„Насилие, осиновяване и изцеление“, Лиахона, ян. 2023 г.
Пълнолетни младежи
Насилие, осиновяване и изцеление
В семейството ми имаше насилие и нестабилност, но посредством Христос сега имам надежда за моето бъдещо семейство.
На снимката позира модел
Израснах в нестабилна среда. Биологичните ми родители упражняваха насилие над мен и не се грижеха за мен, а аз преживях много трудности. Борих се с безпокойство, проблеми с възприемането на тялото ми, анорексия и ситуационна депресия, която ме превърна в затворник в продължение на години.
Биологичните ми родители бяха запечатани в храма, но скоро след като бях кръстена на осемгодишна възраст, те започнаха да се отдалечават от Църквата. Колкото повече се отдалечаваха от сключените от тях завети, толкова по-лошо ставаше положението.
На 14-годишна възраст аз се грижех за брат ми, който имаше аутизъм, както и за майка ми. Бях изгубена и извън контрол. Мразех себе си и обстоятелствата, и мислех, че животът ми никога няма да се промени.
Обаче тогава се случи чудо. Биологичната ми майка осъзна, че не може да се грижи за мен и се обади на брат си в Сингапур да го попита дали би ме осиновил. С опакован багаж и насълзени очи се качих на самолет, за да започна нов живот – без насилие. Обаче приспособяването към семейството, което ме осинови, и към една нова култура бе сложно и ми бе трудно да продължа напред,
Осиновителите ми правеха всичко, което бе по силите им, за да ми помагат. Посещавах терапевти и лекари. Също така отново започнах да посещавам църковните събрания, но да уча за Небесен Отец, Който ме обича и има цел за мен, бе трудно, защото не вярвах в това след всичко, което бях преживяла.
Не бях щастлива. Не знаех как да се излекувам от миналото и все още не изпитвах надежда за бъдещето.
Желание за изцеление
Един ден си мислех за това колко е кратък земният живот. Не исках да прекарам живота си в нещастие. Трябваше да се поуча от моите изпитания, да прилагам евангелските принципи, на които бях учена и да каня Христос в моя живот.
Престраших се и започнах да коленича и да моля Небесния Отец всеки ден за силата да простя на моите биологични родители, да превърна страха си във вяра, да намеря изцеление и щастие, както и да разпознавам обичта в моя живот. Записах се в Института и започнах да изучавам Писанията и да прилагам в живота си евангелски принципи.
Наистина търсех изцелителната сила на Исус Христос и Неговото Единение. С течение на времето моят живот започна да се променя. Тъй като проявявах търпение, посещавах терапевти и лекари, и изпълвах всеки ден от живота си с Духа, започнах да усещам изцеление – чувствах се по-малко затворена и повече като истинското ми аз. Чувствах се в безопасност. Служех на другите. Обикнах се, простих си и се възприех такава, каквато съм. Изграждах добри и любящи взаимоотношения. Започнах да усещам любовта на Небесния Отец към мен. И за пръв път в живота си чувствах истинска радост.
Христос предлага надежда за нашето бъдеще
Не мога да променя миналото, но както се казва в Учение и завети 122:7: „Всички тези неща ще (ми) дадат опит и ще бъдат за (мое) добро“. Сега знам, че Спасителят ми е помагал през моите трудности. Въпреки тях съм израснала толкова много, благодарение на желанието ми да се променя и защото продължавам да се обръщам към Него.
Ако сте в трудна семейна ситуация, знайте, че имате Отец в Небесата, Който ви познава и обича и ще отвори вратите за едно светло бъдеще. Преди да бъда осиновена си казвах, че обстоятелствата никога няма да се променят и че никога няма да се омъжа или да имам деца, защото се боях, че те ще страдат като мен. Обаче научих, че независимо от това какви трудности сме преживели в семействата си, ако търсим Христос, можем да изграждаме бъдещите си домове и вечни семейства с надежда, евангелски истини и любов.
Както казва старейшина Кларк Г. Гилбърт от Седемдесетте: „Всички… започваме на различни места с различни житейски дадености. Някои от нас се раждат на висока пресечна точка и с много възможности за успех. Други преживяват… обстоятелства, които изглеждат несправедливи. … След това поемаме по наклона на индивидуалния напредък. Бъдещето ни ще се определя много по-малко от нашата начална точка и много повече от наклона ни. Исус Христос вижда божествения ни потенциал, независимо къде започваме. … Той ще прави всичко възможно, за да ни помага да насочваме своите наклони към небесата“1.
Независимо какви са обстоятелствата, в Исус Христос може да намирате надежда и изцеление. Той е с вас и ще ви води към мир и радост, ако Го търсите – винаги.