Липсващото яке
Авторката живее в щата Айова, САЩ.
„Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“ (У. и З. 64:10).
„Мамо, якето ми го няма!“ – каза Брад. Време бе да се прибират вкъщи от църквата, но Брад не можеше да намери якето си при закачалките.
„Сигурен ли си, че тук го закачи?“ – попита мама.
„Да. Беше точно тук“. Якето на Брад беше ярко синьо и червено. Беше трудно да не го забележиш.
„Може би някой го е преместил. Нека разгледаме из сградата“ – каза татко.
Мама, татко и Брад се разделиха, за да търсят в различни стаи. Те потърсиха в кутията за намерени вещи, в залата за причастие, в стаята за Неделното училище на Брад, в стаята на Неделното училище за деца и на всяко място за закачване на дрехи. Потърсиха дори в тоалетните, но не намериха якето.
„Може би някой го е взел по погрешка. Сигурен съм, че ще го върнат следващата седмица, веднага, след като разберат, че не е тяхно“ – каза татко.
„Междувременно, можеш да носиш старото си яке“ – каза мама.
Брад се намръщи. Не харесваше старото си яке. Беше тънко, избеляло и му беше твърде малко. Обичаше новото си яке в червено и синьо – с него се чувстваше като супергерой.
„Сигурно някой е видял колко е хубаво якето ми и го е откраднал“ – помисли си Брад. Как можеше да се случи нещо такова на църква? От всички се очаква да са честни. Брад нямаше да допусне на крадеца да му се размине. Имаше план. Следващата неделя щеше да следи внимателно, за да види кой носи якето му. Тогава щеше да го сграбчи и да извика: „Крадецо, спри!“. Човекът щеше да съжалява, че изобщо го е взел.
Брад едва изчака да дойде неделя, за да осъществи плана си. Но на следващата неделя беше твърде топло за яке, така беше и следващата неделя.
Неделята след това Брад огледа подозрително по време на Неделното училище за деца всички момчета, чудейки се кой е откраднал якето му. Може би това високо момче? Или може би някое момиче. Чувстваше, че не може да вярва на никого. На Брад не му харесваше това усещане.
След църква Брад бързо обиколи из сградата, наблюдавайки как семействата обличат якетата си. Но не видя никъде своето яке. Дори провери отново в кутията за намерени вещи, … но яке нямаше. Къде ли можеше да е?
На път към вкъщи, Брад измисли нов план. Щеше да се помоли. Знаеше, че Небесният Отец може да намира изгубени вещи. Същата вечер Брад каза в молитвата си: „Небесни Отче, моля те кажи ми кой взе якето ми. Искам си го“.
Брад изчака да дойде в ума му името или лицето на крадеца. Но вместо това започна да мисли за приятеля си Карл. Брад обикновено седеше до Карл в Неделното училище за деца. Те често се шегуваха и смееха заедно. Но Карл не бе идвал на църква от няколко седмици. На Брад му липсваше.
А ако Карл бе взел якето му? Може би Карл се боеше да дойде на църква сега, защото си мислеше, че Брад няма повече да му е приятел. Брад искаше Карл отново да идва на църква. Брад реши, че ако Карл бе взел якето му, той нямаше да му се сърди. Щеше да му прости.
Брад легна в леглото си, като вече се чувстваше по-добре.
Следващата неделя в Неделното училище Карл го нямаше, но беше дошло едно ново момче. Той носеше вратовръзка на червени и сини райета.
„Хубава вратовръзка – каза Брад, сядайки до новото момче. – Прави те да изглеждаш като супергерой“.
Момчето се усмихна.
И Брад се усмихна. Вече не търсеше крадци. Той търсеше приятели.