Когато ви застигне хронично заболяване

От Норман Ч. Хил

Справянето с ежедневните трудности може да ни помага да увеличаваме състраданието, съпричастността и устойчивостта си.

ръцете на човек, който е хванал ръката на друг човек

Преди да почине от изтощителна болест, майка ми често се усмихваше и казваше: „Никой от нас няма да си тръгне от тук жив, затова най-добре да се възползваме максимално от това, с което разполагаме“.

Това беше в добрите ѝ дни. А в живота си тя имаше много добри дни.

Обаче тя имаше и дни, които не бяха толкова щастливи. Тогава тя казваше: „Приеми случващото се и виж дали не можеш въпреки това да направиш някакво добро в света“.

По целия свят хората живеят много по-дълго, отколкото в миналото¹. Но, въпреки че живеем по-дълго, е по-вероятно да развием хронично заболяване: диабет, Паркинсон, рак, депресия, Алцхаймер и т.н. Така че, когато ви застигне хронично заболяване, как следва да реагирате?

Продължавайте напред с вяра

„Приеми фактите, дори и да не знаеш какво следва“ – казва един брат, принуден да напусне работа поради инвалидност, а жена му се връща на работа, за да издържа семейството им. Той счита, че твърде често се преструваме, че сме щастливи, което ни пречи да осмисляме чувствата си или да подобряваме възгледите си. „Вместо да продължим напред с вяра, ние засядаме на едно място, докато чакаме чудо или се оплакваме, когато такова не идва“ – казва той. Той се справя, като слуша Писанията и речи от общата конференция, а също и като си говори с приятели и близки по телефона.

„Именно монотонността на всеки ден е това, което може да ме отчае – казва една сестра, чийто съпруг е хронично болен. – Здравето на съпруга ми никога няма да стане по-добро. Примирила съм се с това. Обаче монотонността на цялата рутина, слугуването, всичко това е психически, физически и духовно изтощаващо“. Тя цени посещенията от служещите сестри. „Когато дойдат, това наистина прави деня ми по-добър“.

„Понякога със съпругата ми забравяме неща и се изнервяме взаимно – казва един друг по-възрастен брат. – Ядосваме се, че забравяме толкова много и изпитваме голямо съжаление след това за гневните думи, които си казваме един на друг“. Те са се научили да си пишат бележки, които да им помагат да не забравят. Оставят си време да се успокоят преди да започнат да говорят. Той споделя: „Освен това научихме по-добре колко е важно да казваме „Благодаря ти“ и „Обичам те“.

Друга възрастна двойка е живяла с фиксирани доходи, докато цената на лекарствата им не се удвоила. Благодарение на близки и членове на техния район, нуждите им са били посрещнати. „В началото ни беше срам да молим за помощ, особено от нашите деца – казва братът. – Обаче всички желаеха да помагат“.

Фрагмент от He Healed Many of Diverse Diseases (Той изцели мнозина от различни болести), от Дж. Кърк Ричардс, копирането забранено

Предложения и наблюдения

Ето няколко предложения и наблюдения от хора, които имат хронични болести:

Хората, които се обръщат към Спасителя, ще намират надежда. „Мислех, че никой няма да разбере през какво преминавам – споделя един брат със синдром на хроничната умора (CFS). – Обаче една неделя, докато вземах от причастието, осъзнах, че Спасителят разбира моето страдание. Знаех, че мога да устоя, ако се доближавам до Него“. (Вж. Алма 7:11–12; Учение и завети 121:8, 122:8.)
Състраданието се увеличава при онези, които „устоят добре“ (Учение и завети 121:8). „Към кого се обръщаме за помощ и утеха в дни на скръб и беда? … Това са мъже и жени, които са страдали и в резултат от опита си от това страдание те сега благославят нуждаещите се чрез изобилие от съчувствие и състрадание. Могат ли да направят това, ако самите те не са страдали?“²
Продължавайте ден след ден. „Преди няколко години болката беше толкова силна, че не виждах как бих могла да продължа да я търпя. Започнах да мисля за самоубийство“ – споделя една сестра, страдаща от множествена склероза (МС). Тя постъпила в психиатричното отделение на една болница. По време на консултациите мотото ѝ станало не просто да „устои до края“ (1 Нефи 22:31), а по-скоро „да устои до края на деня“.
Развивайте нови интереси и намирайте нови начини да служите. Вместо да скърбите за това, което вече не можете да правите, открийте нови интереси. Една сестра с МС открила, че не може да прави нещата, които преди обичала да прави, като езда или софтбол. Вместо това тя се научила на калиграфия. Сега тя използва новоразвития си талант, за да създава красиво изписани преписи на Книгата на Мормон за своето семейство.

Когато някое хронично заболяване стане факт от живота ни, това наистина представлява трудност. Обаче с вяра, надежда в Христос и желание да продължим да служим, справянето с ежедневните трудности може да ни помага да израстваме в състрадание, съчувствие и устойчивост.

Авторът живее в щата Юта, САЩ.