Ако Той може да превърне водата във вино…

От Адам С. Олсън

Църковни списания

Три неща научих от това често пренебрегвано чудо.

Йоан е единственият евангелски автор, който разказва как Спасителят превръща водата във вино (вж. Йоан 2:1–11). Той дори счита това за толкова специално, че ни казва, че е „начало на знаменията“ на Спасителя (Йоан 2:11).

За тамошната култура последиците от това да се изчерпи виното биха могли да накърнят общественото положение на засегнатите¹. И макар и да не считам, че едно чудо трябва да е драматично, за да промени живота, съм се чудил защо Йоан е почувствал, че това чудо е толкова важно сред многото други, които са били както драматични, така и променящи живота.

Защо чудеса?

Защо чудесата са толкова важни през цялото служение на Спасителя? Определено това е донякъде поради Неговото състрадание към хората в нужда (вж. Марк 1:41). Освен това, чудесата са важно доказателство за Неговата божествена сила и власт (вж. Марк 2:5, 10–11). Чудодейните събития биха могли също така да укрепват вярата и да привличат внимание към Неговото послание (вж. Йоан 2:11, 6:2).

Веднъж някой отбеляза, че чудесата на Спасителя не само са събирали хората, за да чуят посланието, но те са помагали да се преподаде посланието². Когато се запитах какво мога да науча за Исус Христос и Неговата божествена мисия от превръщането на водата във вино, започнах да виждам нови неща.

Ето трите урока, които научих от чудото в Кана за Спасителя и Неговата сила да спасява.

1. „Часът Ми още не е дошъл“

Когато Мария моли Исус за помощ, Той отговаря: „Часът Ми още не е дошъл“ (Йоан 2:4). Без повече подробности не е ясно от разказа на Йоан какво точно очаква Мария или какво има предвид Исус с отговора Си, че часът Му още не е дошъл.

Този израз ми направи специално впечатление. Възможно е Исус да е имал предвид някое събитие в близкото бъдеще, като например започването на Неговото публично служение. Същевременно, изразът резонира из целия разказ на Йоан, често пъти насочвайки към върховното чудо на Неговата единителна жертва (вж. Йоан 4:21–23, 5:25–29, 7:30, 8:20). И накрая, изразът се повтаря в края на земното Му служение, когато „Исус зна(е), че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца“ (Йоан 13:1, курсив добавен; вж. също Йоан 12:23, 27, 16:32). И преди да тръгне за Гетсиманската градина, Той се моли: „Отче, настана часът; прославѝ Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти“ (Йоан 17:1, курсив добавен).

Когато си дадох сметка, че Йоан повтаря този израз из целия си разказ, това ми помогна да видя края още от началото. Първо, Исус превръща водата във вино, за да се утоли физическа жажда. И накрая, Той използва виното за причастието като символ на Неговата единителна кръв, която прави възможен вечния живот и помага на хората, които повярват в Него, никога повече да не ожадняват (вж. Йоан 4:13–16, 6:35–58, 3 Нефи 20:8).

2. „Каквото ви каже, направете“

След като моли Исус за помощ, Мария казва на слугите: „Каквото ви каже, направете“ (Йоан 2:5). Има поука в това изречение, както и в удивителните сходства между тази история и историята за Йосиф в Египет.

„Когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете“ (Битие 41:55, курсив добавен).

Възможно е нито Мария, нито Йоан да са възнамерявали да правят тази връзка. Обаче, като забелязах сходствата, ми хрумнаха две идеи.

Първо, видях още един начин, по който Йосиф и други личности от Стария завет предвещават за Исус Христос и Неговата мисия. По-важното е, че историите в Египет и Кана ми напомнят, че Исус не само може да ни спаси от греха и смъртта чрез Своето Единение, което Той по-късно представя символично с хляба и виното, но и може да ни спасява от физически, социални и други трудности. Когато хората остават без хляб, фараонът им казва да правят каквото им каже Йосиф. Те го правят, получават хляб и биват спасени от физическо страдание. Когато слугите остават без вино, Мария им казва да правят каквото им каже Исус. Те го правят и получават вино, а засегнатите биват спасени от това да не могат да изпълнят задълженията си.

Исус с един човек и дете — Ако желаем да вършим всичко, което каже Исус, Той може да извършва чудеса в живота ни.

Ако желаем да вършим всичко, което каже Исус, Той може да прави същото за нас и да извършва чудеса в живота ни (вж. Евреите 10:35–36). Да бъдем спасени е най-великото от всичките Му чудеса и то изисква подчинение от наша страна (вж. Учение и завети 14:7, Символът на вярата 1:3).

3. „И ги напълниха до горе“

Спасителят нарежда на слугите да напълнят с вода шест каменни делви. „И ги напълниха до горе“ (Йоан 2:6–7).

Макар и експертите да предполагат различни количества, вероятно всяка от делвите е побирала няколко литра. Не знам дали е по-трудно да се превърне във вино един литър или сто литра вода. Това, което промени живота ми, е идеята, че Исус има силата да промени едно нещо в съвършено друго нещо. Той не прави просто вода с вкус на вино; Той взема вода, с нейната проста молекулярна структура, и я превръща във вино, една сложна смес от стотици химически компоненти.

Ако може да направи това, тогава може да превръща моите трудности в благословии, не просто като добавя нещо хубаво, а като действително променя естеството на изпитанието в нещо, което да ме благославя (вж. Римляните 8:28, 2 Нефи 2:2).

И ако Той може да направи това за една трудност, Той може да го направи и за всичките. Затова, когато животът изглежда изпълнен с изпитания, не забравяйте, че Той може да превърне водата във вино. Той може да даде венец вместо пепел (вж. Исайя 61:3). Може да превърне злото в добро (вж. Битие 50:20). Може да превърне моите грешки в израстване, да отнеме греховете ми и да ги превърне от осъждане в напредък³.

А за мен осъзнаването на това е най-важно от всичко. Това чудо, което някога съм пренебрегвал, ме научи, че посредством Неговата сила, ако имаме вярата да вършим това, което Той иска от нас, Той може да ни промени от това, което сме били, в това, което можем да станем – подобни на Него.