ГЛАВА 1

Исус Христос – единственият ни път към надежда и радост

„Ако животът и вярата ни са съсредоточени върху Исус Христос и Неговото Възстановено Евангелие, няма нередност, която да остане с нас за постоянно“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Основна тема в ученията на президент Хауърд У. Хънтър е идеята, че истинският мир, изцеление и щастие се дават единствено, когато човек се стреми да опознава и следва Исус Христос. Президент Хънтър учи следното: „Христовият път е не само правилният път, а в края на краищата единственият път към надежда и радост“¹.

Президент Хънтър е също така директен в своето свидетелство за божествената мисия на Спасителя. „Като апостол, ръкоположен като специален свидетел за Исус Христос, аз ви давам своето тържествено свидетелство, че Исус Христос е наистина Сина Божий – заявява той. – Той е Месията, за Когото са пророкували старозаветните пророци. Той е надеждата на Израил, за Чието идване чедата на Авраам, Исаак и Яков са се молили през дългите векове на предписано поклонение. …

Именно чрез силата на Светия Дух аз давам своето свидетелство. Дори да Го бях виждал с очите си и слушал с ушите си, нямаше да знам по-добре, че Христос реално съществува. Знам, че Светият Дух ще потвърди истинността на моето свидетелство в сърцата на всички онези, които слушат с ухо на вяра“².

Привлечен от местата, където Исус е служил, президент Хънтър пътува до Светите земи десетки пъти. Президент Джеймз Е. Фауст от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Ерусалим бе като магнит за него. … Неговото желание да бъде там, където Спасителят е ходил и проповядвал, бе ненаситно. Той обичаше всички тези гледки и звуци. Особено обичаше Галилея. Но едно беше най-любимото му място. Винаги казваше: „Нека само още веднъж отидем до Градинската гробница, за доброто старо време“. Там той сядаше и размишляваше, като сякаш успяваше да погледне през булото между него и Спасителя“³.

Христос с агне — „Колко често мислим за Спасителя? Доколко задълбочено, с каква благодарност и почит размишляваме над живота Му? Доколко Той е център на нашия живот?“

Учения на Хауърд У. Хънтър

Трябва да познаваме Исус Христос по-добре, отколкото Го познаваме, и да си спомняме за Него по-често, отколкото си спомняме.

Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни с благоговение пеят:

Господи, мисля все за Теб –
радваш сърцето ми.
Дивно е твоето лице,
то е любов и мир. …

… Колко често мислим за Спасителя? Доколко задълбочено, с каква благодарност и почит размишляваме над живота Му? Доколко Той е център на нашия живот?

Например, до каква степен, в един нормален ден, през работната седмица или бързо изтеклия месец, отделяме време за действието „Господи, мисля все за Теб“? При някои от нас може би степента не е достатъчна.

Със сигурност животът може да бъде по-спокоен, със сигурност браковете и семействата могат да бъдат по-силни, със сигурност кварталите и народите ще бъдат по-сигурни, по-добронамерени и градивни за нас, ако Евангелието в по-голяма степен радва сърцата ни.

Освен ако не внимаваме какви са чувствата в сърцата ни, се чудя дали имаме надежда да получим голямата радост, славната награда: да видим един ден Неговото лице, което е „любов и мир“.

Всеки ден от живота ни и по всяко време на годината … Исус пита всеки един от нас, по начина, по който направил това при Своето триумфално влизане в Ерусалим преди толкова много години: „Какво мислите за Христа? Чий Син е?“ (Мат. 22:42.)

Заявяваме, че Той е Синът Божий и реалността на този факт би трябвало по-често да вълнува душите ни⁴.

Трябва да познаваме Исус Христос по-добре, отколкото Го познаваме; трябва да си спомняме за Него по-често, отколкото си спомняме; трябва да Му служим по-смело, отколкото Му служим. Така ще можем да пием вода, която извира за вечен живот, и да ядем хляба на живота⁵.

Христос проповядва на група хора — „Нека бъдем по-отдадени и дисциплинирани последователи на Христос. Нека Го ценим в мислите си и да изговаряме Неговото име с обич“.

Исус е нашият единствен източник на надежда и трайна радост.

Надежда за всяко смирено сърце,
радост за кротките,
към падналите доброта,
и благост за търсещите!

