Те почистили неразборията, донесли светлина и яснота в дома и се обадили на приятелка да донесе нужните хранителни продукти. Когато свършили работата си и се сбогували, те оставили младата майка разплакана – от благодарност и любов“7.
Както даващите, така и получаващият почувствали радост.
Създавайте радост в живота си
Колкото повече радост, мир и удовлетворение култивираме в живота си, толкова повече ще можем да споделяме същото с другите, докато служим. Радостта идва чрез Светия Дух (вж. Галатяните 5:22 и Учение и завети 11:13). Тя е нещо, за което можем да се молим (вж. Учение и завети 136:29) и да каним в живота си. Ето няколко идеи за култивиране на радост в живота ни:
-
Бройте благословиите си. Докато размишлявате над живота си, запишете в дневника си нещата, с които Бог ви е благословил8. Забелязвайте доброто около вас9. Обърнете внимание на нещата, които може би ви пречат да чувствате радост и запишете начините, по които да ги разрешите или по-добре да ги разберете. През тези великденски празници отделете време да укрепите връзката си със Спасителя (вж. Учение и завети 101:36).
-
Обмисляйте вътрешното си състояние. Можете по-лесно да изпитвате радост в мигове на тих размисъл10. Вслушвайте се внимателно в това, което ви носи радост (вж. 1 Летописи 16:15). Понякога може да е нужно за известно време да стоите настрана от медиите, за да обмислите вътрешното си състояние11.
-
Не се сравнявайте с другите. Казано е, че сравнението краде радостта. Павел предупреждава онези, които „мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно“ (2 Коринтяните 10:12).
-
Търсете лично откровение. Спасителят учи: „Ако поискаш, ще получаваш откровение след откровение, знание след знание, та да може да узнаеш тайнствата и миролюбивите неща, това, което носи радост, това, което носи живот вечен“ (У. и З. 42:61).
Покана за действие
Как чрез служение можете да увеличавате радостта, която намирате в живота си?