„Подгответе духовната си почва“, Лиахона, ян. 2023 г.
Следвайте Ме, елате с Мен
Подгответе духовната си почва
Притчата за сеяча може да ни помогне да се подготвим за нашето изучаване на Новия завет тази година по програмата Следвайте Ме, елате с Мен.
Една от любимите ми притчи в Новия завет е притчата за сеяча, според както е записана в Матей 13:3–23 (вж. също Марк 4:3–20, Лука 8:5–15). В тази притча начините, по които хората приемат словото (семената), са сравнени с различните видове почва. Научаваме, че всеки тип почва има една важна черта – добра или лоша.
Често четем тази притча и си мислим, че тя описва готовността на хората да приемат Евангелието и живеят според него. Макар и това да е вярно, мисля, че притчата може да опише и личния ни напредък, докато израстваме във вяра и познание за Евангелието. С други думи, ние не сме постоянно „заключени“ в определен тип или ниво на вярване. Можем с вяра и усилия да подобряваме духовната си почва, така че тя да принася по-добър плод.
Бих искал да разгледам с вас тази мисъл, защото това ми помогна да разбера по-задълбочено тази притча. Считам, че като част от подготовката ни за тазгодишното изучаване на Новия завет по Следвайте Ме, елате с Мен преговарянето на притчата за сеяча може да ни помогне да подготвим сърцата си да получаваме евангелски истини.
Получаване на семената на Евангелието
В притчата научаваме, че докато сеячът е извършвал сеитбата:
-
Някои семена са паднали встрани от пътя и птиците са ги изяли.
-
Някои са паднали на скалисти места. Те са покълнали, но са били изгорени от слънцето.
-
Някои са паднали сред тръни и тръните са ги задушили.
-
Някои са попаднали на добра земя и са дали плод.
Господ обяснява:
„При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.
А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема(.)
(Корен) обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.
А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет“ (Матей 13:19–23, курсив добавен)“.
Нека разгледаме всеки вид почва и видим какво може да бъде направено, за да се подобри.
Край пътя
Президент Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство, казва: „Семето, паднало край пътя (Марк 4:4), не достига до почва, в която има възможност да расте. То е като ученията, които попадат в сърца, които са вкоравени или неподготвени“1.
Освен това, понякога не разбираме това, което чуваме или четем в Писанията, защото сърцата ни са неподготвени. Когато това става, какво да направим?
Можем да потърсим обяснение от хора, които го разбират. Може да попитаме мисионерите, учителя ни в Неделното училище, нашия ръководител на свещеничеството или на нашата организация, нашия учител в Семинара или Института, хората, които ни служат или нашите верни родители и членове на семейството. Можем да изучаваме речи от общата конференция. Приложението Gospel Library предоставя множество източници, които могат да ни помагат да получаваме повече разбиране.
Също така трябва да се молим на Бог за повече светлина. Ако сърцата ни са искрени, намерението ни е истинско и имаме вяра в Христос, ще получаваме знание за истините на Евангелието (вж. Мороний 10:4–5). Господ казва:
„Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
Защото всеки, който иска, получава; и всеки, който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (3 Нефи 14:7–8).
Почва на скалисти места
Някои хора чуват за възстановеното Евангелие от мисионерите, чувстват любовта на Христос, посещават и харесват църковните събрания. Обаче, след време продължават трудностите в живота. Те откриват, че животът не се е превърнал в поток от безкрайни благословии. Тяхната вяра намалява и те се отклоняват.
Някои хора също така виждат „каменистите места“, когато посетят събрание или конференция и се почувстват вдъхновени от този момент нататък да вършат всичко правилно. Обаче в понеделник те се връщат към обичайните си отговорности. Трудностите на работното място все още съществуват. Изкушенията изглеждат все по-привлекателни. И така желанието им да стават по-добри в духовно отношение намалява или изчезва.
Те научават по трудния начин, че без дълбоки духовни корени, които да ни задържат във вятъра, да ни подхранват, когато сме гладни или да ни освежават, когато слънцето е жарко, ние можем да загинем духовно.
Как можем да подобрим каменистата почва? Да премахнем камъните и да задълбочим духовните си корени.
Премахването на камъните може да бъде трудно. То може да изисква създаването на среда, в която се насърчава вярата. Може да изисква създаването на нови приятелства и въздържането от всякакво зло (вж. 1 Солуняните 5:22).
За да имаме силата да премахваме камъни, се нуждаем от помощта на Спасителя. Това става, когато приемаме заветите, които Той предлага. Това започва, като приемем поканата да бъдем кръстени. Това означава да бъдем потвърдени и да получим дара на Светия Дух. Означава да приемем всички завети, които все още не сме сключили, като например да получим свещеничеството или да посетим храма. Означава да посещаваме църковните събрания и да подновяваме сключените завети, като вземаме от причастието всяка седмица.
Когато дойдат изпитанията и изкушенията, можем да се държим здраво за заветите, които сме сключили с Господ. „Обвързваме се здраво за и със Спасителя, когато с вяра си спомняме за Него и даваме всичко от себе си да живеем в съответствие със задълженията, които сме поели – казва старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли. – И тази връзка с Него е източник на духовна сила във всеки етап от живота ни“2.
Почва сред тръните
Тази почва позволява растежа на растения, в това число и на тръни. Тръните са „грижи(те), богатства(та) и житейски(те) удоволствия“, които ни карат да не даваме узрял плод (Лука 8:14).
Какво се случва, когато приемем завети, но вече не вървим по заветната пътека? Или когато вземем от причастието, но не молим за прошка, защото вече дори не си мислим за нашите грешки? Или можем да помолим за прошка, но да откажем да простим на другите. Ние приемаме заветите в храма, но не служим на нуждаещите се. Оставяме настрана възможности да споделяме Евангелието, защото се боим, че това може да изглежда неуместно или срамно, или защото вече не знаем какво да кажем.
Решението е да спазваме завета, който сме сключили, когато сме били кръстени – да „скърби(м) с онези, които скърбят, … да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение, и да бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място“ (Мосия 18:9).
Премахваме плевелите, когато се покайваме всеки ден, правим малки или големи корекции и се върнем на стеснената и тясна пътека на завета.
Не позволяваме на житейските плевели да ни задушават. Правим го, като превръщаме домовете си в светилища на вярата. Стремим се към всичко, което кани влиянието на Духа. Отхвърляме всичко, което отблъсква това влияние. И служим в Божието царство – в нашите призования, в храма, в мисионерската работа, в нашите семейства.
Добрата почва
Има много хора, които чуват словото, разбират го и му позволяват да израсне в сърцата им. На тях Господ казва: „Аз избрах вас и ви определих да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен“ (Йоан 15:16). За такива хора отговорът е да продължават напред с вяра и да устояват в добри дела.
Президент Оукс задава въпроса: „Какво правим с ученията на Спасителя, докато живеем живота си?“3. Тази година, докато се подготвяме да изучаваме Новия завет, нека се доближаваме до Спасителя и да подобряваме духовната си почва, за да можем да приемаме словото. Тогава можем да принасяме плодовете, които Той иска от нас да принасяме, като приемаме и подновяваме заветите, които ни обвързват с Него, като служим на Бог и обичаме нашите ближни, и като напредваме по заветната пътека, която някой ден ще ни отведе обратно в небесния ни дом.