Какви прекрасни слова и музика, какво послание за надеждата, основана на Христовото Евангелие! Има ли сред нас хора, колкото и да сме различни, на които да не им трябва надежда и по-голяма радост? Това са общочовешки нужди и копнежи на душата и Христос обещава на Своите ученици, че ще ги изпълни. Има „надежда за всяко смирено сърце“ и „радост за кротките“.

Смирението се заплаща скъпо – плащаме с нашата гордост, безчувственост и най-вече с нашите грехове. Защото, както преди двадесет века узнава бащата на цар Ламоний, това е цената за истинската надежда. „О, Боже – казва той – ще поискаш ли да ми се покажеш и аз ще Ти изкажа всичките си грехове, та да мога да бъда вдигнат от мъртвите и спасен в последния ден“. (Aлма 22:18.) Така ние, по същия начин, когато имаме желанието да се откажем от всичките си грехове, за да Го опознаем и следваме, ще бъдем изпълнени с радостта на вечния живот.

И какво да кажем за кротките? В един свят, където нещата се постигат с оказване на натиск и стремеж да бъдеш първи, няма големи опашки за книги, призоваващи към обикновена добродетел. Кротките, обаче, ще наследят земята, това е доста впечатляващ резултат за нещо, постигнато без оказване на натиск! Рано или късно, като се молим това да стане по-скоро рано, отколкото късно, всеки ще признае, че Христовият път е не само правилният път, а в края на краищата единственият път към надежда и радост. Всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че благостта е по-добра от бруталността, добрината е по-висша от принудата, че мекият отговор отклонява от ярост. Накрая, и при възможност по-рано, ние трябва да бъдем по-подобни на Него. …

Исусе, Ти си наша радост,
също и награда;
Исусе, бъди и наша слава,
за цялата вечност.

Това е моята лична молитва и желанието ми за целия свят. … Свидетелствам, че Исус е единственият източник на трайна радост, че единственият ни траен мир е в Него. Желая Той да бъде „наша слава сега“, славата, за която жадува всеки от нас поотделно, единствената награда, която хора и народи могат неизменно да пазят в сърцето си. Той е нашата награда за времето и вечността. Всяка друга награда накрая остава безплодна. Всяко друго достойнство избледнява с времето и постепенно се руши на стихиите. Накрая, … само в Христа можем да познаваме истинска радост.

… Нека бъдем по-отдадени и дисциплинирани последователи на Исус Христос. Нека Го ценим в мислите си и да изговаряме Неговото име с обич. Нека коленичим пред Него със смирение и милост. Нека благославяме и служим на околните, така че те да могат да правят същото⁶.

Най-належащата световна нужда е хората да имат дейна и искрена вяра в Спасителя и Неговите учения.

Има хора, които твърдят, че е старомодно да се вярва в Биб-лията. Старомодно ли е да се вярва в Бог, в Исус Христос, Сина на Живия Бог? Старомодно ли е да се вярва в Неговата единителна жертва и Възкресението? Ако е така, заявявам, че съм старомоден и че Църквата е старомодна. С изключителна простота Учителят преподава принципите на вечния живот и уроци, които носят щастие на хората, които изберат да повярват. Не ми изглежда разумно предположението, че модернизирането на тези учения на Учителя е нещо нужно. Неговото послание съдържа вечни принципи⁷.

В този век, както през всички минали и бъдещи векове, най-належащата световна нужда е хората да имат дейна и искрена вяра в основните учения на Исус от Назарет, живият Син на живия Бог. И именно защото мнозина отхвърлят тези учения, искрените вярващи в Евангелието на Исус Христос имат належащото основание да провъзгласяват неговите истини и да показват чрез пример силата и мира на един праведен и благороден живот. …

Какво трябва да бъде нашето поведение, когато ни обиждат, разбират погрешно, отнасят се с нас нечестно и грубо или извършват грехове срещу нас? Какво следва да направим, ако се окажем наранени от обични хора или ни се откаже повишение или станем обект на лъжливо обвинение или нашите мотиви бъдат нечестно атакувани?

