„Езикът на Духа“, Лиахона, ян. 2023 г.
Гласове на светии от последните дни
Езикът на Духа
Научих, че Духът може да ни помага да предаваме обичта на Небесния Отец, дори и когато се чувстваме неспособни на това.
Снимката е предоставена от авторката, илюстрация от Дженифър М. Портър
Илюстрация от Дженифър М Портър
Обикновено прекарвах летата в пътуване из Европа с един танцов състав. Публиката, представленията и нивата на енергия бяха различни, но имахме една традиция, която винаги оставаше една и съща: приключвахме всеки концерт, като пеехме „Бог да бъде с вас, довиждане“1. Тъй като по-голямата част от танцовия състав бяха членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние обичахме тази традиция. Беше прекрасен начин да се докоснем до публиката ни и да споделяме обичта на Небесния Отец.
Към края на едно от тези пътувания тъкмо бяхме прекосили границата на Германия и упражнявахме песента на немски за предстоящите представления. Но при пристигането си открихме, че в точно този район на Германия се говореше сорбийски, един диалект, на който песента, която толкова старателно бяхме упражнявали, не звучеше много позната.
Докато пътувахме с автобуса до представлението ни, бях изтощена и само исках през цялото време да спя. Обаче нашите директори имаха други идеи. Те бяха помолили нашите водачи да преведат химна на сорбийски. Сега те искаха целия автобус с полузаспали изпълнители да научи песента само часове преди нашето представление.
Постарахме се максимално. В края на концерта се събрахме заедно в предната част на сцената и започнахме да пеем. Помня, че се почувствах изненадана, че с лекота си спомнях непознатите думи, които ми убягваха само няколко часа преди това. Оставих да избледнеят предишните ми съмнения за нашата готовност да пеем, докато разчитах на Духа да ми напомня текста.
Когато приключихме да танцуваме и започнахме да пеем, Духът ми припомни текста на песента.
Снимката е предоставена от авторката
Хората от публиката бяха изненадани, а после се въодушевиха. Когато песента приключи, сред тълпата настана тишина. Тогава те станаха и започнаха да ни пеят песен, която по-късно ни обясниха, че е песен на благодарност, която обикновено пазят за специални случаи.
В този момент почувствах Духа толкова силно, въпреки че не разбирах какво пеят. Бях толкова благодарна, че Господ ми бе помогнал да предам Неговата обич, независимо че се чувствах неспособна за това. Беше ми напомнено, че обичта на Небесния Отец е универсално послание. Независимо от това какви различия може да имаме, всички ние можем да разбираме езика на Духа.