„Да разпознаваме божествения план в нашето „неидеално“ семейство“, Лиахона, ян. 2023 г.
Пълнолетни младежи
Да разпознаваме божествения план в нашето „неидеално“ семейство
Когато нямаме „идеално“ семейство в земния живот, от това може да ни боли, но може да се възползваме от нашите обстоятелства, за да се доближаваме до Спасителя.
Илюстрации от Дейвид Грийн
Нищо не носи по-дълбоки усещания за смисленост, радост, копнеж и болка от взаимоотношенията, които са най-важни за нашето пребиваване в земния живот – семейните взаимоотношения. И тъй като тези взаимоотношения са толкова важни, нашите църковни ръководители са били вдъхновени да създадат „Семейството: прокламация към света“1. Съдържащите се в нея истини свидетелстват за любящ Отец, Който копнее да узнаем божествените модели, които водят към вечно щастие в семейния живот.
Президент Хенри Б. Айринг, втори съветник в Първото президентство, учи: „Тъй като нашият Отец обича Своите чеда, Той няма да ни остави да се чудим кое е най-важно в този живот по отношение на това къде нашето внимание може да ни донесе щастие или нашето безразличие може да ни донесе тъга“2. Това включва множеството свещени семейни роли, които може да имаме в този живот: дъщеря или син, сестра или брат, майка или баща, леля или чичо, баба или дядо.
Истините в прокламацията за семейството осветяват пътя към „вечния идеал“, който мнозина от нас силно желаят – силни, щастливи и вечни семейни взаимоотношения. Проблемът е, че живеем в „земната реалност“. А пропастта между „реално“ и „идеално“ може да бъде болезнена. Понякога, вместо да гледаме на прокламацията за семейството като на светлина, която да ни насочва, можем да си мислим, че тя е болезнено напомняне за това в какво сме се „провалили“ относно постигането на „идеала“.
-
Може да копнеем за брак, но да не го виждаме като възможност.
-
Може да сме сключили брак и да сме преживели опустошителен развод.
-
Може да копнеем за деца и да не можем да имаме такива.
-
Може да сме претърпели насилие в семейни взаимоотношения, в които сме вярвали.
-
Може да сме претърпели значителна болка поради изборите на обични близки.
-
Може да имаме разногласия, въпреки най-добрите ни усилия да внасяме единство сред хората, които обичаме.
-
Може дори да се чувстваме разочаровани от неизпълнени копнежи и обещания.
Всъщност, всички ние ще претърпим трудности, болка и скръб в семейния живот – някои повече от други. До известна степен всички ние ще попаднем извън идеалните модели, описани в прокламацията за семейството.
Това, което може да не осъзнаем, е божественият план в тази реалност.
Да търсим Спасителя и да Му се подчиняваме
Като несемейна жена, копнееща за брак и деца в продължение на много години, аз желаех и вярвах, че основната цел на живота ми е да постигна идеалите за семеен живот, изложени в прокламацията за семейството. Обаче, въпреки искрените ми усилия, изглежда не можех да ги осъществя по начина, по който считах, че трябва. Тази борба беше болезнена.
По това време не можех да видя чудното дело, което Господ осъществяваше в моето сърце посредством тази борба.
Като се замисля, моите неосъществени копнежи изиграха свещена роля в това да насочат сърцето ми към моя Изкупител, за да търся мир и насока, които само Той може да даде и да задълбоча моето уповаване в съвършената Му любов и сила. Ежедневните молитви и изучаване на Писанията, и особено на словата от общата конференция, ми дадоха надеждата и насоката, от които се нуждаех. Чувствах се подтикната да се обръщам към думите на моята патриархална благословия, както и други свещенически благословии, за да намирам обич и насока, които бяха лично за мен от моя Вечен Отец.
Като изливах сърцето си пред Господ, дори когато бях изкушавана да се отдръпна и потъна в горчивина, в ума и сърцето ми нахлуваха свещени подтици, които ме уверяваха, че Той знае къде съм, че има прекрасен план за живота ми и че мога да се уповавам на Господ. Заветната принадлежност3 към моя Изкупител се превърна в канал за получаването на мир и радост, надхвърлящи всички други източници на удовлетворение или щастие.
Осъзнах, че макар и да бях считала, че целта на живота ми е да постигна моите мечти да имам идеалното семейство, Господ правеше възможно това, което старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли нарича фундаменталната цел на земния живот. Цитирайки цар Вениамин, той обяснява: „Вероятно фундаменталната цел… е (да станем) светии чрез Единението на Господа Христа“, което ще изисква от нас да станем „като дете, кротки, смирени, търпеливи, изпълнени с любов, готови да се покорим на всички неща, които Господ сметне за нужно да ни причини, тъкмо както детето се подчинява на баща си“4.