Отвръщаме ли на удара? Изпращаме ли армия дори още по-голяма? Деградираме ли чрез философията „око за око, зъб за зъб“ или … осъзнаваме, че накрая тя ще ни остави слепи и беззъби? …

С величието на Своя живот и примера на ученията Си, Христос ни дава напътствия и сигурни обещания в това отношение. Той преподава с изключително достойнство и власт, които дават надежда на хора - образовани и невежи, богати и бедни, здрави и болни⁸.

Стремете се да изграждате лично свидетелство за Исус Христос и Единението. Всеки от нас следва да се стреми да изучава живота на Христос и да придобие свидетелство за реалното Му съществуване. Когато разберем мисията Му и извършеното от Него Единение, ще желаем да водим живот по-подобен на Неговия⁹.

Христос на лодка с апостолите — Спасителят може да успокоява бурите в нашия живот.

Докато упражняваме вяра в Спасителя, Той ще успокоява бурните води на нашия живот.

Всички ние сме попадали във внезапни житейски бури. Някои от тях … могат да бъдат тежки, страшни и потенциално унищожителни. Като отделни хора, семейства, общности и народи, като Църква дори, всички сме били връхлитани от внезапни бури, които са ни принуждавали, по един или друг начин, да питаме: „Учителю, нима не Те е грижа че загиваме?“ (Марка 4:38). И по един или друг начин, в спокойствието след бурята, винаги чуваме: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“ (Марка 4:40.)

Никой от нас не желае да допусне мисълта, че няма вяра, но аз смятам, че нежният укор на Господ тук е добре заслужен. Това е Великият Иехова, в Когото твърдим, че сме вложили своето упование и че сме взели Неговото име върху си, именно Той казва: „Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода“. (Бит. 1:6.) И именно Той също казва: „Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така“. (Бит. 1:9.) Освен това именно Той разделя Червено море, позволявайки на израилтяните да преминат по суша. (Вж. Изх. 14:21-22.) Със сигурност не би трябвало да се изненадваме, че Той е могъл да повелява над няколко стихии при Галилейското езеро. И нашата вяра следва да ни напомня, че Той може да успокоява бурните води на нашия живот. …

Всички ние ще изтърпим някакви несгоди в живота си. Смятам, че е съвсем разумно да приемем това за факт. Някои от тях имат потенциала да бъдат тежки и разрушителни. Някои дори могат да подложат на изпитание нашата вяра в един любящ Бог, Който има силата да помага.

Смятам, че на тези тревоги, Този, Който е Отец на всички, би отвърнал: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“ И, разбира се, тази вяра следва да се проявява през цялото пътуване, през цялата тази опитност, да се радва на пълен израз в живота ни, а не само по време на възникнали трудности. …

Исус казва: „В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света“. (Иоана 16:33.)¹⁰.

Когато съсредоточаваме живота си върху Спасителя, няма нужда да се боим, като така нашите тревоги ще се превърнат в радост.

Знам достатъчно за заетия ви и забързан живот и знам, че понякога се разстройвате. От време на време сигурно дори се тревожите. Познавам ги тези неща. …

Моето послание към вас днес е следното: „Не бой се, малко стадо“. Искам да ви насърча да откривате радост в големите благословии на живота. Искам да ви поканя да чувствате вълнението от живота според Евангелието и обичта на Небесния ни Отец. Животът е прекрасен, дори в трудни моменти, и на всички спирки по маршрута му можем да откриваме щастие, радост и мир, а в края му ни очаква безкраен дял от тях.

Да, има много неща, за които да се притесняваме – някои от тях са много сериозни – но затова в Евангелието говорим за вяра, надежда и милосърдие. Като светии от последните дни, ние водим „изобилен живот“ и полагаме усилието да обръщаме повече внимание на нашите благословии и възможности, отколкото на разочарованията и тревогите. „Търсете усърдно, молете се винаги и бъдете вярващи – гласят Писанията – и всички неща ще работят заедно за ваше добро“ (У. и З. 90:24). Искам да ви напомня за това обещание. …

Моля, помнете следното нещо. Ако животът и вярата ни са съсредоточени върху Исус Христос и Неговото Възстановено Евангелие, няма нередност, която да остане с нас за постоянно. От друга страна, ако животът ни не е съсредоточен върху Спасителя и Неговите учения, няма да можем да се радваме за постоянно на никой успех. …

Всички ние понякога имаме здравословни проблеми, за някои те са постоянна величина. Болестите са част от бремето на този живот. Имайте вяра и мислете позитивно. Силата на свещеничеството е нещо реално и има толкова много добри неща в живота, дори когато страдаме физически. За нас е радост да знаем, че с възкресението се слага край на нараняванията и болестите.

