„Защо не можех да простя?“, Лиахона, ян. 2023 г.
Гласове на светии от последните дни
Защо не можех да простя?
Молих се Небесният Отец да ми помогне да преодолея лошите си чувства и да простя.
Илюстрация от Алън Гарнс
Заедно с няколко братя от района ми бяхме тръгнали да помогнем на една сестра с преместването. Но, когато пристигнахме до апартамента ѝ, един микробус бе паркирал неправилно и ни пречеше да достигнем до дома ѝ с нашия микробус.
Обадих се на номера, написан отстрани на микробуса, за да помоля някой да дойде и да го премести. Един човек вдигна и обеща, че ще дойде скоро.
След 15 минути се обадих пак, но той не отговори. Накрая, след още едно обаждане, той дойде с две деца. Беше ядосан и каза нещо, което ме вбеси. Опитах се да забравя за това, докато се занимавахме с преместването.
Същата тази вечер си спомних за случилото се. Помолих се Небесният Отец да ми помогне да преодолея лошите си чувства и да простя на човека. Той отговори на молитвата ми.
Малко по-късно обаче четях един местен вестник и забелязах статия за този човек. Беше включена и снимката му. Отново се върнаха отрицателните ми чувства към него. Затова отново преминах през същия процес. Помолих Господ това незначително нещо да не ме безпокои повече и да ми помогне да простя на човека. Обзе ме приятно усещане.
Не след дълго срещнах този човек в един магазин. Пак се върнаха лошите ми чувства. Бях удивен. Попитах Господ защо не можех да преодолея случилото се. Няколко дни по-късно Той ми даде урок.
Тръгвах си от паркинга на храма Хелзинки Финландия, когато забелязах същия този човек да работи по градинките на храма. Не можех да повярвам на очите си. Бях осенен от идеята и си дадох сметка, че той, като мен, служеше на Господ и че той, като мен, има разочароващи дни, когато нещата не вървят. Тогава успях да видя този човек като мой брат. Сега вече почувствах уважение и обич към него. След това всички предишни чувства изчезнаха завинаги.
Когато гледаме на другите по начина, по който Господ гледа на нас, можем да следваме Неговата заповед да прощаваме напълно (вж. Матей 6:14–15, Учение и завети 64:9–10). Този случай бе забележителна, нежна милост от Господ, за която все още размишлявам в сърцето си.