Моята нужда да получа помощ и сила от Спасителя ме накара да потърся и почувствам Неговото желание за покорност, кротост, смирение, търпение и обич. През този процес бях променена от Неговата подпомагаща сила. И всъщност именно това исках най-много. Това, което изглеждаше „неидеално“, всъщност бе подготвило почвата за най-прекрасното „идеално“.
Моят приятел и колега Тай Мансфийлд описва подобна истина. Като човек, който е привличан към собствения си пол, Тай е изпитал духовното израстване, което може да се осъществи, когато Исус Христос се превърне в котва на живота ни и като доброволно Му отдаваме целите си сърца, позволявайки Му да освещава всичките ни трудности за наша полза. За Тай това започна, когато Духът го научи: „Независимо от това дали някога ще сключа брак, аз съм безкрайно обичан и приет от Бог. Моята отговорност е да продължа да живея ден след ден, докато търся и следвам напътствието на Духа“5. И в крайна сметка, уповаването на Бог доведе до там, че Тай сключи радостен, прекрасен, вечен брак със своята съпруга.
Развиване на по-дълбока връзка със Спасителя
Аз също в крайна сметка се омъжих, след като се чудех дали това изобщо ще се случи. Обаче нуждата Исус Христос да бъде здравата котва в живота ми все още съществува и дори се е увеличила през годините откакто бях запечатана за моя съпруг. Отново започнах да Го търся за мир, докато се борех с безплодие. Не знаех как някога мога да имам радостта, за която се надявах, в семеен живот без деца. Но дори и след като със съпруга ми бяхме благословени да имаме две деца, аз често се съсредоточавах върху своите слабости като майка. Въпреки че най-сетне имах това, което винаги бях искала, в някои отношения пропастта между „идеалното“ и „реалното“ изглежда бе нараснала.
Тези обстоятелства ме накараха да преосмисля целите на земния живот и на божествено постановените процеси, чрез които израстваме. Вероятно целта на живота всъщност не е да постигнем идеалното семейство. Вероятно идеалът дори не съществува в земния живот. Вероятно семейството всъщност е възможност за напредък.
Всъщност, вероятно реалността, която толкова болезнено изглежда „далеч от идеалното“, на практика изпълнява свещената цел да кани към израстването, от което се нуждаем, за да може наистина да имаме „идеални“ взаимоотношения. Вероятно силата се състои в това, че огромната пропаст между реалното и идеалното ни кани към по-задълбочена връзка с Исус Христос, в която Той изцелява и освещава това, което изглежда счупено, като при този процес изгражда мъдрост, сила и обич. Чудното е, че само и единствено посредством Неговата благодат и Неговото изкупление можем да станем хората във вида отношения, които се стремим да имаме в небесата.
Осъзнах, че в действителност „съвършенството“ не е възможно в семейните взаимоотношения за когото и да било, поне не и в този живот. Обаче честността, почтеността и искрената близост са възможни. Всъщност, преструването или очакването на съвършенство ще пречи на истинската близост с Бог, нашите семейства и другите хора. Вместо това, ако позволяваме да сме виждани такива, каквито сме, от Христос, нашите семейства и другите хора, включително във всичко, което е „далеч от идеалното“, можем да каним в живота си Неговата освещаваща сила. Можем да чувстваме Неговата чудна сила да разрешава нерешимото, да ни изпълва с Неговата любов и да ни променя, за да се превръщаме в хора, които имат по-задълбочени взаимоотношения с Него и с близките си.
Вероятно най-свещената цел на прокламацията за семейството е да ни увери, че благодарение на Исус Христос „идеалното“ семейство може да бъде вечната съдба за всеки от нас.
Като възлюбени синове и дъщери на Небесни Родители, ние всички принадлежим на едно вечно семейство. Нашето уникално преживяване в земния живот е важна част от плана на Небесния Отец да ни помага да напредваме и „напълно да осъзна(ем) своята божествена съдба като наследници на вечен живот“6 – същият прекрасен семеен живот, който има Той, колкото и да е различен от идеала на нашите семейства в момента. Както казва старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли: „Ние свидетелстваме с увереност, че Единението на Исус Христос е предвидило и, в крайна сметка, ще възнагради цялото лишение и всяка загуба на хората, които се обръщат към Него. Не съществува човек, който да е предопределен да получи по-малко от всичко онова, което Отец е приготвил за Своите чеда“7.
Подобно на Господното обещание към Яков сред трудностите на неговото „не особено идеално“ семейство, Неговата заветна връзка с нас ни уверява: „Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак (у дома); защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих“ (Битие 28:15). Като Го следваме, независимо от това колко несъвършена изглежда нашата реалност, Той няма да ни изостави, докато не станем всичко, което желаем да бъдем, обвързани в семейни връзки на върховна радост за вечността.