Силата на примера

От Агим Деда, Тирана, Албания

Знаех, че единственият начин да доведа съпругата си в Църквата е чрез моя пример. Когато промених поведението си, тя започна да чувства Божия Дух.

Един ден на път към работа видях двама млади мъже да проповядват на улицата Божието слово. Те ме спряха и попитаха дали искам да знам повече за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. По това време не знаех накъде се е запътило семейството ми. Нямахме духовен компас, за да намерим пътя си.

През онази сутрин бях пил алкохол, така че не помня голяма част от това, което ми казаха мисионерите. Обаче те ми дадоха екземпляр от Книгата на Мормон и брошура за пророка Джозеф Смит, заедно с телефонния си номер. По-късно през деня започнах да чета. Нещо докосна душата ми, когато четях Книгата на Мормон, и бях удивен как едно 14-годишно момче може да получи такова велико видение.

Търсех истината, затова започнах да се срещам с мисионерите. След като преминах през повечето от уроците, знаех, че трябва да бъда кръстен. Но с наближаването на деня на моето кръщение, проведохме урок, който бе труден за мен. Урокът бе относно Словото на мъдростта.

Този урок бе труден за мен, защото пиех много. Работната ми среда беше тежка. Всички, с които работех, пиеха, така че и аз пиех. Често излизах да пия след работа и се прибирах вкъщи късно през нощта.

Обаче мисионерите свършиха страхотна работа. Все още ги обичам за това. Те ме научиха, че Бог желае да бъдем силни и че Той ни е дал Словото на мъдростта, за да ни благославя. За мен бе трудно да се подчинявам на този закон, обаче лека-полека започнах да го спазвам. Помня как се обаждах на мисионерите всеки ден, за да им споделя относно напредъка си и да им кажа, че не съм пил през този ден. Те много се радваха на моя напредък.

С тяхна помощ бях кръстен и влязох в стадото на Исус Христос. В този прекрасен ден чувствах Духа! Обаче, когато се присъединих към Църквата, бях сам. Исках и семейството ми да бъде с мен.

Когато говорех със съпругата ми Клириме за Църквата, в началото тя не желаеше да слуша. Нейният дядо принадлежеше на друга религия и тя се чудеше защо изобщо Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни бе дошла в Албания. Знаех, че единственият начин да я доведа в Евангелието е чрез моя пример. Посредством нашите дела хората могат да виждат кои сме всъщност.

Клириме забеляза промени в мен, когато се отказах от алкохола и започнах да се прибирам рано вкъщи от работа. Поради промените, които правех, тя започна да чувства Божия Дух, когато ѝ разказвах за Църквата. Не мога да опиша щастливото чувство, което изпитах, когато един ден ми каза, че и тя ще бъде кръстена. Скоро след това тя започна да участва в мисионерските уроци, за които аз помагах на мисионерите. Особено бях щастлив, когато тя определи дата за кръщение шест месеца след моето кръщение.

С нейното кръщение и това на двете ни деца, когато всяко от тях навърши осем години, почувствах, че можем да станем вечно семейство. Но кръщението бе само началото. За да се подготвим за храма, знаехме, че трябва да следваме Бог до края на живота си, да спазваме заповедите, да посещаваме събранията, да вземаме от причастието, да служим в призования, да четем Писанията и да учим повече за заветите и плана на спасение.

Денят, в който бяхме запечатани като семейство в храма Франкфурт Германия, бе още един прекрасен ден. В храма разбрах повече за плана на щастие, който нашият Бог има за нас и почувствах Неговата обич.

Все още помня обещанията, които дадохме с Клириме в храма. Когато нещо се обърка или ни е трудно, умът ми се връща към тези обещания.

Като семейство се опитваме да живеем в хармония един с друг, защото това почувствахме в храма. Всеки път, когато си мисля за храма, се чувствам щастлив и благословен. Знам, че Бог е реална Личност, че ни обича и желае да бъдем щастливи.