Някои от нашите тревоги може да идват под формата на изкушения. Или да се предизвикват от трудни решения по отношение на образование, кариера, финанси или брак. Каквото и да е вашето бреме, вие ще откриете необходимата ви сила в Христос. Исус Христос е Алфа и Омега, буквално началото и краят. Той с нас от старта до финалната линия и така е много повече от зрител в нашия живот. …

Ако носеното от нас бреме е самият грях, посланието е същото. Христос познава пълната тежест на нашите грехове, защото вече я е понесъл. Ако бремето ни не е грях или изкушение, а болест, бедност или отхвърляне, посланието е същото. Той знае. …

Той е изстрадал много повече от нашите грехове. Този, Когото Исаия нарича „човек на скърби“ (Исаия 53:3; Мосия 14:3), съвършено познава всеки проблем, който ни сполита, защото е избрал да понесе целия товар на всички наши проблеми и болки. …

Братя и сестри, вие сте имали и ще имате множество тревоги и проблеми от всякакъв вид; въпреки това, приемете живота с радост и изпълнени с вяра. Изучавайте редовно Писанията. Молете се усилено. Подчинявайте се на гласа на Духа и на пророците. Правете всичко по силите си, за да помагате на околните. Ще откриете голяма радост чрез тези действия. Един славен ден всички ваши тревоги ще бъдат превърнати в радости.

Както пише Джозеф Смит на така затруднените светии от своята килия в затвора Либърти:

Нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да се успокоим с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита (У. и З. 123:17; курсив добавен).

(Според Господните слова към Пророка Джозеф Смит:)

„Ето защо, не бой се, малко стадо; вършете добро; нека земя и пъкъл се обединят срещу вас, защото ако сте построени на Моята канара, те не могат да надделеят. …

Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте.

Вижте раните, които пронизаха страната Ми, а също и белезите от гвоздеите по ръцете и нозете Ми; бъдете верни, спазвайте заповедите Ми и ще наследите царството небесно (У. и З. 6:34–37)¹¹.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Помислете как бихте отговорили на въпроса на президент Хънтър в раздел 1. Как може Исус Христос да придобие повече влияние в живота ни? Как може Той да придобие повече влияние в домовете ни? Как можем да опознаваме Христос в по-голяма степен?
Каква е „цената“, която трябва да заплатим, за да получим предлаганите от Христос надежда, радост и мир? (Вж. раздел 2.) Кога сте чувствали предлаганите от Спасителя надежда, мир и радост?
Защо според вас „най-належащата световна нужда е хората да имат дейна и искрена вяра в основните учения на Исус от Назарет“? (Вж. раздел 3.) Как можете да изявявате вашата вяра в Христовите учения, когато ви „обиждат, разбират погрешно, отнасят се с (в)ас нечестно и грубо или извършват грехове срещу (в)ас“?
Какво можем да научим от ученията за вярата и страха, изложени от президент Хънтър? (Вж. раздел 4.) Как вярата може да ни помага да преодолеем страха? Спомнете си случаи, когато Спасителят е успокоявал бурите в живота ви, като сте упражнявали вяра в Него.
Как съветът на президент Хънтър в раздел 5 ни помага да „прием(аме) живота с радост“, дори когато ставаме обект на тъга, разочарования и болести? Как можем да развиваме вечна перспектива? Как Спасителят ви е помагал да водите по-изобилен живот?

Свързани с темата стихове:

Матея 11:28–30; Иоана 14:6; 2 Нефи 31:19–21; Алма 5:14–16; 7:10–14; 23:6; Еламан 3:35; 5:9–12; У. и З. 50:40–46; 93:1

Помощни материали за изучаване

„Докато изучавате, бъдете внимателни към идеите, които идват в ума ви и към чувствата, които идват в сърцата ви“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 21). Бихте могли да записвате получаваните от вас впечатления, дори когато те нямат явно отношение към разглежданата тема. Може това да са точно нещата, които Господ иска да ви разкрие.